Октаново число

Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст, не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот.

Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в прайм тайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.

Днес ви представяме Нели Стоева. Тя е пресечната точка между теоретичното и приложното знание в областта на културата. Тя познава отлично културния живот на столицата и като никого другиго може да разказва за него по географски показател (център – периферия), по видове изкуства, типове публики, финансови и други критерии, защото ги изследва от години. Нейни са едни от най-систематичите, а в някои случаи и единствени, проучвания на публиките в изкуствата, на културната инфраструктура и на независимия сектор в културата. 

Има всички образователни степени, както и титла „доктор“, присъждани от специалност „Културология“ в СУ. „Св. Климент Охридски“, а днес е главен асистент в Катедрата по история и теория на културата. За студентите си тя е „топлият“ глас на културологията заради маниера, с който адресира тях и науката. Можете да я срещнете и по коридорите на НАТФИЗ, където също преподава.

Нели Стоева изработва методики и индикатори за оценяване, които са от първа необходимост за изготвянето и прилагането на адекватен стратегически курс за постигане на по-щастливо, образовано и вдъхновено общество, в каквото всички ние бихме искали да живеем. Поради това и още много, започнахме този разговор с нея:

Какво работи Нели Стоева?

Преподаващ изследовател. Нещо като играещ треньор в отборните спортове.

Опитвам се едновременно да проучвам актуалните процеси в културата и да помагам за разбирането им. Не винаги е лесна задача. Голяма част от проучванията, с които се занимавам, са задачи за изследователски институти в областта на културата. Нямам самочувствието, че мога да ги заместя. Има огромни празноти в познанието за съвременната българска култура. Старая се да мотивирам млади хора да се поинтересуват от това. Както и институциите – да разберат, че това е важно.

Наскоро обобщихте данните от две анкети относно загубите на независимия културен сектор в България, причинени от сполетялата ни пандемия и наложителната отмяна на културни събития. Кой всъщност е този сектор? 

Независимостта е трудно за определяне понятие. Този сектор се състои от лица и организации, които се опитват да бъдат в еднаква степен (не)зависими от държавата и пазара. Тоест да творят в едно много тясно пространство, притиснати между масовия вкус и хватката на бюрокрацията. За да останеш в това тясно пространство, се изисква лична смелост и гражданска позиция. Парадоксално, именно в този тесен процеп се помества свободата.

Не считам обаче, че е редно да бъдат противопоставяни различните сектори в културата. Независимият сектор е част от една голяма екосистема, в която всички елементи са взаимозависими. Така че краткият ми отговор ще бъде „равностойна част от българската култура“.

А какво губи в момента освен финанси?

В конкретен план губи най-вече публики. А всъщност публиките губят него. 

Загубите, разбира се, имат и други конкретни изражения – нарушено доверие между партньорски организации, невъзможност за поддържане на пространства и екипи, провалени проекти, в които са вложени много ресурси, труд и енергия. Най-общо казано – губи се натрупан културен капитал. 

Загубите на независимия сектор са загуби на свобода, независимо че проучването, което направих, се опитва да ги измери в парични стойности. 

Кои са онези невидими неща, които този сектор дава на обществото ни неусетно и безвъзмездно?

Както в останалите сектори на културата – и тук имаше редица продукции, които бяха направени достъпни онлайн, с безплатен „вход“ за потребителите. Като цяло съществуването на този сектор поддържа надеждата, че алтернативи са възможни дори в ситуация на извънредно положение. Но в същото време това е функция на изкуството като цяло – да създава алтернативни светове.

Каква е формулата на Нели Стоева за измерване на неизмеримите, но насъщни стойности, които живата култура ни носи – днес, утре и след години? 

X n+1 = 4xn(1-xn)

В теорията на хаоса формулата изразява т.нар. „ефект на пеперудата“, където малка промяна в началните условия може да доведе до значителни разлики в по-късните състояния на системата. Дори едно дете, запленено от куклен театър днес, може да донесе значителни промени в развитието на човечеството утре. Мисля си, че цялата „жива култура“ разчита преди всичко на този „пеперуден“ ефект. И макар не всяка малка промяна да води до този резултат, струва си да се влагат усилия, за да се достигне до това едно дете. За съжаление, измерването в дългосрочен план е много трудно. Но въпреки това разполагаме с формула, а това е добро начало.

Вие преподавате в специалност „Културология“. Защо е важно за едно общество да изучава културата – своята и чуждата? 

Най-вече за да разбере себе си, а покрай това и другите. Изучаването на различните култури ни помага да живеем по-добре заедно. То развива критичното мислене, помага да осъзнаем условностите, прави възможна социалната промяна и развитието на обществото.

