Октаново число

Всички познаваме Николай Колев от ефира на Българската национална телевизия, където последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Отвъд това обаче той завършва „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ – две специалности, които първоначално го отвеждат обратно в училище като учител, а по-късно и в професионалното поле на културната журналистика, което е с огромна дълбочина, но заема все по-малка площ у нас.

Николай е и притежател на една от най-големите колекции в страната на стендови модели от Втората световна война. Поради целия му богат „арсенал“ от познания, умения и интереси, разговорът с него е едно от онези неща, в които до последно се притесняваш да не се издъниш и накрая го правиш. Но си е струвало, защото си тръгваш с нови посоки на мисълта и научени неща.

Какво работи Николай Колев?

Работя като изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Не бих изпадал в подробности какво точно означава това, за същото време уважаемият читател може да прочете някоя поема от Кристофър Марлоу или Джон Дън, ще се почувства доста по-добре. Не се самоопределям според документите, които притежавам, договори и дипломи. Не мисля себе си като журналист (според работата си), нито като философ или културолог (според образованието си). Не защото кавичките на работата и образованието са тесен за душата ми манастир, а защото предпочитам да витая във флуидите на неопределеността.

Какво ви отведе точно към философията и културологията в университета и с какво двете специалности спечелиха цялото ви време и внимание?

Ако кажа, че започнах да уча философия, за да получа отговори на важни въпроси, ще излъжа. Ако кажа, че ги получих – също. През лятото на 1989 г. изучаването на философия ми изглеждаше най-малко конвенционално, с най-много възможности за игра. Три години по-късно записах и културология, защото смятах, че там играта ще бъде по-разнообразна, по-безболезнена, по-малко догматична. Почти познах. И двете специалности ме научиха, че след завършването им ми предстои да се дообразовам още и още, и никога да не мога да кажа „Образовах се!”. Това беше и продължава да бъде много важно за мен.

Двете специалности ви връщат обратно в училище, но вече като учител. Ако се върнете към професията отново, с кои теории за свободата бихте започнали урока „Свобода и воля“ с деветокласниците?

Вероятно ще пропусна теориите, те са за тестове с отворени и затворени въпроси. Ще мина към примерите, особено в изкуството. Бих накарал учениците си да влизат в роли - да преживяват свободата и да упражняват волята си.

Представяте ли си, че бихте могли да сте по-добър гражданин и журналист?

Бих си позволил да твърдя, че ще съм по-добър гражданин, ако се радикализирам още повече спрямо агресивната глупост и всяка несправедливост, с която се сблъсквам. Бих бил по-добър журналист, ако напълно спра да се самоцензурирам. И това няма нищо общо с прочетеното в книгите на философите и теоретиците на културата. Живея извън книгите, колкото и ценни да са ми те.

Заради работата ви на продуцент и водещ на предаванията „Култура.бг“, а по-рано и „Библиотеката“ на Българската национална телевизия, сте изложен на огромен поток от информация за хора и културни събития. Как избирате „важните“ сред тях, онези, които да покажете на зрителите?

Разчитам на екипа, част от който съм. Разчитам на мнението и вкусовете на хора, които ценя. А също и на тези, чието мнение никога не бих взел предвид. Разчитам на знанията и опита си – последното е проблем, прави ме филтър, който задържа информация и не допуска до ефир качествени арт и културни продукти. Това е проблем, който не бих искал да разрешавам в якудза стил - няма да има с какво да галя котките си.

Познавате и наблюдавате културните процеси в страната отлично и от дълго време. Кои са смущаващите и радващите ви сред тях?

Явно не ги познавам – всичко, което се изписа и изговори около казуса Бакалова - Добчев например, ме кара да мисля, че съм живял в друго общество, изповядвал съм други ценности, пропуснал съм да забележа толкова видими проблеми… Явно повече съм чел, отколкото да наблюдавам и мисля. Спрях да се радвам.

А кои са най-отличителните тенденции в културната журналистика в страната?

Каквито са във всяка качествена журналистика – дързост, информираност, задълбоченост. Другото просто не е журналистика – да водиш предаване за култура, за да лекуваш проблемите на егото си и да светиш с отразена светлина, давейки драгия зрител в банализми и клишета, не е журналистика. Наречете го както поискате, без цензура. Боя се, че сериозна тенденция вече е да си добър фейсбук администратор, но не и компетентен водещ.

Били сте от двете страни на телевизионната камера. Какви са приликите и разликите между тях?

Количеството грим и откровеността на усмивката.

Създател сте на една от най-големите колекции в страната на стендови модели от Северноафрикансия фронт на Втората световна война. В няколко свои интервюта казвате, че в него, и то в периода 1940 – 1942 г., ви привлича „рицарството“ на бойното поле. Колко рицарство може да има в една война и от какъв характер е то?

Така ли съм казвал?! Било е в по-радушни времена… Няма рицарство във войната. Самото рицарство е поза и бизнес. Напоследък предпочитам да се доверя на рицаря от 14 .век Жан льо Менгр, известен като маршал Бусико – дръзнал е да е откровен до цинизъм в мемоарите си, бих ги препоръчал на всеки, инфектиран от романтизъм и хуманност по отношение на историята.

Със сигурност можете да различите цвета ръжда на танк от Източния фронт и от Северноафриканския. Но знаете ли с каква униформа е ген. Монтгомъри по време на втората битка при Ел Аламейн (1942 г.), изтласкала силите на Оста от региона?

Вероятно имате предвид един от най-известните фотопортрети на Монти, надникнал като сурикат с бинокъл от командирския люк на купола на танк M3 Grant. При оцветяване на снимката се настоява, че пуловерът му на бод е светлокафяв, а ризата отдолу – в избеляло бордо, което леко ме озадачава. Иначе е с традиционната си черна танкистка барета с две кокарди (чинът му е позволявал подобна волност) – сребърна на танков полк и златна фелдмаршалска кокарда.

Макар да не сме в ситуация на класическа война в момента, по света има достатъчно горещи точки. Какви модели мислите, че ще има в колекция, подобна на вашата, но за събития от началото на 21. в.?

Вече ги има. Стендовият моделизъм се крепи на огромен бизнес, все по-противен и актуален в изборите си. Вече можеш да си купиш фигурки на ал-кайдисти, на руски войници в Украйна и Сирия, на коленичили цивилни с качулки на главите. Бях изумен, че още през февруари т.г. на пазара се появи комплект от фигури, представящи няколко от привържениците на Тръмп, проникнали в сградата на Конгреса във Вашингтон на 6 януари, начело с облечения като индианец пърформър.

Все по-често в социологически и антропологически дебати се говори за „свръхинформираното поколение“, изложено на огромни масиви от разнородна информация. Какви според вас ще бъдат неговите достойнства и дефицити в дългосрочен план?

Не е ли по-добре да говорим за „потенция за свръхинформираност”, от която не всеки би се възползвал и никой не би могъл да се възползва изцяло, защото не притежава свръхвъзможности. Проблемът по-скоро е в различните нива и сфери на информираност, което би довело до невъзможност за комуникация в свят, все още недозрял за всички различия, които сам генерира.

Фотокредит: личен архив

Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот. 

Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в прайм тайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.