Понякога ежедневието те поставя в интересни ситуации. На маса в емблематично пловдивско заведение, което те среща с две млади дами, посветили се на прекрасна кауза – да помагат на деца с аутизъм. И го правят от една година. С вяра, усмивка, отдаденост и желание. Със сигурност се борят с трудности като негативизма на околните, трудности при финансиране, но вярвайте ми рядко съм виждал хора, които толкова истински да горят в своята кауза. А за над пет години съм видял доста. И така се стигна до нашия разговор с Жанета и Ния.
Жанета Тодорова, на 27 години, от гр. Стара Загора. Завършва бакалавър по психология в Пловдив и магистър по клинична и консултативна психология в София. В свободното си време обича да се занимава с рисуване и фотография. Споделя, че психологията винаги е била страшно интересна за нея, тъй като намира човешкото поведение и емоции за една дълбока и многоцветна реалност.
С течение на времето започнах да виждам колко пъстра и значима е гамата на детския емоционален свят. Желанието ми да работя с деца се породи именно от това, че те са бъдещето на нашия свят, и исках да вложа своите знания в развитието на техния. Изключително много се радвам, че срещнах приятел и съмишленик като Ния, с която имаме възможност да работим и осъществим наша обща цел, в която и двете силно вярваме.
Ния Лютакова е на 25 години. Родом от София. Завършва бакалавър по психология и магистър по клинична невропсихология в Грьонингер, Холандия. Преди почти две години се завръща в България.
Тогава мислех, че се прибирам за кратко, за да работя и да прекарам време с близките си, а след това отново да замина. Работата ми и срещата ми с Жани обаче промениха тези планове. Започнах да виждам смисъла от работата си тук. Виждах разликата между социалните услуги и социалната система, които се предлагат в чужбина, и начинът, по който функционират тук в България.
Първоначално това ме гневеше и ме разочароваше. След това започнах да си давам сметка, че имам два изхода от състоянието си на разочарование. Единият беше отново да замина, а другият – да остана и да се боря за някаква промяна.
Споделя, че изборът ѝ да остане е основна заслуга на Жани, която толкова чисто и неустоимо вярва в промяната и желанието й да постигат промени заедно. В свободното си време обича да се рови и чете научни статии и да прекарва времето си с хората, които обича.
Разкажете ни малко за фондация АЛБЕДО – как се събрахте двете, как се роди идеята, какъв проблем решавате?
Запознахме се в началото на 2017 година, докато работехме в друг център за деца с аутизъм. Работата на това място ни сближи много, не само професионално, но и беше основата за изграждането на едно невероятно приятелство. Малко по-късно през същата година центърът, в който работехме, беше закрит, което доведе и до раждането на идеята да създадем наш си център, в който да продължим работата с децата. Връщайки се назад, си давам сметка колко бързо и смело, и без грам колебание взехме това решение, защото и двете знаехме, че сме открили „призванието“ си.
Не можехме да си представим да не работим повече с децата, с които вече работехме активно последната половин година, нито пък можехме да сменим терапевтичната си насоченост. Като терапевти имахме възможността да се запознаем по-отблизо с цялостната проблематика и ежедневни затруднения, с които не само децата от аутистичния спектър се сблъскват, но и техните семейства.
Това ни накара да замечтаем за създаването на център, който ще предлага не само терапия на децата, с която да разширяваме техните възможности и потенциал, но и да вложи усилия в това да помага на семействата им, които страдат от липсата на социална и емоционална подкрепа, както и да говори високо за проблема, с цел създаването на едно по-високо информирано и толерантно общество към „различните“.
Как се развива проектът към момента?
През последната година успяхме да създадем терапевтичен център – ЦРСИ „АЛБЕДО“, в които работим с деца от аутистичния спектър между 2- и 12-годишна възраст. Успяхме да се справим с издаването на всякакви необходими лицензи, което не беше лесно, тъй като бумащината беше много, а ние – сравнително неопитни в областта. Разработихме 3 терапевтични програми, които са съобразени с индивидуалните потребности и възможности на децата и семействата им.
През септември 2018 година оранизирахме първото си благотворително събитие – благотворителна фотоизложба с любителските фотографии на Жани. Целта на събитието беше да съберем средства, с които да предоставим допълнителни терапевтични сесии на едно дете от аутистичния спектър. В резултат от подкрепата на нашите приятели успяхме да съберем средства, с които да предоставим 35 допълнителни сесии на едно дете в ЦРСИ „АЛБЕДО“.
Същия месец решихме да стартираме и кампания за повишаване на информираността на широката общественост относно въпроси, свързани с аутизма. Нарекохме кампанията си „365 дни знания за аутизма“, вдъхновихме се от инициативи като тези, на които неуморно публикуват статии и се грижат обществото да се запознава с проблема. Забелязахме, че тези кампании са най-активни през месец април, който е световният месец, посветен на повишаване на информираността относно въпроси с аутизма.
Според нас обаче това не е достатъчно и стартирахме кампанията си, в която всеки ден на страницата ни във Facebook публикуваме кратка информация за поведенията, особеностите в нервната система и нуждите на децата с аутизъм.
Според вас кои са най-големите заблуди по отношение на хората с аутизъм?
Според нас най-голямата заблуда по отношение на децата и хората с аутизъм е липсата им на емпатия, че са лишени от емоции, както и че не разбират отношението на другите към тях. Предполагам, че тази заблуда идва и от начина, по който състоянието се описва, но е важно да отбележим, че „нарушения в социално-емоционалното развитие“ не означава липса на емоции. Означава, че тези деца функционират по различен начин и че имат нужда от повече време и търпение. От ежедневната си работа с тези деца виждаме как с течение на времето те се откриват към нас и ни допускат в „изолирания си и самотен“ свят.
