Общество

През последните дни имах огромната чест да съм на турне с едни от най-великите музиканти от историята на България - Фондацията със Щурците, Дони и Иван Лечев. Мениджърът им, Орлин Мирчев, мe беше поканил да си говоря с различни Български общества в чужбина за новия ми проект www.121.bg който ще стартира някъде през април тази година.

В денят преди да замина към Франкфурт (първата ни дестинация) гледах един филм. The Pursuit of Happiness, или „Преследване на щастието” (може да се види преведен и „В търсене на щастието”), стар филм на Уил Смит (Will Smith). Ако не сте го гледали, направете го. Много е готин и поучителен.

Но освен, че е добър филм, The Pursuit of Happiness носи най-важно послание на Декларацията на независимостта в САЩ от 18-ти век. Все още над конституцията в САЩ стоят 3 най-фундаментални права на всеки един човек, а именно: Life, liberty and the pursuit of happiness.

Живот, свобода и правото всеки да преследва щастието си. Силно, нали? Обикалайки с “Фондацията” се срещам с българи в Франкфурт, Брюксел, Амстердам, Лондон, Виена....И разбрах, че преследването на щастието е именно това, което имат общо всички тези, които бягат в други държави. Реално това търсене на щастие ни е разпръснало из целия свят. Вие, българите, сте в Германия, в Англия, Испания или Холандия, а от друта страна пък аз - холандец в България.

Много от българите, които заминаха са намерили в чужбина спокойствие, ред, дисциплина, работа. Добро образование за децата. Сигурност.

Но дали всички са намерили щастието?

Аз мога да ви кажа, че нищо от този „лукс” не съм намерил в България. Особено ако трябва да говорим за ред, дисциплина и сигурност. Всички знаем как е.

И тези, които знаят къде аз съм си заврял задника с моите филми и гражданска позиция по няколко много неудобни теми, ще ми повярват, че често самият аз преживявам неща, които са достойни за игрален филм. Мога даже да се "похваля", че миналата година на 3 места са стреляли по нас, докато снимахме кадрите за филмите ми. Общо взето всеки ден живея един филм на Quentin Tarantino. Вчера Pulp Fiction, днес Kill Bill и утре може да е Kill Patrick…

Но дали съм намерил щастието?

Аз мога да ви кажа, че съм най-щастливият човек на света.  Всеки, който е минал през Българска земя и който умее от време на време да си затваря очите и да слуша себе си и силата на самото място, се е влюбил в тези земи.

Дали се припознавате в това:

• че не си ти, когато не си в България?
• че си „откъснат от зарядното”, когато си другаде?
• че душата ти плаче за родния край, макар и тихичко, особено когато си сам?

Това не е защото сте откачалки. Спокойно. Но също не е само защото сте българи. Всеки един човек с душа, който е имал привилегията да живее, за по-малко или по-дълго време в страната носи белег за цял живот, ако в един момент реши да си тръгне от това късче от рая. Българите са настойниците на най-ценната земя в Европа. И всеки, който е минал през тази земя е пуснал корен в нея. Неизбежно е. Тя е почвата на щастието. И като на всяко свещено място, щастието струва скъпо тук. Не е по-различно в Йерусалим, например.

Хората трудно учат от историята си. България се гордее с една от най-старите цивилизации на света. Траките не са живеели в Холандия, където по това време ние сме гонили мечки в гората на четири крака, но ако тогава те са били на светлинни години от своите съвременници, сега нещата са противоположни. И ме боли, че толкова хора заминават. България е свещена земя. Някой ден всички българи ще го осъзнаят.

Българите са големи индивидуалисти. Като холандците, между другото. В това отношение, много си приличаме. Само че холандците знаят как да се обединяват, ако намират обща кауза – моментът, който все още чакаме в България. Все мислим, че сами можем по-добре. Склонни сме да мислим, че другите са глупаци. Но не е така. Ние сме силни само когато сме заедно. Такава ни е природата. Ако сами отидем в гората, вълците ще ни изядат. Вълците не са по-умни от нас, но просто разчитат на тяхната глутница. Затова в момента те са силни, а ние сме слаби. И така вече 27 години вълците са на власт, а от нас едни изядени, а много други избягали.

