Защото избрах България

Днес ви срещаме с поредния от тези, които са се завърнали у нас. Николай Николов, на 25 години от Варна.

Николай: Възпитаник съм на Математическа Гимназия Д-р Петър Берон, а през 2014г. завърших Медии и Комуникации в Birmingham City University. Обичам английския футбол, българската кухня, родните планини, а най-вече семейството и приятелите си.

Основател съм на Adventif – проект, целящ да популяризира родните планини като туристическа дестинация сред чужденците – идеята ми дойде в един летен ден, когато се “прибрах” във Великобритания след поредния поход в Стара Планина с приятели – колегите ми дни наред ме навиваха да им организирам нещо в България, за да могат и те да се докоснат до красивите места, които предлага нашата страна. Реших, че щом интересът, който породих с 2-3 снимки в социалните мрежи е толкова голям, мога да започна нещо, което да ми доставя удоволствие. И така се роди Adventif.

Част съм от екипа на Innovator Creative Spaces – първата по рода си мрежа от креативни пространства, която съвсем скоро ще стартира от моя роден град -  Варна. Когато се прибрах в България, моят скъп приятел Боян Симеонов ме покани да стана част от тази уникална инициатива. На такова предложение човек няма как дори да си помисли да откаже, още повече когато екипът е изцяло съставен от млади и амбициозни хора, които те зареждат с идеите и предприемаческия си дух. 

Освен добро образование и възможността да се развия в личен и професионален план, във Великобритания получих и още нещо – щастието да стана баща. Синът ми Даниел се роди в Бирмингам преди 5 месеца, но със сигурност се радва повече на Морската Градина, отколкото на каналите в Уест Мидлъндс.

Заминах за Великобритания на 19-ти Септември 2011г., за да уча – бях приет в 5 от 5-те университета, в които кандидатствах, но се спрях на Birmingham City University поради няколко причини – градът ми допадаше, моята специалност беше на предни позиции в класацията на вестник Guardian и най-важното – приятелите ми бяха приети там.

Имахме страхотно българско къмюнити в Бирмингам. Дори смея да твърдя, че в един момент от моя престой там, повечето от приятелите ми от Варна бяха в Бирмингам. Тогава идеята да се прибера в България беше някъде много дълбоко в мислите ми, но тя изплува и се превърна в основна цел когато от огромен брой мои приятели, живеещи в Бирмингам, останахме трима. Така на 1-ви Май 2017г. след 5 години, 7 месеца и 12 дни, се прибрахме във Варна заедно с приятелката ми и нашия син.

Имах щастието и късмета да живея с моята приятелка, най-близкият ми приятел от гимназията, както и с още съученици от Математическа Гимназия по време на студентските години. С други думи, не усетих този момент на отчуждение и носталгия, с който голяма част от напусналите България се сблъскват през първите си месеци в чужбина. 

По време на своето обучение работих в една кетъринг агенция – на мнение съм, че всяка работа, независимо каква е тя, те учи на много. Бях барман, сервитьор, касиер, шофьор и какво ли още не, но благодарение на работата създадох доста контакти, запознах се с много хора, а и успявах да си помагам финансово докато все още уча. Да не говорим за всичко, което преживях докато работих там – срещнах се и имах шанса да разговарям с футболни легенди като Джими Грийвс, Джейми Реднап и Тони Адамс, изцапах костюма на Майкъл Бубле преди едно негово изпълнение по време на благотворителна вечеря, и изобщо имах много и забавни моменти, които ще помня цял живот.

Няколко месеца след като получих дипломата си, намерих и първата си “сериозна” работа – през март 2015г започнах в RBS (Royal Bank of Scotland), а 6 месеца по-късно станах заместник-мениджър на отдела, в който работих. Смея да твърдя, че бях основна фигура не само в моя отдел, но и в целия Mortgage Centre. Не можех да повярвам, че само няколко месеца след началото на моята кариера в една от топ банките във Великобритания, отговарям за обучението на нови (и стари) кадри, обучавах един от най-големите ни клонове в Манчестър, работих по всички големи проекти и ръководих отбор, който се състоеше от англичани с над 15 години стаж в банката. Всички мои колеги се допитваха до мен за различни и по-необичайни ситуации, дори и тези с 20-25 години стаж зад гърба си. Чувствах се шокиран, но и много поласкан.

Именно през последните две години докато работих в RBS осъзнах, че във Великобритания няма значение дали си българин, румънец, индиец или англичанин – ако се раздаваш на 100% и покажеш, че имаш желание да се развиваш, това няма да остане незабелязано. Никога няма да забравя престоя си в RBS, винаги ще бъда признателен на колегите си, с които поддържам връзка и днес. Няма да крия, че ми беше трудно да напусна работа. Няма да забравя и жеста, който направи мениджърът ми, предлагайки ми 6-месечен отпуск, за да преценя дали наистина искам да остана в България – не бях 100% сигурен, докато не стъпих на родна земя. Сега съм сигурен!

Разбира се, липсват ми някои неща. В Бирмингам имахме изцяло български футболен отбор, с който участвахме в Sunday лигата. Там се запознах с много готини българи и истински мъжкари. Организирах и български партита заедно с няколко мои приятели – от там се запалих и по DJ-ството. Имам приятели в Англия, които ми липсват страшно много, но това няма как да се сравни с липсата, която чувствах докато живеех там.

Просто е – прибрах се, защото ми липсваше България. Истината е, че колкото и добре да се интегрираш, колкото и хубава работа да имаш, колкото и пари да получаваш, чужбина не е “у дома”. Да, може би е по-лесно, но какво от това? Никога не съм търсил лесното, защо да го правя сега? На мнение съм, че животът извън България със сигурност “калява” хората, учи ги на много. Отваря очите. Но какъв е смисълът, ако не се върнем с натрупания опит?

Доказах пред себе си, че мога извън България. Сега искам да докажа, че и тук всичко е възможно.

Като се прибрах бях изтощен. Честно. Шофирах 50 часа през Белгия, Холандия, Франция, Австрия, Унгария, Сърбия, за да стигна до Варна. Правил съм го често, но сега беше различно – дните преди да замина събирах багаж, но този път събирах всичко. Не беше само куфар за седмица в България, а цялата покъщнина.  

Беше странно. Липсваше ми Англия. Липсваше ми работата ми. Чудих се дали съм направил правилния избор. Сега се чудя защо съм се чудил. В живота трябва да се взимат крайни решения, няма тън-мън. Чак ме е яд, че вместо да се кефя на България, първите няколко дни бях по-скоро тъжен.

Сега знам, че съм направил правилното решение. Непрекъснато срещам млади и успели българи, хора с идеи и амбиции, които имат желание да се развиват – и най-важното – да споделят своя опит и да допринасят за развитието на обществото ни. 

Имам цели, а не мечти. Искам близките ми да се гордеят с мен. Искам да развия своя проект – Adventif – превръщайки го в популярна платформа за чужденци, които искат да се насладят на родните забележителности. Искам да реализираме целите си и с екипа на Innovator Creative Spaces, тъй като именно такива проекти ме върнаха в България.