Успелите споделят

Тя е Николета Попкостадинова и по образование е журналист. На практика обаче е много повече – човек със социална мисия.

Николета завършва Журналистика в Американския университет в Благоевград и се хвърля в дълбоките води на професията още докато учи. Работи във в.“Капитал“, а нейни публикации може да срещнете в издания като Balkan Insight (водеща онлайн медия за новини от Западните Балкани), EU Observer, Der Standard, Le Monde Diplomatique, Allgemeine Zeitung, Eurozine, Businessweek, Future Challenges и други.  По-късно завършва магистратура в Амстердамския университет, работи в Холандското национално радио и има прекрасната възможност да остане и да се развива там, но се връща в България.

През 2014 г. се включва в състезанието „Промяната“ със своя проект LoveGuide за сексуално образование на тийнейджъри. Класира се в челната петица и за трета поредна година получава финансова и менторска подкрепа. А през 2016 г- Reach for Change (от чиято мрежа е част Промяната) дава за пример LoveGuide в международния си годишен доклад в раздела Health&Development измежду 314 проекта от 18 страни.

Заради LoveGuide тя попада в класацията на Дарик радио – 40 до 40 – на онези 40 млади, креативни и мислещи българи, които променят статуквото, пълни са с идеи и носят предприемачески дух.

Срещаме ви с Николета, с която ще си говорим за секса като тема табу, журналистиката и силата на това да знаеш.

Какво е loveguide?

Loveguide e ефективно сексуално образование за мейнстрийм тийнейджъри. Знаем, че е ефективно заради еднозначно позитивния фийдбек, който получаваме в огромни количества от ученици, родители и учители.

Започнахме с изчерпателна онлайн платформа с адаптивен дизайн, която казва на тийнейджърите всичко, което ги вълнува, а и трябва да знаят за секса и отношенията на тази възраст – за да са здрави и щастливи. Много кратко, ясно, без термини и жаргони, позитивно, приятелско. Но и огромно количество надеждна информация по какви ли не теми в над 300 поста и над 500 000 знака.

Пуснахме и канал в YouTube – LoveGuide, където всяка седмица има нов епизод със чудесната Весела Бабинова като: порното, мокрите сънища, митове и легенди за девствеността, форми и размери на пениса, на гърдите, как да разбера дали той или тя ме харесва, ами на първа среща и много други. Провеждаме часове по здравно и сексуално образование буквално в цялата страна, до момента за около 3000 деца. Направихме страхотен наръчник, заедно с Surecheck, който получава всеки, който е бил в часовете ни или дойде и го поиска и за приятелите си, които не са в този клас. Това се случва по покана на училища в Ямбол, Враца, Шумен, Дупница, Горна Малина и къде ли не.

Правим заедно с Българската асоциация по семейно планиране обучения по метода "връстници обучават връстници" отново на деца от цяла България. И имаме още планирани – аз ги наричам – продукти, чрез които да достигаме ефективно до тийнейджърите с надеждната информация по тези теми.

Защо има нужда от подобна платформа?

Има нужда, защото България оглавява всички негативни статистики, свързани със сексуалното здраве на младите хора – бременности на момичета от 14 до 19 години, насилие, сексуално предавани инфекции и т.н.

Защото у нас няма сексуално и здравно образование в задължителната учебна програма, а вкъщи тези теми са табу.

И да, в интернет може и да има всичко, но то е или подвеждащо, объркващо, или медицински обяснено, или просто порно.   

Какъв е твоят съвет към родители и младежи, защото все пак комуникацията е двустранен процес?

Много родители искат съвет от нас. И затова направихме първото си събитие за родители на 26 април – Как да говорим с децата си за секс. Разказахме какво ни питат на живо и онлайн тийнейджърите, какъв е нашият подход и какво работи според опита ни. Казахме им, че тези разговори започват на 4 години, а не на 14. Че да се проведе първияt такъв разговор на 13 е късно, а ако остане единствен, е недостатъчно. Че не се случват във вакуум. И още много неща в рамките на два часа.

Но преди всичко: говорете си, говорете, говорете си. Открито, спокойно, честно.

Има ли наръчник за любовта наистина? Съществува ли рецепта как да се обичаме?

Отношенията между хората са различни. Дори на един и същи човек с различни партньори. (Почти) няма аксиоми. Но има неща като респект, толерантност, внимание, разбиране, отговорност, уменията да общуваме и да се изразяваме, а и емпатия, които страшно помагат за изграждането на здравословна, пълноценна – щастлива любовна връзка.

Участваш в Промяната – инициатива на Нова телевизия. Какво ти донесе това участие?

