От сърце

Хората, независимо дали са млади, или стари, са единодушни в едно нещо - в днешното ежедневие ценностите на хората са се променили коренно, но не към по-добро, а към по-лошо. Това мнение може да се характеризира най-често с, вече клишираното, „Ех, едно време не беше така...“. Като цяло тенденцията да си мислим, че всичко в миналото е по-хубаво не е от днес. С всяко едно поколение е така. Ако искате да задълбаете повече по тази тема ви, препоръчвам да гледате един чудесен филм на Уди Алън - „Полунощ в Париж“. 

В този материал обаче ще говоря за друго. За нещо изгубено, което си струва да намерим отново като общество. За вярата ни в себе си като народ. Вярата в това, че можем да се борим, да променяме и да вървим напред заедно за общото си благо. Истината е, че имаме много исторически багаж, който донякъде оправдава част от масовото състояние на обезвереност, което цари у хората. Но ако погледнем към историята, можем да намерим и неща, които да ни покажат какви хора са ходили на тази земя преди нас. И как те са вярвали в собствените си възможности и сили. 

„Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“

Магнус Феликс Енодий , 486 г.

Днес сякаш сме доста далеч от този свой мироглед, нали? Истината е, че отново можем да жънем победи и да бъдем пример за света. Победи, завоювани не на бойното поле, а в средите на културата, науката, изкуството, иновациите. Едва ли някой може с точност да каже колко точно е огромното количество български талант по целия свят, но можем да се опитаме да открием историите на наши сънародници от настоящето, които са големи имена в своята област и да се вдъхновим от тях, а не да гледаме назад с носталгия. Да, нека видим какви величия сме имали, но нека потърсим вдъхновение и от хората за пример в нашето ежедневие. Защото вие можете не само да се вдъхновите от тях, но и да ги попитате за съвет, ако те са в областта, в която искате да се развиете. Да, може да ви се струва, че те са недосегаеми и едва ли биха обърнали внимание на някой непознат младеж, но нима пречи да опитате? От опит мога да кажа, че именно тези хора са най-отворени към това да споделят своите знания. Те ще искат да ви помогнат да се развиете и да станете по-добри. Стига и вие да имате същото желание. 

От над стоте истории за успеха в нашия сайт съм научил едно нещо - най-важното за успеха е сърцето и вярата в себе си. Вярата да направиш първата крачка между това да имаш една мечта и това да работиш за своята цел. Виждал съм хора, които години по-късно се питат какво е щяло да бъде, ако бяха направили тази първа крачка. Именно това първоначално излизане от зоната на комфорт е първото стъпало към успеха. Към промяната. Първата крачка към по-добрия живот, който искате. Покажете на себе си, че можете да я направите. Именно това, дали ще я направите, или не показва разликата между това, дали наистина заслужавате нещата, за които мечтаете. Защото, за да ги заслужите, трябва да сте готови и да се борите за тях. 

И трябва да сте готови да се борите докрай - да застанете на линията, да рискувате и да се борите за това, което искате. Да се лишите понякога от сън, да работите през уикенда и да пропуснете редица купони, но да знаете, че в края на деня щом затворите очи в леглото си, лягате удовлетворени и с една крачка по-близо до целта. И накрая като сте на финалната линия и видите резултата от всичките си усилия материализиран, тогава ще си дадете сметка, че си е струвало. И ще видите, че не крайната цел, която сте постинали, е най-ценното за вас, а пътят, който сте извървели към нея. И този път започва с една крачка. Независимо дали е малка, или голяма, тя си остава най-важната - първата крачка към вашата цел. За да я направите, ви трябват две неща - малко вяра и решителност. Ако направите първата крачка може и да не успеете, но ако не я направите със сигурност ще бъдете неуспешни. В това можете да сте сигурни. Възможно е тази първа крачка да бъде причината заради, която ще ви помнят и споменават някой ден. 

След първата крачка обаче тепърва идват трудностите. Ще срещате много предизвикателства след нея, а първоначалните ви колебания ще се струват като грахово зърно в сравнение с това, което ви чака напред. И колкото повече нагоре вървите, толкова по-трудно ще става. А в момента, в който поискате да се откажете, само се сетете през какво сте преминали, за да стигнете там, където се намирате и стиснете зъби, за да стигнете до върха. При сблъсъка с трудностите някои хора обаче се пречупват. Престават да бъдат себе си, или поне това свое „аз“, което някога си е казало „Мамка му, аз мога!“ и се предават сякаш някой им е наврял пръст в лицето и е казал: „Ти не ставаш и не можеш да постигнеш своите цели“. И когато нещата станат трудни, започват да търсят някой или нещо, което да обвинят. Например държавата, политиците, произхода си, липсата на средства, късмета. Търсят вината във всичко, но не и в себе си. 

По-горе писах нещо, което вече знаете. Пътят към целите ви е трънлив до безкрай и е с множество капани, пропасти и хора, които ще искат да ви попречат. И независмо от това колко сте умни, знаещи, можещи и корави вие ще се спънете, ще паднете духом и ще сте на ръба на провала поне веднъж. Тогава всички знания на света губят смисъла си. Тогава идва ролята на вярата в собствените си възможности. И от тази вяра зависи дали ще останете долу, или ще продължите напред. Сигурно ще ви се наложи да ставате повече от един път и то след много по-тежки „спъвания“. Вашият успех е сумата от всички пъти, в които сте се изправили и продължили напред. Сумата от всички несгоди, които сте понесли, но въпреки тях сте стиснали зъби и сте се борили докрай. Така се успява. 

Ако си мислете, че заслужавате това, което искате - излезте и го заслужете с действия. Трябва обаче да сте готови да понесете тези удари и падания и когато стане трудно, да не сочите с пръст и да обвинявате други хора, или обстоятелства заради вашите провали.

Страхливците правят така. А вие не сте страхливци, нали?

И независимо какво става накрая, е важно да направите тази първа крачка. Всеки един път, независимо колко е дълъг, започва с нея.