Кои са любимите ви моменти от семестъра? 

Началото, когато има ентусиазъм и убеждение, че този път всичко ще е различно! Ще успея да мотивирам студентите по-добре, ще намеря най-добрия подход, ще включа подходящите текстове и примери, и най-сетне ще добавя атрактивен визуален материал към презентациите... Хубавото е, че това се случва поне два пъти годишно!

А кои са най-тревожните моменти?

За мен най-тревожен е моментът, когато студентите завършват и излизат от университета. Нашата специалност е особена. Мнозина считат, че няма работа за културолози. Всъщност не е така. Има много работа. Въпросът е дали сме успели да мотивираме нашите студенти да я свършат? Тогава е наистина тревожно.

Коя препоръка на своите преподаватели не забравихте нито за момент? 

Имам привилегията да работя заедно с преподавателите си. Така че не спирам да се уча от тях. Трудно ми е да посоча конкретна препоръка. За мен специалност „Културология“ като цяло изгражда широк светоглед, откритост и любопитство към света, към другите и различните. Както и готовност да се приемат и предизвикват промени. Ако трябва все пак да посоча конкретна препоръка – тя е да не забравям да се оглеждам наоколо. 

А кои са важните уроци, които научихте от студентите си, и как ви ги преподават те? 

Учат ме как да се справям с новите технологии на общуване. Да поддържам любопитството си. Не спират да ме изненадват и провокират. Но може би най-важното: обучението е взаимен процес. Ролите могат да се сменят във всеки един момент!

Изследвате спецификите на публиките на различни изкуства в България. Има ли софийската публика достъп до качествено и разнообразно изкуство в сравнение с гражданите на други държави? А живеещите в другите градове? 

Софийската публика е доста привилегирована в сравнение с останалата част на страната, но в същото време и доста изолирана откъм достъп до международна продукция. Парадоксално ситуацията на изолация всъщност ни даде достъп до много по-разнообразно културно съдържание, което иначе би било недостъпно. Искрено се надявам тази тенденция да продължи и след приключването на извънредното положение!

Смята се, че културата не е в топ потребностите на едно общество, намиращо се в трудна икономическа ситуация. Може ли това да се промени? Опитайте да преобърнете пирамидата на Маслоу.

Ето, преобръщам я: Културата не само Е в топ потребностите на едно общество, намиращо се в трудна икономическа ситуация, но тя е основна негова потребност. Тя задава смислите, ценностите, алтернативите за бъдеще. Икономиката винаги ги следва!

Какво ви развълнува най-силно вчера? 

Конкретно вчера – новината от Министерство на културата за нови 5 милиона лева за култура и изкуство. Това наистина е безпрецедентен случай и безспорен успех след една продължителна и изтощителна борба!

В по-общ план – продължават да ме вълнуват многото нови възможности за достъп до творби и произведения, които иначе нямаше да видя! Изумява ме способността на културата да се адаптира към всякакви извънредни обстоятелства. Кризата наистина може да се окаже възможност.

Кой е най-предизвикателният проект, по който сте работили досега?

В професионален план: проектът „Технологичен парк Култура“, който се опита да консолидира гражданското общество в културния сектор и да го превърне в равностоен партньор на публичните власти. Постигането на обединение и единство продължава да бъде най-голямото предизвикателство пред този сектор. 

В личен план: отглеждането на дъщеря – тийнейджър.

С кого бихте искали да се срещнете на живо – отново или за първи път?

С авторите на това интервю! За да им задам същите въпроси и да поспорим.

Книга, филм, театър, концерт или…?

...не е „или“, а „и“ – и танцов спектакъл, и цирк, и изложба, и фестивал, и литературно четене, и много други. Липсва ми наистина живият контакт с изкуствата, който не може да бъде заменен от онлайн формите!

А отвъд културата? Кои са най-некултурните неща, които Нели Стоева харесва? 

Излизането навън, общуването с хора на живо, ръкостисканията, прегръдките. Всички тези неща, които сега са „некултурни“, понеже се отклоняват от наложената културна норма. Преодоляването на дистанцията.

Културна фондация А25 е неправителствена организация, създадена от културолозите Ина Дублекова и Кремена Христова през 2011 г. „А25“ е българското наименование на международен пътен знак, който означава: „Внимание: кръстовище на равнозначни пътища“. 

За нас съвременната култура е именно като такова кръстовище, където се пресичат множество възможни „пътища“ и никой не е по-верен или по-важен от друг, а всеки заслужава да се отнасяме към него с внимание.

Ина Дублекова и Кремена Христова са авторки на интервютата.

Заглавната снимка е на миланския културен музей "Мудек", unsplash.com