Интервюта

От няколко дни на пазара за книги може да намерите дебютния роман на българската авторка Нина Гаяр, която от години живее и работи във Франция и Швейцария. Нина Гаяр е работила като преподавател по френски език и преводач. „Нимфея“ е първата ѝ книга, която разказва за съдбата и щастието, за личния избор, който свободно определяме, и случайностите, които не контролираме.

Нина, вече излезе на пазара дебютният ви роман „Нимфея“. Разкажете ни за него. Това вашата история ли е?

„Нимфея“ е моят дебютен роман, в него е заключена историята на много от нас. „Нимфея“ е всичко, което съм чела, чула, видяла, преживяла в различни етапи от живота си. 

Звучи смело и интересно, но как ви дойде идеята за роман изобщо?

Преди няколко години на гости във Франция, където живея, дойде от България майка ми. По време на един разговор, какъвто може да има само между майка и дъщеря, започнах да я разпитвам как са се запознали с баща ми. 

Нещо като търсене на идентичност вероятно поради факта, че вече живея далеч от тях, че не се виждаме често, че животът бавно, но сигурно отминава. Майка ми ми разкри детайли преди и след сватбата им, непознати, неочаквани и шокиращи за мен. Нейната история се оказа история на много тъжна изплакана любов и ме помоли да я разкажа в роман. 

Въпреки че произлизам от света на буквите и думите – завършила съм френска филология в България и приложна лингвистика във Франция, до този момент никога в моя живот не беше ставало въпрос за писане. Не си обяснявам как и защо точно тогава майка ми ме помоли да напиша книга. В живота има събития, които просто се случват, за които привидно не сме имали съзнание дори. А може би у една майка има винаги спящ инстинкт? Това все още е загадка за мен. 

И така започнах да пиша. Веднага. Първо няколко часа, после няколко дни. Неусетни. Увличащи. И стигнах до описание, не може без него, когато се описват реално и без морални задръжки чувства и интимни сцени. И блокирах. Ни напред, ни назад. Гризях химикалката, първите ми страници бяха на хартия, гледах през прозореца, пак гризях химикалката, не и не. 

Как се справихте с този блокаж, как го преодоляхте?

Установих, че е абсурдно за мен, и мисля, че е абсурдно по принцип за всяко дете да си представя интимния живот на родителите си, както и обратно, знам го вече от опит, абсурдно е един родител да си представя сексуалния живот на децата си. Самата мисъл да упорстваме в представи за това, за мен само по себе си се доближава до някаква форма на инцест...

Така приключих с писането за известно време. Няколка месеца. До деня, когато се появи в световен мащаб серия от статии в медиите за варварски наказания при прелюбодействие, подозрение дори за прелюбодействие, наказания при хомосексуална любов, осакатяване на жени, за да не изпитват сексуално удоволствие, за жени, обезобразени и ослепени с киселини за това, че са поискали да напуснат мъжете си, и всички тези съдби дълбоко ме развълнуваха. 

Също така, като работеща и живееща в чужбина, винаги съм била силно впечатлена от разликата в манталитета на хората на тези три държави, от това как един и същ факт, събитие, могат да се интерпретират по различен начин и в зависимост от държавата, да доведат до човешки драми дори, за което си водех съзнателно бележки. 

Кое обуславя характера и поведението ни – генното или социалното наследство? 

„Мастилото“ беше вече безвъзвратно разляло сладка отрова във вените ми и реших да разстеля повествованието на географски, исторически и културeн фон във Франция, Швейцария и България. В допълнение, на фона се преплитат и други държави, съдби, истории, които дават абсолютно право на всяка любов като единствено човешко чувство, което, когато изчезне, настъпва адът.

Имате ли собствени ритуали, място или състояние на духа, когато пишете?

Главата си остава на едно и също място, където и да се намирам. Всеки момент, който се оказваше свободен, се превръщаше в ритуал. 90% от книгата е написана в автобусите, трамваите, влаковете. Като работеща жена, майка на близнаци, съпруга, нямах почти никакво свободно време. Единственото време, когато никой нищо не изискваше от мен, беше докато пътувах за и от работа (четири часа в път на ден, четири пъти седмично), и това бяха, за съжаление, единствените творчески моменти. 

Имаше и други моменти, когато съм писала вкъщи например, макар и рядко, но с много угризения на съвестта, защото знам, че от другата страна на стената семейството ми очаква да споделям моменти с тях, а аз бях обсебена от писане. И тогава разбрах от какво значение е мотивацията. 

Когато искате да постигнете една цел, не съществуват граници, които могат да ви попречат да я постигнете, стига да сте убедени в ползата от това, което правите... 

Какво е отношението ви към четенето. Как четете? Бързо? Бавно?

Много бавно. Изключително бавно. Дори ме е срам да кажа – една книга за по-малко от две, три седмици не мога да прочитам. Но затова пък мога да я рецитирам цялата след прочит. Постоянно се връщам назад, препрочитам, записвам, отбелязвам и какво ли не още. 

Имате ли любими автори?

Почти всички, които съм чела докрай, са ми любими. Изпитвам единствено към Пруст особено страхопочитание. Само той е способен да напише две изречения в една страница с много съюзи и подчинени изречения за време, място, начин..., така че да има и смисъл, и интерес между думите и едновременно музика и ритъм в тях. И съм изключително щастлива, че точно него мога да чета в оригинал. В същото време имам угризения на съвестта, когато говоря за литературни заслуги, защото съществуват безброй много талантливи писатели, които изобщо не познавам.

Къде можем да си поръчаме книгата?

„Нимфея“ може да се закупи и поръча тук. Редактор на книгата е отговорният редактор на Uspelite.bg – Васил Койнарев, основател на www.redaktor.bg.