Ежедневно те отвръщат на нашето отношение и търпение към тях. Именно това, което виждаме в работата си с децата, ни помогна и да намерим своето име – „АЛБЕДО“. Албедо е термин от физиката, който показва отношението между отразената и падащата върху дадено тяло светлина. Избрахме го, защото всеки ден виждаме, че приемането и безусловната вяра в потенциала на тези деца ги кара да ни се доверят, да приемат странностите на нашия свят, да се осмелят да го опознаят и да ни отвърнат със същата емоция.
Има ли подобни практики от чужбина, които бихте искали да видите реализирани в България, във вашата сфера на работа?
Терапията, която предлагаме в ЦРСИ „АЛБЕДО“, включва методи от игрови терапии, които са успешно развити в чужбина. Избрахме тази методология, защото и двете терапии залагат на разширяване на силните страни на детето, като започват от опознаването и окуражаването на неговите интереси. Според нас играта е универсалният език на всяко дете, независимо с какво или по какъв начин обичат да играят.
С нужната подкрепа и внимание интересите на детето могат да бъдат включени и насърчени в развиването на взаимна дейност или игра, която влияе върху моторното, емоционалното, социалното и когнитивното развитие. Игровата терапия залага на разбирането на уникалността на всяко дете и на познанието на етапите на детското развитие.
Какво ви предстои за следващата година?
Надяваме се през следващата година да разширим дейностите в Центъра. Нашата цел е Центърът да помага на възможно най-много деца, независимо от социално-икономическия статут на техните родители. Иска ни се да можем да предоставим необходимата терапевтична помощ на деца, които нямат възможност да бъдат включени в програмите на общинските центрове, които са безплатни. Първата и най-голямата ни цел за 2019 година е да съберем средства, с които да включим 3 деца от аутистичния спектър в неравностойно положение и техните семейства в програмите на ЦРСИ „АЛБЕДО“.
За осъществяването на тази цел на 12-ти декември стартирахме благотворителна кампания на страницата ни във Facebook. Целта ни е набирането на 10 080 лв., с които да включим 3 деца от аутистичния спектър в неравностойно положение и техните семейства в една от трите терапевтични програми на ЦРСИ „АЛБЕДО“. С набраните средства клиентите ще получат в рамките на една календарна година изготвяне на клинична оценка на състоянието на детето, изготвяне на индивидуален терапевтичен план, съответстващ на психичната възраст на децата, нуждите и потребностите им, по две терапии седмично, а родителите им ще получават ежемесечна психологическа подкрепа и обратна връзка за състоянието на децата им под формата на индивидуални консултации с нас.
Друга цел е да започнем групи за взаимопомощ, насочени към родителите. Искаме ЦРСИ „АЛБЕДО“ да стане място, където родителите да споделят затрудненията си и да намират подкрепа в лицето на нас терапевтите и други родители в тяхното положение. От проучванията си, свързани с практики в чужбина, виждаме колко позитивни ефекти имат подобни групи върху намаляването на социалната изолация, с която, за съжаление, повечето семейства се сблъскват след поставяне на диагноза на децата им.
Също така сме си поставили за цел да стартираме дискусионни срещи със студенти в град Пловдив. Искаме да приобщим още млади хора, които са заинтересовани от темата, да обогатим тяхното образование, като правим ежемесечни срещи с тях, в които ще обсъждаме теми като: „Историческата перспектива на аутизма“' и „Защо често момичетата от аутистичния спектър не са диагностицирани навреме“.
Опишете България на своите мечти?
Ния: Наскоро прочетох една много хубава книга по Карл Юнг, която мисля да цитирам, защото прочетеното в нея сумира добре какво мечтая да видя в България. Книгата говори за разграничаването, което социолозите правят между общество и общност. Обществото се дефинра като група от хора, организации, които служат за някакви краткосрочни цели, а след постигането им се разпадат, оцеляват само дотогава, докато членовете имат обща цел и интерес. От друга срана е общността, която се формира тогава, когато издига човека над изолацията му, за да участва в трансформацията.
Трансофмация, която стои по-високо от постигането на краткосрочни облаги. Мечтая за България, в която повече хора правят неща за постигането на лични цели, които същевременно облагодетелстват общността. С други думи, повече хора да намерят личния си смисъл. Мечтая за система, която пробужда любопитството ни, а не мнителността ни. Мечтая да видя България по-толерантна към различните. Мечтая за България, която се грижи за децата и ги вижда като най-ценното за бъдещето си. Мечтая за България, в която с приятелите ми, с които отидохме да учим в чужбина и се върнахме, да не се прокрадва шеговито разговорът: „Балъци ли сме, че се върнахме?“.
Жани: С течение на годините все повече хора ме питат защо съм останала в България, защо не замина извън страната, където да работя и където да се чувствам по-спокойна финансово. Истината е, че въпреки трудностите, които срещам както аз, така и другите хора, винаги съм намирала причина да остана тук. Според мен България е държава, която има потенциал да бъде развита, но това може да се случи, когато хората започнат да проявяват по-голямо внимание, желание и бдителност спрямо въпросите, касаещи днешната общественост.
Намирам смисъл да остана тук, именно защото започвам да виждам във все повече хора това желание и мотивация да променят мястото, на което са, да изследват нови възможности за развитие, да гледат в посока, различна от тази досега, да рискуват, да дават глас на всичко, което смятат, че трябва да претърпи промяна. Участието ми в основаването на Фондация „АЛБЕДО“ е породено от това, че искам да развивам себе си именно тук. Големите трудности са свързани с големи предизвикателства и отговорности, но те носят в себе си шанса за по-голямо личностно израстване и развитие.
Завършете с послание към читателите
Играта е универсалният език на всяко дете!
