Култура

Късно снощи бяха обявени 10-те късометражни анимации, които продължават в надпреварата за най-престижното отличие в кино индустрията - Оскарите. "Сляпата вайша" на Тео Ушев, по разказа на Георги Господинов, е сред финалистите, които ще се борят за статуетката на Академията. Първаночално 69 филма са били одобрени, но напред продължават само 10.

Филмът е създаден по едноименния разказ на българския писател от книгата „И други истории”. Продуценти на късометражната лента са френската телевизия ARTE и Националният филмов борд на Канада, където Тео Ушев живее. Тази година лентата вече спечели Наградата на журито и Наградата на детското жури на Международния фестивал за анимация в Анеси.

Историята в лентата разказва за Вайша - необикновена девойка, родена в едно обикновено село. Тя притежавала дарбата (или проклятието) да вижда в миналото или да предсказва бъдещето, но никога не присъствала в настоящия момент. Лявото й, кафяво око, било за преживените вече моменти, а дясното, зелено, за тези, които още не са се случили.

Много баби и знахарки от селото се опитали да й помогнат, но без успех. Само една от тях се досетила, че трябва да се намери някой, който да й събере очите в настоящето. Вайша пораснала. Започнали да идват млади ергени от селото да я искат за жена, но тя все ги отпращала. Виждала ги или като бебета, или като старци.

След време Вайша се отчаяла и решила да извади едното си око. Така щяла да живее в миналото или в настоящето, но не могла да вземе решение кое. И двете имали своите предимства и недостатъци. Така историята продължава и до днес, защото нищо не могло да събере очите на Вайша и тя останала сляпа за днешния ден.

Разказът е пресъздаден в анимационен филм чрез технологията Oculus Rift. Тя добавя допълнителни ефекти и представя компютърна среда около зрителя. Филмът може да се гледа със специални очила – стереоскопични.

Отначало технологията била замисляна за индустрията за видео игри, после навлязла и в образованието, в инженерството, архитектурата и симулациите.

Теодор Ушев е спечелил над 120 международни награди със своите филми. Част от тях са: Tower Bawer (2005), Drux Flux (2006), ,,Човекът, който чакаше" (2007), музикалния "Демони" (2012). През 2010 г. неговият филм ,,Дневниците на Липсет" е предложен за наградите Оскар.