Успелите споделят

Понякога ежедневието те поставя в интересни ситуации. На маса в емблематично пловдивско заведение, което те среща с две млади дами, посветили се на прекрасна кауза - да помагат на деца с аутизъм. И го правят от една година. С вяра, усмивка, отдаденост и желание. Със сигурност се борят с трудности като негативизма на околните, трудности при финансиране, но вярвайте ми рядко съм виждал хора, които толкова истински да горят в своята кауза. А за над пет години съм видял доста. И така се стигна до нашия разговор с Жанета и Ния. 

Жанета Тодорова, на 27 години, от гр. Стара Загора. Завършва бакалавър по психология в Пловдив и магистър по клинична и консултативна психология в София. В свободното си време обича да се занимава с рисуване и фотография. Споделя, че психологията винаги е била страшно интересна за нея, тъй като намира човешкото поведение и емоции за една дълбока и многоцветна реалност.

С течение на времето започнах да виждам колко пъстра и значима е гамата на детския емоционален свят. Желанието ми да работя с деца се породи именно от това, че те са бъдещето на нашия свят, и исках да вложа своите знания в развитието на техния. Изключително много се радвам, че срещнах приятел и съмишленик като Ния, с която имаме възможност да работим и осъществим наша обща цел, в която и двете силно вярваме.

Ния Лютакова е на 25 години. Родом от София. Завършва бакалавър по психология и магистър по клинична невропсихология в Грьонингер, Холандия. Преди почти две години се завръща в България.

Тогава мислех, че се прибирам за кратко, за да работя и да прекарам време с близките си, а след това отново да замина. Работата ми и срещата ми с Жани обаче промениха тези планове. Започнах да виждам смисъла от работата си тук. Виждах разликата между социалните услуги и социалната система, които се предлагат в чужбина, и начинът, по който функционират тук в България.

Първоначално това ме гневеше и ме разочароваше. След това започнах да си давам сметка, че имам два изхода от състоянието си на разочарование. Единият беше отново да замина, а другият - да остана и да се боря за някаква промяна.

Споделя, че изборът ѝ да остане е основна заслуга на Жани, която толкова чисто и неустоимо вярва в промяната и желанието й да постигат промени заедно. В свободното си време обича да се рови и чете научни статии и да прекарва времето си с хората, които обича.

Разкажете ни малко за фондация АЛБЕДО – как се събрахте двете, как се роди идеята, какъв проблем решавате?

Запознахме се в началото на 2017 година, докато работехме в друг център за деца с аутизъм. Работата на това място ни сближи много, не само професионално, но и беше основата за изграждането на едно невероятно приятелство. Малко по-късно през същата година центърът, в който работехме, беше закрит, което доведе и до раждането на идеята да създадем наш си център, в който да продължим работата с децата. Връщайки се назад, си давам сметка колко бързо и смело, и без грам колебание взехме това решение, защото и двете знаехме, че сме открили „призванието“ си.

Не можехме да си представим да не работим повече с децата, с които вече работехме активно последната половин година, нито пък можехме да сменим терапевтичната си насоченост. Като терапевти имахме възможността да се запознаем по-отблизо с цялостната проблематика и ежедневни затруднения, с които не само децата от аутистичния спектър се сблъскват, но и техните семейства.

Това ни накара да замечтаем за създаването на център, който ще предлага не само терапия на децата, с която да разширяваме техните възможности и потенциал, но и да вложи усилия в това да помага на семействата им, които страдат от липсата на социална и емоционална подкрепа, както и да говори високо за проблема, с цел създаването на едно по-високо информирано и толерантно общество към „различните“.

Как се развива проектът към момента?

През последната година успяхме да създадем терапевтичен център – ЦРСИ „АЛБЕДО“, в които работим с деца от аутистичния спектър между 2- и 12-годишна възраст. Успяхме да се справим с издаването на всякакви необходими лицензи, което не беше лесно, тъй като бумащината беше много, а ние - сравнително неопитни в областта. Разработихме 3 терапевтични програми, които са съобразени с индивидуалните потребности и възможности на децата и семействата им.

През септември 2018 година оранизирахме първото си благотворително събитие - благотворителна фотоизложба с любителските фотографии на Жани. Целта на събитието беше да съберем средства, с които да предоставим допълнителни терапевтични сесии на едно дете от аутистичния спектър. В резултат от подкрепата на нашите приятели успяхме да съберем средства, с които да предоставим 35 допълнителни сесии на едно дете в ЦРСИ „АЛБЕДО“.

Същия месец решихме да стартираме и кампания за повишаване на информираността на широката общественост относно въпроси, свързани с аутизма. Нарекохме кампанията си „365 дни знания за аутизма“, вдъхновихме се от инициативи като тези, на които неуморно публикуват статии и се грижат обществото да се запознава с проблема. Забелязахме, че тези кампании са най-активни през месец април, който е световният месец, посветен на повишаване на информираността относно въпроси с аутизма.

Според нас обаче това не е достатъчно и стартирахме кампанията си, в която всеки ден на страницата ни във Facebook публикуваме кратка информация за поведенията, особеностите в нервната система и нуждите на децата с аутизъм.