Интервюта

Писателите днес са много и най-различни, но тези, които успяват да творят и да преподават знанията, които имат, са малко. Един от тези преподаватели и писатели е Николина Барбутева. Тя е преподавател по история и география. Преподава в Пловдив и работи с ученици 5-7. клас. Има удоволствието да е базов учител по история и работи също със студенти от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. От години е доброволец на НЧ „Развитие – 1873“ – гр. Пещера и заедно с главния библиотекар Богдана Сиракова и местния краевед Мария Джуркова работи върху различни инициативи на местно, национално или международно ниво. Творчеството за нея е било винаги важен фактор за себеизразяване и бягство от ежедневните задължения и тегоби на битието ни.

Ето какво сподели учителката, за любовта към писането, както и за трудностите през, които е преминала, за да напише нейната стихосбирка „В тишината“.

Какъв е поводът да напишете „В тишината“?

„В тишината“ е написана след 2 години творческо затишие. Един период, през който самата аз като човек преминах през редица трансформации и смятам, че израснах. Интензивно време с промени в приятелския ми кръг, сътресения в личен план и съпроводено с израстването ми като жена, която вече не е в своите младежки години, а е по-улегнала и зряла. Определям „В тишината“ като най-зрялата ми поетична книга, тъй като емоциите в нея са по-канализирани, усеща се новият натрупан житейски опит и промените, през които минава всяка жена. Конкретният повод за написването на книгата е моето желание да изразя всички промени и съпроводените с това усещащия, които станаха част от мен.

Как решихте да напишете тази стихосбирка?

При написването на всяка една моя книга съм се водила винаги от вътрешните си емоции. Каквото чувствам в момента, това изразявам и на белия лист. Понякога усещанията са толкова силни, че не търпят отлагане и трябва да получат израз, за да постигна мир със себе си. Ежедневието ми е винаги забързано и придружено от много контакти и много събития. Всичко може да ме провокира да пиша и всяко стихотворение има различна натовареност. Мисля, че читателят сам може да усети настроението ми като творец, когато съм създавала дадена творба. Не съм спестявала от нищо. Като всеки човек и на мен никое чувство не ми е чуждо.

Към кого е насочена стихосбирката Ви?

Към широката аудитория. Не мисля, че поезията ми е насочена само към младите дами или жените като цяло, а към абсолютно всеки. И мъжете също биха останали докоснати от някои мои стихове. Винаги съм се ръководела от желанието всеки, който чете стиховете ми да се разпознае в тях или да разпознае определен етап или случка от живота си. Тогава съм изпълнила мисията си на творец – достигнала съм със словото си до нечие сърце, докоснала съм някоя тънка струна в него и съм предизвикала буря от емоции. Все пак за това пишем, за да променяме хората чрез творчеството си.

А какъв призив искате да отправите към хората?

Да бъдем добри и преди всичко изпълнени с човещина. Във време, когато егоизмът е на пиедестал, нека се смирим и почувстваме отговорни с действията си пред Бога и света. Чувствам се меко казано уморена да срещам около себе си хора, които само се стремят да извличат по всякакъв начин лична облага сякаш това е най-важното на този свят. Всичко е преходно, особено материалните неща и фалшивите заслуги. Човек бива запомнен заради доброто, което е оставил зад себе си, а не за това колко много придобивки е спечелил.

Предоставени снимки: peshteraprim, г-жа Митка Млячкова, организатор в ХГ "Проф. Веселин Стайков" - гр. Пещера