Успелите споделят

Невена Цонева притежава всички необходими качества да бъде голяма звезда на всяка международна сцена – освен истински красива и с ангелски глас, тя е земна, коректна и изключително целенасочена. Любовта й към музиката си личи още когато е дете. Участвала е в редица национални и международни музикални конкурси, носител е на множество отличия и награди. 2016 обаче е най-приказната в нейния живот, тъй като преди 3 месеца роди син на дългогодишния си приятел Венелин Венков, по-известен като Венко от "Ку-ку бенд". Интервюто за Uspelite.bg е първото след щастливото събитие.

Какво ти дава творчеството и от какво те спасява?

Творчеството е част от начина ми на живот. То е път, по който мога да изразя душевността си. Не бих казала, че ме спасява от нещо, по-скоро ми помага да излея насъбралата се в мен енергия, независимо дали е от щастие, или тъга. Творчеството е нещо, което ме олицетворява.

Как гледаш на известността в България – твоята професия е публична, но има ли непременно знак за равенство между известност и творчество?

Известността е много просто нещо, ако се разглежда правилно, а не с болни амбиции, които да изкривят реалната преценка на човека за собствените му възможности. Аз мисля по следния начин - не работя за славата, славата работи за мен. Тя е средството, което ми помага да достигам по-високо ниво в професионалното си развитие. Славата е част от професията ми, не срещам трудности, засега по-скоро ми помага.

Ти стана популярна в музикален формат – какви са предимствата и какви – недостатъците на това?

Музикалните формати безспорно са като нож с две остриета. Участвах в едно от първите такива предавания,  пях заедно с "КУ-КУ бенд", които за мен са най-добрите музиканти в страната. Друго предимство беше, че много бързо станах популярна. След като форматът свърши обаче, бързо се сблъсках с реалността на т.нар. „шоубизнес” в България.

Мащабите ни са такива, че продуцентската индустрия тук няма как дори да се доближава до тази в САЩ, откъдето произлизат риалити форматите. Борих се с вятърни мелници. Все пак успях да извлека позитивите и всичко се отрази положително на живота ми в професионален план. А и в личен, разбира се! (усмихва се) 

Докосваш се до много опитни професионалисти – от кого „крадеш” идеи, опит, впечатления?

Най-много опит и професионализъм добих от "школата" на Слави Трифонов и "КУ-КУ бенд". Харесвам музиката, която те правят и чувството им за хумор, обожавам душевността в музиката им и взимам много пример от тях. За мен е чест да работя с тях.  

Кой е най-ценният съвет, който си получавала от колеги и как се възползва от него?

И в личния си живот, и в професионално отношение винаги съм следвала вътрешния си порив и съм правила това, което „напира” в мен, а не това, което ми е било нареждано. Упововавам се на идентичността си, а не на общото течение.

Като опитен и талантлив музикант неведнъж си споделяла, че винаги посвещаваш песните си на някого. А кои са емоционалните пориви, които те вдъхновяват, за да пишеш?

Вдъхновяват ме дребните жестове, вдъхновява ме разнообразието на човешките отношения, хубавата музика. Вдъхновяват ме трудностите, любовта, тъгата - всичко, което може да ме разтърси емоционално. Каквото и да ми се случи в живота, по-скоро ще ме вдъхнови, отколкото сломи.

Наблюдаваш ли промени в българската музика през последните години и ако да - одобряваш ли ги?

Мина времето на родната ни музикална идентичност, като изключим фолклора ни, който ще е вечен. Българската поп музика от много време насам е имитация на английската, американската и румънската. Вероятно това се дължи на ниското ни самочувствие, сякаш ни е срам да си признаем "официално", че сме на Балканите. За съжаление, няма изгледи скоро нещата да се променят. Музиката е един от най-големите манипулатори и възпитатели.

Пътуваш много, участваш в различни международни конкурси, но избираш да твориш и живееш в България – защо?

Никога не съм се изправяла истински пред дилема дали да остана, или да си тръгна от България. Никога не съм си помисляла дори да напусна страната си трайно. Моето място е там, където са корените ми. Ценностната ми система е изградена на база на нашите традиции и обичаи. Музиката, която пея, е дълбоко повлияна от нашия фолклор и българската ни същност. Мястото ми е там, където най-много тежи сърцето ми, а именно в България.

Сега, когато имаш дългогодишна връзка и се радвате на най-красивия подарък – сина ви Александър, по-различно ли възприемаш успеха – и в личен, и в професионален план?

Успехът за мен както сега, така и преди е синоним на градацията – на мнение съм, че той трябва да бъде постигнат стъпка по стъпка. За да е траен, трябва да е постепенен, за да остави следа във времето.

Ще се чувствам истински успяла – като музикант, като жена, като майка, когато музиката и делата ми докосват хората. Когато успявам да разголя душите им, когато творчеството ми ги накара да се чувстват истински.

Какъв е съветът ти към младите българи, избрали да останат у нас?

Бих им казала, че това е правилният избор. Българите сме народ с много дълбока чувствителност и сме тясно свързани със земята си. Щом започнем да градим на чужда земя, „губим почва под краката си”, губим идентичността си и се чувстваме нещастни. Трябва да се борим за  страната си – всичко зависи от нас!

Снимки: Личен архив

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.