От сърце

Здравей, как си? Как минава слънчевият, но все пак зимен ден при теб? В офиса ли си, трудейки се като малко пчеличка за благото на другите? Или се излежаваш блаженно под завивките, в прегръдките на топлото легло и си мечтаеш за… Коледа? Или тя вече е при теб и се наслаждаваш на празничната вечеря на фона на светлината от свещите. За какво се сещаш, когато си мислиш за настоящето? За малки, бели снежинки или за огромна снежна топка, която те удря в лицето?

Не знам дали е от века, в който живеем (макар, че е много удобно да обвиняваме за всичко глобализацията и консуматорското общество), но все повече хора съсредоточават вниманието си върху лошите неща вместо върху хубавите. Вместо да си представим малкия град, в който живеем и колко по-хубав може да стане, ако сложим някоя лампичка тук или там, мислим как посред нощ някой недобросъвестен гражданин ще мине и ще открадне празничната ни украса.

Ако нищо не е сигурно, значи всичко е възможно.

А защо тогава използваме силата на мисълта си, за да привличаме повече лоши неща като болести и бедствия?

С всеки голям празник, който предстои или важно събитие, каквото и да е то, нетърпението праща кръв в главата ни и започваме да мислим по-активно. Искаме всичко да бъде наред, пожелаваме си преди всичко да сме живи и здрави и това е най-важното. Мислим си, че има толкова много неща, които не зависят от нас и възможността да се случат ни ужасява.

Но, ако заживеем с мисъл за настоящето и се наслаждаваме на момента, животът става по-хубав и спокоен.

Нищо лошо не се случва по Коледа. Наскоро някой ми го каза без съмнение в убежденията си и аз също започнах да вярвам в този ореол, който ни обгражда. И наистина, кое е най-лошото, което може да се случи: най-много изгорената питка да развали вкуса на празничната вечеря, но това може да се поправи с огромна доза коледни меденки.

Нищо лошо не се случва по Коледа. А може би и след това.

Може би чудесата са навсякъде и по всяко време ни идват на помощ.
Във всеки момент, в който имаме нужда от тях.

Вярата също помага. В Господ или в някаква абстрактна сила, която бди над нас в трудните моменти и се старае да бъдем добре независимо къде се намираме по света.

Това е мисълта, която ще отнеса през новогодишната вечер, и дори след нея. Вярата си е вяра. Така, както вярваме в лошите неща, можем да изберем да повярваме в хубавото и да се надяваме, че тази наша сигурност в доброто ще достигне, колкото се може по-далеч.