Ние решаваме дали да празнуваме Коледа или да бъдем Коледа
"Аз никога не съм получавала коледен подарък."
7 думи, които чух преди малко. Едно изречение, което отключи Коледата в мен.
Не знам ти какво правиш по Коледа. Аз се занимавам с обичайните (за мен) неща - пека сладкиши (и солениши), въртя се около печката с баба ми, играя си със сина ми (това е скорошно занимание, тъй като той е на година и осем месеца, но вече ми е любимото), гледам филми и сериали, разхождам се сред празничните светлини вечер с любимите си хора, пия вино, чета книги. Това са нормалните неща, които си мисля, че повечето хора правят. Поправка. Повечето ЩАСТЛИВИ хора.
А знаеш ли какво правят жените и децата в кризисен център за жени, претърпели домашно насилие? Аз знам. Точно в този момент чакат Дядо Коледа и Снежанка. Аз бях с няколко от тях допреди малко - пекохме меденки и четохме коледните писма на зайчето Феликс. И докато стоях в една кухня като всяка друга и надничах в печката да видя готова ли е първата тава, установих, че тази кухня не е като никоя друга. Чувах глъчката от съседната трапезария, където всички баби, майки и деца творяха заедно. И смея да кажа, че разбирам по-добре от някои хора смисъла на Коледа.
Като книжна сладкарка периодично прекарвам време с "такива" хора. Хора, за които Коледа не значи същото, каквото за теб и за мен. Хора като всички други. Хора като никои други. Хора, които са били ограбени не само от Коледа. Наша е задачата да им я върнем. Моя е задачата, лично моя, да предам част от коледния дух. Гледайки ръцете си, целите в брашно и тесто, си мислех каква привилегия е да мога да споделя част от себе си. Част от нещата, които обичам - като правенето на меденки и четенето на книги. Колко различна е тяхната Коледа днес, на 27 декември.
Една жена на повече от 30 години за първи път ще получи подарък. И може би не само тя. Това, което аз успях да им подаря, е малко време - време да са заедно. Време да се научат на някакво умение, може би не крайно полезно, но все пак умение. Време с книга в ръка, което, убедена съм, не им се случва често. Споделено време, празнично време.
Аз правя всичко, което правят щастливите хора по Коледа. Защото съм щастлив човек, често най-щастливият. И откакто се помня, никога не съм си позволявала да забравя, че не всеки има моя късмет. И винаги съм се старала да споделям част от своето щастие. Защото то така не става по-малко, а повече.
Винаги съм мислила, че това е мой личен дълг и отговорност. Но повече от това - всяка подобна среща ме променя и ме прави малко повече Деси. Разбърква душата ми, удивява ме. Защото хората са безкрайно различни и все пак всички сме свързани. Животът невинаги е справедлив, но от цялото си сърце вярвам, че е наш дълг да му помогнем да бъде. И когато везните са били наклонени към лошото, да сложим ръка (или дори два крака) от другата страна и да дадем тежест на доброто.
Празниците са вътре в нас. Чудесата ги творим сами. А щастието е за всеки. И всичко това е наша работа. Не на държавата, не на президента на галактическия съюз, а на нас, хората. Ние решаваме дали да празнуваме Коледа, или да бъдем Коледа. Аз правя всичко, което изброих по-горе, по Коледа. Но всъщност го правя и през останалите 364 дни от годината. Всеки ден е Коледа. Не чакай още една година, за да го покажеш.
