Успелите споделят

Разговаряхме с Николай Божиков, който преди време полетя с хеликоптер и влезе в новинарските емисии, доказвайки колко силен може да бъде човешкият дух.Той е на 29 години. Роден е в Калофер - градът на Христо Ботев. От дете е с тежка диагноза, но не спира да се бори за по-добър живот. Дори успява да подари на съгражданите си ценни мигове, преживени с българска музика и хубав футбол. С Николай си разменихме няколко думи за страстта към пътуванията, спорта в България и любовта към любимия отбор ЦСКА, както и за целите, които си поставя за изпълнение в живота. 

Какво ти даде сили да продължиш да се бориш за нормален начин на живот, след като се наложи да започнеш да дишаш с апарат?

В самото начало, когато се случи това, доста трудно го приех дори не знаех къде се намирам. Сложно е да кажа какво ми даде сили, но някак изведнъж стана. Явно не бях достигнал дъното, за да се предам и скритите ми сили се появиха и изплувах с повече стимул за живот. Сега живея втори живот и някак трудностите ме правят още по-борбен и ме променят към по добро. Помогнаха ми приятели, като ме посетиха и започнах да ползвам интернет. Всеки заслужава да живее нормален живот дори и аз, защото не е важно физически да си добре, а отвътре!

Какво те вдъхновява, за да продължаваш да се развиваш и справяш с трудностите?

Винаги са ме вдъхновявали великите хора, хората на действията, които са постигнали нещо значимо. Някак са ми като за пример и аз искам много да постигна, защото в мен живее духът на Христо Ботев, а за проблемите не мисля много - просто съм по-силен от тях!

Как каляваш характера си, за да си толкова борбен и целеустремен?

Обещал съм си никога да не се предам. Просто не е вариант за мен, а и не искам да натъжавам семейството и приятели си. Имам доста моменти, в които не съм на ниво и се натъжавам предимно вечер, но щом се наспя и всичко е минало и денят ми започва с усмивка. Доста пъти животът ми е бил застрашаван, когато изникват непредвидими ситуации през годините. Това обаче ми дава още повече сили.

Обичаш да пътуваш. Кои са най-силните ти и незабравими преживявания по време на път?

Да, обичам много да пътувам, макар да не се случва много често. Най-много ме радва да посещавам места, на които никога не съм ходил. Много е интересно непознатото за мен. Най-силното ми преживяване беше, когато предприех пътуването до Троян. Направих го заради приятел, който почина. Беше пътешественик, обиколил целия свят и си обещах, че ще пътувам много и ще посетя родния му град. Когато пътувах натам и се връщах, в мен постоянно се меняха чувствата на радост и тъга. Природата беше уникална и стопли сърцето ми. Скоро полетях с хеликоптер и това е нещо прекрасно, а чувството е трудно да се опише. Трябва да се пробва от всеки! Аз бих се качил отново и отново.

Кои са любимите ти места в България и защо?

Може би любимите места са, които не съм посетил все още. От местата, които обичам на първо място си е моят град Калофер. Тук съм роден и тук съм се изградил като човека, който съм сега. Също харесвам и Черноморието ни. Може да не е най-красивото място, но въздухът ми действа много добре и ми е мечта да живея на някой морски бряг!

Има ли кътче от планетата, което мечтаеш да посетиш?

Сложно е да кажа само едно кътче, защото на планетата ни има много приказни места. Ако става въпрос за Европа, то на първо място ще е Испания. От много години ми се иска да ида там. Бих посетил също Гърция, Македония, Дания и изобщо цяла Европа. Мечтая и за Австралия - да посетя големия бариерен риф. Мечтая също и за САЩ, по-точно Калифорния и Флорида, заради климата.

Имаш ли любима вещ, с която не се разделяш по време на пътуване?

Не, засега нямам любима вещ. Но за в бъдеще може й да имам, ако посетя далечна държава!

Освен пътуването имаш и друга страст и това е футболът. ЦСКА е твой любим отбор. С какво те спечелиха за привърженик?

Първо ме спечелиха песните на феновете, когато бях може би 11-годишен и се събирахме приятели от махалата. Някой от тях запя веднъж песен за ЦСКА и това някак грабна сърцето ми. После вече разбрах какво е отборът, емблемата, футболът като цяло. Така започна вечната ми любов към ЦСКА!

Какво е отношението ти към червените днес, когато постепенно тимът се стабилизира след кризата, в която беше изпаднал?

Все още съм верен фен на отбора и завинаги ще е така, докато сърцето бие. Доста тежко преживях последните събития, но ми харесва сега, когато виждам светлия път към стабилизирането. Все още не е силният отбор, който всички искаме, но вярвам Гриша Ганчев и Христо Стоичков за година-две ще го направят най-силният отбор в България!

Какво мислиш за развитието на спорта в България?

Спортът не се развива никак добре. Неправилни хора управляват грешно със много остарели методи и новото не навлиза. Вече сме в 21-ви век. Много малко спортни бази има, които са в добро състояние. Държавата пък е много слабо активна. Отделя малко средства, а училищата не могат да грабнат децата да спортуват. Все пак вярвам, че всичко ще се подобри рано или късно!

Какво би искал да постигнеш в живота?

Искам да постигна велики неща дори и невъзможни за човек като мен. Надявам се още хиляди мечти да сбъдна. Някак това е мисията в живота ми. Искам да работя нещо свързано с медиите или радиата, да си помогна финансово. Иска ми се за здравословното ми състояние да е добре  да съм и по-самостоятелен. Също искам и жена да има до мен, да ми дава още много сили в борбата ми, а и без любов нищо няма смисъл на този свят!

Какво би посъветвал хората в твоето или подобно на твоето състояние? Какво да направят, за да облекчат ежедневието си?

Бих ги посъветвал никога да не се озлобяват на това, което им се е случило и да запазят доброто в себе си! Трябва да приемат всичко като нещо нормално. Може да е трудно, но това е просто едно изпитание, в което не трябва да се предават никога, защото би било просто едно безсмислено бягство. Трябва да имат много мечти, за кото да се борят да сбъднат и да не спират да се усмихват. Не мога да им кажа да вярват в Бог, защото всеки сам решава в какво да вярва. Това е техен избор! Животът си струва да се живее, какъвто и да е, а съдбата можем да променяме само да пожелаем!