Първите 7 500 лв., с които да стартирам. И отговорността, която съм поела пред Промяната – първите, които повярваха в идеята, че ще започна и ще го направя така, както съм обещала. LoveGuide стана част от чудесна общност на много смислени и интересни проекти – мрежа на споделено знание и опит, която високо ценя. А ето – например с Ре-акт (също от финалистите на Промяната) работим и в момента по общ проект за превенция на сексуално насилие и експлоатация.  

По образование си журналист, а и имаш богата практика в медиите – започваш от Капитал и дори работиш в Radio Netherlands Worldwide в Холандия. От перспективата ти на журналист – колко често се говори за сексуалното образование в медиите?

В българските ли – не се. Изобщо. Освен ако не гръмне някой случай на сексуално насилие над дете. И пак е събитийно и сензационно. В по-добрите случаи се сещат покрай 1 декември или 14 февруари – но отново събитийно. Това не е тема на обществото ни – на образователната система и семейството, и не, не се е намерила медия, която да я припознае като важна и да я налага като такава. Но пък ние лично имаме много приятен опит с някои отделни медии, когато ги потърсим.

Какво носи на младите присъстващата тема за секса в медиите в сегашния и вид?

Аз съм от онези хора, които нямат телевизия от години и някой като спомене еди-кое-си предаване, гледам тъпо. Попадам на телевизионни новини и сериали като съм на гости. И подскачам. Това, което виждам е затвърждаване на стереотипи, митове и легенди по тези теми. Ако изобщо са засегнати по някакъв начин. Същото е и от наблюдението ми от кориците на изданията по реповете и в интернет. Знам, че сега са популярни онлайн сериалите, особено сред тийнейджърите, но не съм имала времето и търпението да ги изуча.  Надявам се там да е различно, но кой знае.

Къде е границата между журналистическата етика и рейтинга?

Това е много дълъг отговор. Като журналист в печатни и онлайн медии, не съм се влияела толкова от рейтинги. Избирала съм медиите, за които съм писала, така че заедно да поставим като теми това, което ние мислим, че е значимо и важно. Ние да насочваме вниманието на читателите ни. Или да изследваме какво тях ги вълнува отвъд скандала и сензацията и да им даваме полезна и надеждна информация по тези техни теми. Разбира се, има събития и моменти, които са топ. Но и в тях анализираме процесите, довели дотук.

Скоро бях на обучение, организирано от Промяната, как да работим с медиите. От една страна ми домъчня, че на съдържанието, което ние от LoveGuide, Географ, Живот със Синдром на Даун, Пара кидс, Враца софтуер, Асист – помагащи технологии и други изключително смислени проекти, беше наречено "рейтингоубиец". Всяка медия сама избира кое ѝ е важно и кои са нейните теми.

Дали гони рейтинги и пуска само вече станали супер популярни неща, доказано грабнали общественото внимание. Или припознава не-толкова нашумяла тема и я прави значима за огромен брой българи. Това е мисия. И после, пак на същото обучение, ми стана много приятно, когато други журналисти точно разпознаха в нашата работа истории, които да бъдат оповестени, защото променят и вдъхновяват.    

Завършваш магистърска степен в Холандия и дори си намираш работа, за която казваш, че е сбъдната мечта. Защо се връщаш тук и мислила ли си някога отново да заминеш, за да се развиваш в друга страна?

Заради семейството ми. То направи избора вместо мен. Аз май съм единственият човек от близките ми – тогава и сега, който може и иска да живее в Холандия, Германия, САЩ… Нищо не се е променило. Аз искам, но само аз. Затова оставам тук и влагам каквото съм научила и мога в това да съм полезна, и в същото време на мен да ми е страшно интересно и приятно.

За себе си съм намерила баланса и щастието. Яд ме е за дъщеря ми. Защото българската образователна система не е това, което трябва да бъде. Децата ни няма да израснат смели, емпатични, можещи, креативни и находчиви. 

Имаш ли съвети към бъдещите поколения журналисти?

Опичайте си акъла. Какъв журналист искате да бъдете? Отговорете си на този въпрос първо и после го направете. Учете се от журналистите като които искате да бъдете. И не, не се оставяйте на едното образование по журналистика. Има страхотни курсове и обучения – международни и на значими медийни организации. Научете езици и се пускайте.

Журналистиката се учи – с учене и много практика. По възможност при страхотен ментор. Забравете за мързела. Не стойте само пред компютрите, дори да работите за онлайн издания – ходете и лично се срещайте с историите си. Вие сте очите, носа, ушите и кой знае още кои сетива на публиката си. Само с преразказване, седейки зад мониторите си, няма да сте толкова ефектни, колкото след живия контакт с това, за което разказвате. И още много, много други. Но за тях като направим и училище по журналистика един ден.    

От какво се нуждаят хората?

Емпатия. Това е, което ще спаси света. Но ако не ви пука за света по принцип, обещавам ви - това е безценно умение в комуникацията ви с всеки един по пътя ви - в личен и професионален план. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.