Ники Станчев: Колкото и да обичам режисурата, винаги ще имам актьорския глад в мен
Ники Станчев е режисьор и актьор, родом от София. Във вените му тече артистична кръв - дядо му, Колю Абаджимаринов, е бил виден български оперен певец с 50 годишна кариера в русенската, пловдивска и софийска опера. Артист за пример, обиколил целия свят, и то по времето на социализма. Неговата съпруга пък била професионална цигуларка. Семейството на Ники Станчев го подкрепя във всичко, което прави и насърчава идеите му в изкуството. В известен смисъл, родителите му са най-големите му почитатели. Извън режисурата и актьорското майсторство се интересува от спорт, слуша предимно рок, джаз и рап, свири и на китара. Признава, че неговото guilty pleasure предаване е кечът, а сред любимите му български филми са „Момчето си отива”, „Всичко е Любов”, „Козият Рог” и „Орисия".
Кажи ни - какво не вижда зрителят?
Зрителят вижда това, което трябва да види, спрямо създателите на филма. За разлика от сценичните изкуства, киното е синтез на какво режисьорът иска да покаже в кадри спрямо монтажа. Това, което няма как да види, е процеса на създаване, който винаги е труден, независмо колко е бюджетът на лентата. Често става така, че едно може да е написно, на терен да стане друго, а накрая резултатът да е още по-различен. Това е както в негативен, така и в градивен аспект. Някой ще каже “е да де, но нали ги има идеята и сценария. Подготвено е!” - но реално всеки, който се е докоснал до това, знае, че макар да имаш насоката и основата, докато не приключи монтажът, заедно с музика и звук - нямаш финална идея какво се е получило. Това важи и за актьорската работа.
Фен съм на импровизацията и идеите по време на снимките. Процесът е една еволюция на творчески екип спрямо среда и посока. И добре, че е така, защото киното е дало много примери с велики сцени, които дори не са били планирани.
В крайна сметка, колкото и проблеми да е имало в backstage-а, зрителят няма, и не трябва, да има отношение към това. Той дава своите пари, време и внимание, за да те гледа и съди. Така е справедливо. Решаващ е крайният продукт.
В изкуството постоянно нещо се забърква и твори – кой е твоят най-нов проект?
В днешно време много хора имат достъп до техника и платформи, за да покажат идеите си. Това е както добре, така и не чак толкова. Лошо е, защото прекалено много неща се пускат. Размива се. Все пак това е професия за определни хора, а не за масата, която да я практикува. От друга страна е крайно позитивно, че творците с добри хрумки, без много пари, понякога поднасят невероятни неща.
Новият ми режисьорски проект се казва „Кататоник”. Това ще е вторият ми пълнометражен игрален филм. Вдъхновен от едни по-мрачни, но глобални мисли спрямо модерния свят. Пишейки го, постоянно слушах няколко мои любими рок албуми от края на 80-те и началото на 90-те.
Мрачният психо трилър разказва историята на Ник, който е прикован в клинична стая, без контрол над тялото си, поради кататоничното състояние, в което се намира. Водейки с години анархичен и антисоциален начин на живот, Ник неочаквано бива потърсен от влиятелен доктор-психолог. Той развива идеалите му за модерния свят, давайки му нова цел и „важната мисия”. По пътя си, тласнат към насилие и убийства, Ник попада в мистичен манастир, където среща красивата грешница – Сестра Мария. Тя започва да променя мирогледа му и представите за „мисията”, която трябва да изпълни.
След фестивалния му живот, който живот и здараве ще почне началото на 2018 година, към края на същата, ако всичко е както ни се иска, "Кататоник" ще тръгне и по родните кина.
Кое би те отказало да гледаш определен филм?
Следя ревюта и трейлъри. Интернет дава възможността да добиеш представа, особено след пускането на дадена лента, как хората реагират на нея. Усетя ли, че поголовно хората го смятат за загуба на време, както и оценки в големи сайтове като IMDb и Metascore, eдва ли ще го гледам. Все пак има прекалено много проекти за гледане. Реша ли да гледам филм го изглеждам от начало до край - като вътрешно правилно ми е - независимо дали виждам, че не ми харесва. Дори в слабото кино се учиш как НЕ трябва да е, а и понякога има добри моменти. Все пак се с случвало заради жена или спешно чуване с приятел да прекратя гледането. (усмихва се)
С коя роля искаш да бъдеш запомнен?
Снимал съм почти във всякакви формати. За мое съжаление, главните роли, които съм имал възможността да направя, не достигнаха гояма масова значимост. Това бе и една от причните, преди 3 години да се захвана с режисура. Харесвам ролите си в „Нощта на Мечтите” (2013) на Борислав Костов, както и ролята ми в дебютния ми режисьорски филм „Момичето от Низката Земя” (2015). Давал съм и най-доброто в роли по родни сериали и късометражни филми. По една или друга причина, все още не ми е даден шанс за по-дълга и голяма роля в ТВ проект.
Ролята с която бих бил запоменен тепърва предстои. Колкото и да обичам режисурата, винаги ще имам актьорския глад в мен.
Ники Станчев зад кадър е...
...„Красив негодник” ... който хората смятат за егоцентрик, а всъщност е голям мечтател, който на всяка цена иска да постигне това, което цели. Видял много лишения, но и много доброта и красота, която го зарежда.
Какво ще предложиш на българското кино?
Целта ми е винаги различното. Гледайки доста неща, се опитвам да избягвам имитации и правени идеи. Не се влияя от това какво е модерно в момента, особено в България. Историята на Киното е показала, че големите се отличават, когато променят възприятията на установеното и разбият статуквото на това, което се предлага. За това и новият ни проект „Кататоник”, ще е доста различно разказан, стилистично и кадрово.
Искам да доведа българска лента до големите платформи, като Оскари, Кан, БАФТА или Сънденс, не само с присъствие, а с награди. Това може да стане само с иновативност, защото светът е пренаситен. Следвам един от идеалите си „Никога не бъди втора версия на когото и да е!”
