Успелите споделят

Никола Николов е на 32 години от град Пловдив. По професия е графичен дизайнер, също така създава различни успешни маркетинг и рекламни кампании, понякога се снима във филми. Лице е на мъжки марки за дрехи и извървява пътя на модата в дефиле на Sofia Fashion Week 2016. Той не се определя с професията и постиженията си, а с това, кой стои зад тях. Съзнанието и човека.
Срещам се с Никола в кв. Капана в Пловдив, където си говорихме за смисъла на живота и успеха. Кои са наистина важните неща, които придават лекота на случващото се. Истинско удоволствие и храна за душата е за мен, да ви представя това интервю, в следващите редове.

Как реши да се занимаваш с графичен дизайн?

На времето, както се казва, нямаше „ни джиесеми, ни интернет”. (смее се)
Имах вече първия компютър в нас и бях супер щастлив. Един приятел дойде да ми инсталира Фотошоп. Добре, де, фотошоп, ама какви снимки? Тогава пък друг приятел имаше дигитален фотоапарат 3.2 мега пиксела Сони - беше „звяр“. Не съм си падал по пейзажната фотография, затова започнах с малки стъпки. Обработвах снимки на себе си и на приятелите си. С времето реших да си направя „супер яките“ визитки... които никой, никога не искам да вижда. (смее се) От там нататък се амбицирах и започнах да се интересувам все повече. Правих разни листовки, лога, брошури, т.е. каквото правят дизайнерите (дано и тях да са ги забравили вече) (смее се повече)

Какви са били грешките, които са довели до нещо добро?

Имаше период, в който исках да се занимавам с трейдинг и оставих дизайна. Имаше някаква вътрешна детска мечта в мен да се занимавам с day trading. За млад и наивен човек, това бяха лесни пари. Бях изключително алчен. За мен успехът беше на всяка цена и нищо друго не ме интересуваше. Около 2-3 години се занимавах с това.
Период от живота ми, в който, да - наистина преуспявах. Всеки проект беше супер успешен. По някакъв начин това хранеше егото ми, но по никакъв начин не ме караше да бъда щастлив. Работих денонощно, за да запълвам дупки, които не бях осъзнал.

Така се стекоха нещата в живота ми, че се наложи да положа някакво усилие в това да разбера себе си и всъщност какви са целите ми. Какъв е смисълът на всичко? Не влагах усилия в това да работя много и да правя успешни проекти. Добрият маркетинг е тясно свързан с психологията на човека. Отделял съм часове, в които да гледам хората, да разбирам какво харесват, защо го харесват, как са стигнали до момента, в който да го харесват и ми е много трудно понякога да консултирам продукт, в който не вярвам. Всички сме срещали много успешни хора, които са придобили добър социален статус и материални придобивки. И какво от това? Това ли е целта? И все пак тези хора не са щастливи. Защо не са щастливи?; Какво им липсва?

Тогава ми светна лампичката, че първо трябва да постигнеш успех вътре в себе си, а успехът в себе си е да разбереш кой си, защо си тук и това никак не е свързано с професионалните постижения, а с това какво си премахнал от голямото си его – то което те кара да дерзаеш непрестанно в материалните полета и да пълниш от пусто в празно. Забелязвам, че в бизнеса в България започват да се разбират и изчистват тези неща. За да успееш реално, не е важно какво имаш, а какво си всъщност, защото вече винаги цената е най-важната. По-лесно приемаш и неуспехите, защото те са неминуема част от успехите. От тук нататък си много по-окрилен да правиш всичко останало и вършиш нещата с удоволствие и лекота, защото не те е страх и за теб неуспехът е урок, а наученият урок те води до успех.. и така... По този начин привличаш и по-готини клиенти, по-светли хора, по-ползотворни контакти.

Какво акo?

Започнах да си задавам въпроса „Какво ако…” - какво ако се случи еди-какво-си. Не слагам скобите, в които това и това може да се стане. Махам скобите и може да стане всичко. Най-важният въпрос, който ти позволява да разбереш, че всичко може да се случи винаги и съвсем малка част зависи от теб.

