Параклисът на потопеното село
Имало едно време едно село – Пчелинци. Хората в него съградили храм на най-високата скала в околността – Пчелин камък. Кръстили го Свети Йоан Летни. Той приютявал скръбни души, давал опрощение и съхранявал вярата. През 70-те години на миналия век обаче, властта решила да превърне селото в язовир. Пръснали се хората, а домовете им били потопени. Параклисът останал, за да напомня, като надгробен кръст, че някога в подножието му е имало живот. Почти 7 века той пазел средновековни стенописи, докато не били поругани от знайни и незнайни съвременници. Днес храмът се поддържа на доброволчески начела и е винаги отворен. Това накратко е историята на параклиса над яз. Пчелина (яз. Лобош) край Радомир. Пътят до него минава през селата Прибой и Поцърненци. Зад последните къщи се вие пътека. След 30-минутна разходка се стига до белия параклис. От малката дървена пейка до входа му се разкрива магнетична гледка. Водата в язовира се разлива като синкава боя в палитрата на художник. Вятърът набраздява повърхността й. А на дъното е потопеното село, което живее само в спомените…
