Интервюта

Амбициозен, трудолюбив, находчив и борбен са само малка част от качествата, които притежава Никола Абрашев. 20 години треньорски опит и създадени многобройни състезателни двойки – полуфиналисти на световни и европейски първенства. Редица финалисти на най-големите международни състезания в България и чужбина. Многократни шампиони, вицешампиони и финалисти на държавни първенства на България. Когато фактите говорят, всички мълчим. Никола Абрашев създава шампиони. Неговите състезатели прославят България на редица състезания по цял свят и носят огромни успехи на страната ни. 

Възпитава сина си в залата, където го учи на постоянство и спортен хъс. Сега Давид Абрашев тренира в Москва, но нито за миг не спира да представлява нашата страна. Вижте какво още ни сподели Никола Абрашев...

Представете се накратко.

Казвам се Никола Дяков Абрашев на 38 години, женен с две деца и живея в град Поморие. В момента съм професионален треньор и съдия по спортни танци. 

Как решихте да се занимавате с тази професия?

Всичко започна в детството ми. Още на 6-годишна възраст започнах да се занимавам със спортни танци по желание на моите родители. В началото спортните танци не представляваха голям интерес за мен, но с течение на времето това се промени. Активно се занимавах със спорта като състезател, докато не дойде време да вляза в казармата. 

В рамките на тези 9 месеца, които бяха моята военна служба, размишлявах доста и реших, че вече искам да се отдам на живота без лишения. Когато се занимаваш със спорт професионално винаги има лишения от страна на дискотеки, излизания с приятели, просто се отдаваш напълно на това, което правиш. След като излязох от казармата, спрях да тренирам спортни танци в рамките на година и половина, две. Пробвах да работя като спортен аниматор, но това не ми хареса и започнах да се лутам.

Така дойде и предложението от председателя на читалище „Просвета“, което е много старо читалище тук, в Поморие, да водя школа по спортни танци. Аз се съгласих, тъй като бях така или иначе в нищото. 

Никога няма да забравя първата ми тренировка. Бях с една малка тетрадка и си мислех, че никой няма да дойде или ще дойдат едно-две деца, обаче на вратата се появиха 20 деца. След първата тренировка станаха още повече и по този начин това стана най-силната школа в цялото читалище. Имаше доста дейности - мажоретки, народни танци, като всяко друго читалище. Стигна се и до момента, когато тези деца изнасяха цялата програма на Община Поморие като концерти и различни представления. Оттам дойде и идеята да направим турнир по спортни танци, но за тази цел трябваше да имаме клуб. Решихме да създадем Клуб по спортни танци „Поморие“, който вече съществува 20 години, а от 17 години организираме „Купа Поморие“ – състезание за купата на Община Поморие. 

Всяка година наши представители вземат участие на световни и европейски първенства. И от едно нищо стана нещо. Дори не съм си помислял, че може да постигнем толкова много. 

Кой е най-големият Ви успех като треньор?

Честно да Ви кажа за мен най-големият успех е тогава, когато състезателите ти надминат твоите успехи. А реално погледнато моите състезатели надминаха моите успехи. Винаги съм казвал, че може да си много добър състезател, но да си кръгла нула като треньор. За мен това е успехът, когато виждам, че те успяват и то много.

Какво означава за Вас наградата „Треньор на годината“?

„Треньор на годината“ за мен е мотивация. Мотивация за това, че се оценява трудът ти, защото той е всеки ден, без почивен ден. Когато хората се прибират от работа, ние продължаваме да тренираме понякога до 22:00 – 23:00 ч. Това ти дава мотивация, че този труд и упоритост, които влагате ти, децата и не на последно място, родителите, бива оценяван от някого.