Позволяваш на нещата да се случат, а не ги ограничаваш в твоето съзнание. Ти се подготвяш за 5 ситуации, а за останалите 9000 не си подготвен. „Какво ако...“ всичко винаги е наред и ти не го натоварваш с твоите ограничени виждания, а просто ги оставиш да се случва и да вярваш (не да искаш!), а да вярваш, че се случва най-доброто.

Когато натрупаш една маса от постижения, ти не искаш да ги пуснеш и започваш да се определяш с тях и от там нататък идва страхът да не го загубиш. Определяш се със състоянието си, с професията си, с получените похвали. Това не си ти. Това не те определя. Ти се определяш с това и това те ограничава.

Имаше един китайски мислител, който е казал: „

Животът е низ от неща, които се случват, които ние натоварваме с емоционален заряд.

Има разлика, когато правиш нещата със сърце и когато ги правиш с емоция. Емоцията има срок на годност. Тя е токсична и не работи. Трябва ти сърце. Трябва да ти идва отвътре. Да правиш нещата с любов, удоволствие и напред към всяко нещо, което може да ти се случи.

Участваш в българския късометражен филм I Am Everything. Разкажи ни за това.

Концепцията на филма е вдъхновена от човешките емоции, взаимоотношения и любов. Неща, които изразяваха моите усещания тогава. Някак една кино ретроспекция на усещания от преживяното, заедно с моментно осъзнаване. Интересна случка си беше и за мен беше удоволствие да се включа в това приключение, а то се случи точно когато трябва и точно както трябва. 

Животът ми е обикновен.
Или пък не…
Ставам рано и ходя на работа.
После купонясвам.
Или гледам филм…
Сигурно се питате кой съм аз…
Ще ви кажа…
Аз съм теб. Аз съм ти приятел.
Или пък съм някой друг.
Аз съм шепот. Аз съм вятърът в морето.
Аз съм трепет.
Аз съм нещото, което бие в сърцето.
Аз съм сянка. Аз съм лек.
Аз съм смелост. Аз съм страх.
Аз съм храброст. Аз съм ужас.
Аз съм важен и ненужен.
Аз съм правило и грешка.
Аз съм белег. Аз съм рана.
Аз съм човекът от стомана.
Виж как животът продължава.
След една или друга драма.

Скоро ще излезне и ново филмче: „Dear love”.

Имал си възможности да заминеш в чужбина. Защо избра България?

Аз по-скоро бих задал въпроса: Защо би заминал някъде другаде?
Повечето хора биха отговорили, защото има повече пари, защото има по-добро образование. За мен, когато искаш да се образоваш, ти можеш да го правиш навсякъде. В България все пак има училища, интернет и библиотеки. Не съм бил фен на идеята да замина, да уча и да живея в чужбина. Като се замислиш, превърнали сме „България” в маркетинг продукт, който ние продаваме на нас си, защото не ни харесва това, в което живеем. Ние живеем в един период, в който доста от нещата в държавата не са наред, обаче по някакъв начин е модерно, че ние трябва да обичаме България и тя трябва да се продава и ние успешно я маркетираме.

„Виж колко е красив Капана!”, „Каква красива природа!” „Колко много неща се случват!”...

Това ли е България?

България е у дома. Там, където се чувстваш спокоен. България е като семейството. Всички много се обичате, но и много се карате. Не винаги е цветно, не винаги има пари, но ти винаги се прибираш вкъщи. Отиваш някъде другаде например - хубаво е, но не е твоето семейство. България е семейство и в духовния, и в социалния смисъл на думата. Това семейство си има някаква история, която не е задължително да е супер яка или да е супер драматична. Тя просто е история. Това се е случило със семейството ти. Ние всички спомагаме за развитието на България. Тя е семейство и можеш да си странстваш, колкото искаш, но семейството си е семейство и колкото повече любов има в него – толкова е по-здраво то.

Видях един надпис: „България е супер яка”.

Защо е супер яка? Защото така го е усетил някой.

България не е историята. България е това, което е в момента. Някои неща трябва да се променят, но това ще стане с израстването на обществото... с израстването на всеки от нас и когато спрем да мислим само за себе си, а за нас. Без драмата от историята.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.