История

В историята на науката съществува честата тенденцията постиженията на жените да бъдат краднени и заслугите за тях да се присвояват от техни колеги мъже. Въпреки че правят новаторски открития и имат значителен принос в различни области, много жени учени са изправени пред постоянна борба за признание. 

Със статията целя да хвърля светлина върху някои забележителни жени, чиито открития са били маргинализирани и също да запозная читатителите с проблем, върху който не бих казала, че се работи ефективно. Зад мотивацията ми стои лична история. Когато бях по-малка (1-2 клас) живеех с разбирането, че мъжете са по-умни от жените. Не бях достатъчно съзряла, за да дам оценка на това мое разбиране, то просто съществуваше вътре в мен и го приемах за истинно. Не изпитвах срам да го кажа, защото наистина го вярвах и имах основание, или поне така си мислех.

Един ден реших да споделя мнението си с баба. Тя изненадано ме попита защо смятам така и отговорът ми беше много простичък. Истината е, че до този момент не бях чувала за жена с някакво научно откритие. От наученото в училище знаех само за мъже с принос в тези сфери. Не търся вина в себе си или образователната система за това мое предубеждение, напротив - разбирам го. От сравнително скоро жените започват да получават признанието, което заслужават с напредването на историята и изследванията. След този разговор, баба ми се постара да ме запознае с проблема и доста опростено ми обясни защо това се случва и по-важното - защо това не е изобщо вярно. Сега е мой ред да предам наученото и ако това достигне до поне едно младо момиче с моите минали вярвания и успее да го убеди в обратното, значи съм си свършила работата. Как по- лесно да се пребори едно предубеждение? Нека започнем с примери.

Розалинд Франклин

Една пионерска фигура е Розалинд Франклин, чиято решаваща работа в рентгеновата кристалография е инструмент за разгадаването на структурата на ДНК. Емблематичната "Снимка 51" на Франклин дава критични прозрения за структурата на двойната спирала на ДНК. Въпреки това, нейният принос е до голяма степен засенчен от Джеймс Уотсън и Франсис Крик, които получават известната Нобелова награда за физиология или медицина през 1962 г. за своя ДНК модел, без да признават ролята на Франклин.

Лизе Майтнер

По подобен начин Лизе Майтнер, австрийски физик, изиграва ключова роля в откриването на ядреното делене. Заедно с Ото Хан Майтнер изяснява процеса, чрез който атомите на урана се разделят на по-малки ядра, полагайки основата за новаторски напредък в ядрената физика. Въпреки безценния си принос, Мейтнер отсъства значително от Нобеловата награда, присъдена на Хан през 1944 г., което допълнително подчертава пристрастията към пола, преобладаващи в научната общност.

Ада Лавлейс

Ада Лавлейс, често приветствана като първия компютърен програмист в света, си сътрудничи с Чарлз Бабидж по работата с неговата аналитична машина. Визионерските прозрения и алгоритми на Лавлейс поставят основата на съвременните компютри. Основната ѝ работа обаче остава до голяма степен непризната през живота ѝ, като следващите поколения почти не оценяват нейния пионерски принос.

Джоселин Бел Бърнел

Откриването на пулсарите от Джоселин Бел Бърнел през 1967 г. революционизира нашето разбиране за Вселената. Като студент в Кеймбридж, Бел Бърнел прави революционното наблюдение с помощта на радиотелескоп. Въпреки ключовата ѝ роля в откритието, нейният ръководител Антъни Хюиш получава Нобелова награда за физика през 1974 г., докато Бел Бърнел е пренебрегната.

Защо е важно да научим техните имена?

Виждането на жени учени като модели за подражание служи за вдъхновение на млади момичета, които напред във времето да преследват кариера в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката. Когато момичетата виждат хора, които изглеждат като тях, успяващи в тези области, е по-вероятно да повярват, че и те самите могат да го направят. Исторически, това са сфери доминирани от мъже, което води до стереотипи, че не са подходящи за жени. Научавайки техните истории се предизвикват тези стереотипи и се доказва, че жените са също толкова способни и успешни колкото и мъжете. Знанието за постиженията на жените учени може да повиши увереността на младите момичета и да им помогне да повярват в собствените си способности. Изпраща послание, че техният пол не ограничава потенциала им и че имат място в научната общност. 

Как да се справим с този проблем като общество?

Работете за създаване на култура на равенство между половете в научната общност. Това включва оспорване на стереотипите и пристрастията, предоставяне на равни възможности за жените на изследователски и ръководни позиции и насърчаване на приобщаваща среда, в която всички учени са ценени и уважавани.

Също повишаването на осведомеността относно проблема с пренебрегнатия или откраднат принос на жените в науката. Това може да включва кампании за застъпничество, образователни инициативи и изтъкване на примери за постижения на жените в научните изследвания чрез различни медийни канали. Или бъдете като баба - просто дайте гласност на проблема, когато усетите, че е подходящ моментът. Радвам се, че 10 години по-късно гледам на това като на един полезен урок и имам възможността и платформата да запозная още хора с това "откритие"  във формата на статия, знаейки, че дори да бъде откраднато, никога няма да могат да отнемат най-важното - мозъка ми и способността му да продължава да твори. Точно така и става с всички тези учени, за които историята забравя. Приносът им към модерния свят (признат или не), в който живеем и имаме за даденост е безспорен факт и най-малкото, което може да направим в знак на благодарност е да си спомним или научим за тях. 

Историите на Розалинд Франклин, Лиз Мейтнър, Ада Лавлейс, Джоселин Бел Бърнел и много други жени учени служат като трогателни напомняния за широко разпространените полови пристрастия и системните бариери, които възпрепятстват признаването на приноса на жените към науката. Тъй като празнуваме постиженията на мъжете учени, наложително е също така да почитаме и признаваме забележителните открития, направени от жените през цялата история. Само чрез справяне с вкоренените пристрастия и несправедливости можем наистина да насърчим една приобщаваща и справедлива научна общност, където всички гласове се чуват и ценят. 

Вместо да се съсредоточаваме върху това дали единият пол по своята същност е по-умен от другия, по-продуктивно е да признаем и отпразнуваме разнообразието от силни страни и таланти, които хората от всички полове внасят в различни занимания, включително академични среди, наука, изкуства и други. Подчертаването на равните възможности и достъпа до образование и ресурси може да помогне да се гарантира, че всеки има шанса да разгърне пълния си потенциал, независимо от пола.