Новите успели: ХлеБАРна
Със своя конкурс «Новите успели», фондация LocalFood.bg отличи най-добрите микро бизнеси в сферата на земеделието и храните, стартирали своята дейност през миналата година.Това са малки производители, фермери и търговци, които се борят с неблагоприятните бизнес условия в страната, защото вярват в своите идеи. Всеки от победителите предлага нещо добро, успешно, различно и най-вече - българско. Ето че стигнахме и до „ХлеБАРна”. Това месетенце ще зарадва всеки с прекрасна качествена храна, както за тялото, така и за душата. Повече за него от Дилян Димитров.
Каква е историята на „ХлеБАРна”?
Всеки сам трябва да осмисли и подреди стойностните неща в живота си. До идеята за "ХлеБАРна" достигнах около 2 години преди реализацията и́ - включвам обучение, намиране на помещение и набавяне на машни, инвентар, ремонти, създаване на фирма и т.н. Има различни хора - хора без работа, хора, за които работата е просто нещо, което трябва да свършат, както и хора, за които работата е начин на живот. Установих, че мога да работя много, а също мога и да не мога. Приятелката ми (и колежка) е същата и ето, че станахме силен екип с общата цел - да създаваме.
ХлеБАРна е само едно от стъпалата по стълбата наречена Живот. Сега година по-късно с нас работи и Бащатко. Сутрин, ние сме тези, които хранят всички, но нас храни Вили-Бургер - майка ми - и ето как съм замесил семеен бизнес.
В родния ми град Бургас се усещаше липсата на качествен "жив хляб", а и масата от хората са с разбирането "Въй, ми то туй само хляб някъв, чи и 2 лв". Наблюдавах по "БИО" магазините и Фермерски пазари, че се носят от София, Варна, Пловдив, Стара Загора, но никой (тогава) не се хвана да направи една фурна за истински, качествен хляб с квас, и то не тип "кисела плочка", а по технологичен процес и рецепти или "както го правят по света".
Ето ме и мен, стигнал до момента, в който или си хващам самолета или кораба, или се забивам да се веселя в някой бар, или пък поемам най-големия риск и се мятам в чисто новата, но за мен истинска сфера. Вече сигурен в идеята, потърсих учител и си намерих най-добрия, строг, взискателен и искащ. Имах и още една учителка, която пък ми показа как не искам да работя. Взех и от двамата каквото и колкото мога и продължих с трудностите, а те съвсем не са малко.
Какво ще рече „жив” хляб ?
Хляб - това е най-вкусната наука! За да правиш жив хляб се искат знания, сила, себеотрицание и най-вече сърце и ръце. Животът в града толкова е изкривил вкусовите ни рецептори, че "истинското мляко ни мирише, доматът пък е с твърда ципа, а тука имам червейче в черешата, оф ама това месо има дъх, а този хляб ми е жилав".
Сега вече и при нас се забелязва тенденцията за здравословното БИО хранене, което преди си беше просто хранене. Смисълът на естествената ферментация (живият хляб) е, че чрез този процес ние развиваме определен щам бактерии-лактобацили, които се хранят с образувалите се захарни връзки и променят изцяло биохимичния състав на тестото, посредством няколко процеса и 10-42 часа. Ние първо ги захранваме, а после ги оставяме да си работят. Резултатът е прекрасен, пълноценен, истински, вкусен, ухаещ хляб.
От барман, през градинар до хлебар. Как стигна дотук?
Работя от малък. Всички работи, срещи, съжителство с многото колеги и приятели са ми помогнали да се изградя като личност. Общото между професиите, които съм имал, е че винаги съм изразявал себе си чрез работата си и съм с нестихващото желание да ставам по-добър като професионалист и човек. За съжаление, хлябът и хлебарството са занемарени, комерсиализирани, индустриализирани. Професията се извършва от хора със съмнителен морал, а хлябът се меси без значение какво причинява на хората и какво по колко се порционира.
Горд съм с професията си, защото...
Аз съм горд, че поставих началото на занаятчийското хлебарство в Бургас, и ще се погрижа думата Хляб отново да придобие значение, както на семейната софра, така и в съзнанието на поразбудилите се бургазлии.
Горд съм, защото имам най-хубавите клиенти! Хора, за които е важно с какво хранят децата и телата си! От своя страна съм горд, че успях да започна да правя хляб и за хората. Няма да спирам да се развивам, да се уча, да експериментирам, да градя, да споделям, да съм искрен.
Според теб, какво още можем да направим, за да наложим здравословното хранене у нас?
Културата на хранене трябва да присъства в обучителните системи, не като задължителни, а като интерактивни часове. Децата винаги могат да бъдат стимулирани да направят нещо, което ние искаме да направят, но без да ги насилваме.
Има една дупка в поколенията, която може да запълним по най-добрия начин, а той е чрез споделяне на постигнатото, чрез насочване към истината, връщане към корените, а както вече е ясно, те идват от селата.
От своя страна, имам желание да правя отворени курсове по въведение в хлебарството, но първо ще се потрудя още, за да мога да бъда истински добър учител, каквито са и родителите ми. Както в работата, така и в разказването на истории, може да бъде инересна, интригуваща или посредствена просто работа/история, един коктейл да бъде просто коктейл, един хляб - просто хляб, един домат- био,еко,органик, веган, безглутенов домат.
Друго обаче става когато към даден продукт добавиш история и тя е хубава, дадеш знание на човека срещу теб, разкажеш я увлекателно, вдъхнеш ѝ живот.
Какви са бъдещите ти планове? Как мечтаеш да продължиш започнатото?
Още в началото на идеята исках да направя хлебарната в градината ни в Банево, заедно с една овощна градина, и до 2-3 години да започна сам да си меля брашната, да си мажем сутрин сос от нашите билки и зеленчуци или сладко от нашите дръвчета.
Най-лесно е, може да не сме богати, но имаме земи, а те са богатство. Трябва само да не спираме да се трудим и да мечтаем. Ще бъда много доволен, ако с написаното мотивирам поне един, който да реши да действа, а не да се самосъжалява.
За да е вкусно, винаги слагам...
Фен съм на подправките. Знам, че всички очакват да кажа, че слагам любов в хляба, но аз бих казал знание, сила, творчески щрих, отношение, добра дума, отдаденост. Та не е ли любовта това! Иначе зехтин, сминдух, самардала, чубрица, пушен пипер, чесън и вече е вкусно!
Какво трябва да знае всеки, който иска да започне подобен бизнес в България?
За хората, които искат да стартират нещо свое, ще направя една съпоставка - бизнес=живот. Има и изключения, но голямата част от хората около мен биха се съгласили.
Да, в България е трудно, но не е невъзможно, успех! Парите като вложение са най-малкото, с което трябва да сте готови да се разделите. Казвате "Чао!" на комфортната зона и се мятате. Локацията, насочеността, отношението, връзките, знанието - това е само част от стабилната основа за един успял бизнес.
Да платите висок наем е по-добре, отколкото да събирате за по-нисък. Не правете компромиси с качеството на техниката и сурвините. И захарен памук да правите, можете да го правите със стил и да вложите идея и отношение. Когато си на прав път винаги се намират поддръжници, както и зли усти - трябва да сте готови! Хубавата част е, когато видите щастието в детските очички захапало топла сочна питчица!