Може би това бягство в търсене на щастието не е толкова лична и индивидуална кауза. Може ви тя няма нищо общо с това да се затворим в собствената си черупка и да се наслаждаваме на един сравнителен комфорт, лукс и лични постижения.

Хората, които умеят да намират истинското щастие (за мен намирането на щастието не е шанс, а по-скоро умение) са разбрали, че не могат те да са щастливи, докато хората до тях плачат. Когато страдат, когато живеят в мизерия. Търсенето на щастието е може би най-вече една инвестиция в обществото. Всеки с каквото може – време, средства. Дарение за кауза, участие в доброволческа инициатива.  

Но има и друг парадокс -  тези, които активно действат със свои нови инициативи, често след време разбират, че някой друг вече е открил топлата вода. И вместо да се съберат около каузата да подпомагат един на друг и заедно да са по-силни, често хора с най-добри намерения и потенциала да променят обществото се провалят, защото стават конкуренти един на друг. Работата в екип е трудно нещо. Това го разбрах вече. Не че хората не искат да помагат на другия, но помагането е просто много трудно нещо.

Какво да правим тогава, ще попитате?

Изберете един човек. Една кауза. Уверете се, че този човек работи с чисто сърце и че вярва в каузата си и има капацитет да пробута идеите си. И след това го подкрепете. С вашето време, усилия или с пари – всеки с каквото може. Дайте на този човек гласност. Говорете за него с приятели, пишете статуси в социалните мрежи за него. Споделете. Помогнете на тези хора да бъдат чувани и повече хора да разбират за тях.

И правейки това, ще постигнете нещо много по-важно от самата гласност. Ще дадете на хората кураж отново да мечтаят мащабно. Много светли будни хора с кауза в нашето общество са смачкани. Познавам хора, които на една страничка формат А4 ще ви напишат как за 3-4 години можем да оправим образованието в България, но вече не смеят да мечтаят за повече от една стая в апартамент в квартал „Изгрев”, където да дават уроци по английски език на малки деца. И това се повтаря в различни сфери. Хората знаят как да оправят нещата, но сега по-скоро гледат да мълчат, защото посланията не са удобни за някои хора в страната - и утре може да бъде съкратен, уволнен или махнат. Но още повече – когато те заявят позиция малко са хората, които застават зад тях.

Вашата подкрепа ще им даде крила. Ще им дадете смелост да събират сили сами да яхнат вълната. Да видят, че има повече хора като тях. Има ги. Много са. Във всяко село и във всяко градче ги има. И чак, когато знаем че тези хора съществуват, когато разбираме те какво искат да ни кажат и когато ние им даваме крила, тогава България ще се промени. Чак тогава, но може да е ударно.

Добре. Разбрахме. Подкрепа трябва. Но как да намерим тези хора?

Човек и да иска, трудно може да намери приятел или съмишленик. Може би това беше най-големият шок за мен преди 2-3 години, когато се хванах с моите обществени дела. Мислех, че съм сам в тази битка. Смятах, че ги няма другите и че мнозинството само гледа безнадеждно в земята.

По пътя се срещнах с много, ама много невероятни хора. Много като брой и все със страхотни качества. Хора, които безотказно се борят за най-различни каузи във важни сфери за България. Хора с идеи, визия, хора с душа, които милеят за тяхната земя и другите които живеят на нея. В момента пътувам из цялата страна и из цяла Европа, за да намеря приятели. Съмишленици. Хора с кауза, героите на днешния ден. Хората, които носят семето на промяната в душата си. Хората с визия и куража да действат в най-различни сфери.

Скоро ще можете да се запознаете с тях. Моят “каталог” с разказите и историите на тези, за които почти не се говори. Точна дата още не зная, но ще бъде някъде през април. И всяка седмица ще добавям нови и нови лица, които да ни вдъхновяват с техните мечти, кураж и борбеност. Моята молба е да се запознавате с тези хора. Да ги харесате и да им помагате. Само с Вашата подкрепа, която е от огромно значение, защото именно тя ще им даде крила. Силни крила, крилата на истинското самочувствие. Силни крила, с които могат сами да излетят и да яхнат вълната. 

Редактор и коректор на романа „Фондацията“ е нашият автор и обучител в екипа на Успелите - Васил Койнарев.

Автор: Патрик Смитьойс