Успелите споделят

Със своя конкурс «Новите успели», фондация LocalFood.bg отличи най-добрите микро бизнеси в сферата на земеделието и храните, стартирали своята дейност през миналата година. Това са малки производители, фермери и търговци, които се борят с неблагоприятните бизнес условия в страната, защото вярват в своите идеи. Всеки от победителите предлага нещо добро, успешно, различно и най-вече българско. Ред е на Радостина Донева, която ще ни разкаже за Източнобалканска свиня ЕООД, и как те успявят да развъждат и съхраняват породата.

Каква е историята на вашето дружество?

Търговското дружество "Източнобалканскасвиня" ЕООД бе създадено в края на 2016 г. Основната му цел е да допълва дейността на фермерите, членове на Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) като обединява усилията им за справедливо, съвместно реализиране на продукцията от чистопородни Източнобалкански свине. 

За моето семейство, а и за семействата на всички членове на Асоциацията, Източнобалканската свиня е не просто домашно животно или вид препитание, тя е кауза. Отглеждането ѝ почти винаги е фамилна традиция, сантимент, предаван от поколения. Моят баща Кульо Кулев, понастоящем на 70 години, се е запознал със занаята от своя дядо и от своите чичовци и е отдал целия си съзнателен живот да продължи да я има тази свиня, въпреки безбройните трудности, с които се среща ежедневно. При някои фермери като сем. Радевиот с. Старо Оряхово, обл. Варна, например, традицията може да се проследи 200 години назад във времето.

Източнобалканските свине се отглеждат от фермерите на стада от около 100-200 животни. До създаването на дружеството, всеки от тези фермери се спасяваше съвсем сам с реализирането на продукцията си – предимно продавайки живи животни на прекупвачи на цена често под себестойност. Малцина бяха тези фермери, които освен ежедневната грижа за животните, извървяваха целия път да достигнат до крайните потребители с готов продукт, който да отговаря на всички изисквания, в т.ч. да си организират сами транспорта на живите животни до оторизирана кланица.

И за да се заговори вече за наистина качествена продукция от Източнобалканска свиня бяха нужни по-сериозни обеми, унифициране на подхода и, разбира се, обединени усилия. Предложих идеята си за общо дружество на фермерите през есента на 2016 г., те ми се довериха и така се роди Източнобалканска свиня ЕООД.

Що се отнася до мен, още от дете имам афинитет към животни. Детската ми мечта беше да спасявам диви животни като по научнопопулярните канали. Така се случи, обаче, че бях добра в математиката и кандидатствах и учих икономика – Финанси в УНСС, а след това и МВА в Американския университет в България. Преди да се отдам изцяло на Източнобалканска свиня ЕООД професионалната ми реализация беше като данъчен консултант, където често ми се налагаше да се справям с данъчно-административни казуси. От 2014 г. покрай стопанството на баща ми навлязох и в „свинските“ казуси.

И от тогава на практика осъществявам детската си мечта – спасявам изчезващ вид, засега основно административно.

Защо запазването на източнобалканскатапорода е така важно?

Лично аз вярвам, че източнобалканската свиня е един ценен дар, с който природата е надарила страната ни. За жалост, обаче, напоследък все по-малко си даваме сметка за това, обърнати към индустриализицията и глобализцията в селското стопанство.

Породата е изключително древна – според официални източници на около 2500 години. Начинът ѝ на отглеждане, макар за някои хора доста примитивен, се е запазил във вековете до днес почти непроменен. Свинете се отглеждат целогодишно на открито, в горски терени по източните склонове на Стара планина (Балкана), от където идва и името на породата. Запазена е връзката на животните с пастира, с природата. Техни важни плюсове са:

1. Приспособеността на свинете към специфичните климатични условия предполага натрупване на по-висок процент вътремускулна мазнина, която придава мекота и сочност на месото при готвене.
2. От движението и от по-бавния темп на растеж, мускулните влакна в месото са по-ясно структурирани, месото е богато на меланин, който му придава характерен ярко-черчен цвят с керемиден оттенък.
3. Менюто на свинете предполага голям дял на ненаситените мастни киселини спрямо наситените в структурата на месото и мазнините, което ги прави дори диетични.

Ето защо, когато говорим за месо от пасищно отглеждани източнобалкански свине, става дума за свинско месо с много високо качество и органолептични характеристики.

В допълнение, в районите, където се отглежда, източнобалканската свиня е част от балансирана екосистема, съществуваща от векове. Тя е изключително ценен генетичен ресурс заради устойчивостта си към заболявания и високата си степен на адаптивност.

Ако всички ние като държава, като общество успеем да я запазим, тя може да ни се отблагодари с висококачествени, уникални за страната ни продукти и с осигуряване на поминък на голям кръг от хора, включени в нейното отглеждане и следващи етапи на преработка.

Какво причинява рязкото изчезване на българското животно?

Фактът, че сме позабравили неговите уникални качества, ползите и славата, които е генерирало и може да генерира. Забравили сме защо най-титулованият български продукт от месо, а именно Смядовската луканка се е правел от месо от източнобалканска свиня,

забравили сме защо породата е била съзнателно съхранена дори по времето на интензивното индустриализране на свиневъдството в страната.

Всичко покрай източнобалканската свиня се случва бавно, с отдаденост, с можене и с мерак.

В сравнение с едно конвенционално отглеждано в свинекомплекс прасе, отглеждането на източнобалканската свиня отнема по-дълъг период от време. За да достигне оптимално тегло от 100-120 кг, на нея са ѝ нужни минимум година, година и половина. В свинекомплекс времето е скъсено почти 3 пъти. Тя е по-слабо плодовита – обикновено ражда по 5-6 малки веднъж или два пъти в годината, докато една индустриална свиня средно годишно ражда над 20 прасенца, в някои случаи до 30. Процентът на постното месо при източнобалканска свиня спрямо живото ѝ тегло, по обясними причини заради структурата на мазнините, е доста по-нисък.

Тя не е генератор на бързи пари. Затова и в наши дни съвсем не е атрактивна.

В допълнение, вече повече от 13 години пазарът на продукти от нея е много силно ограничен заради съществуващата забраната за износ. Формалната причина все още е Класическата чума по свинете, какватo в България не е наблюдавана от 2009 г. Докато чакаме забраната да падне, вероятно в страната ще се появи следващото сериозно заболяване, а именно Африканската чума по свинете и не се знае какво ще се случи с вече много крехката популация от около 5000 живи животни от всички възрастови категории.

И не на последно място, финансовото стимулиране на породата от страна на държавата е слабо, административните усложнения са сериозни.

Какви бяха част от пречките, с които се сблъскахте при реализирането на идеята?

Пречки при учредяване на дружеството не бих казала, че имахме. По-скоро затрудненията ни са ежедневни, организационни и се дължат на това, че работим с много малки партиди и обеми, при които всеки малък, на пръв поглед незначителен проблем или разход се оказват сериозни.

Да разбираме ли, че без вашата дейност, ние ще загубим част от националното си богатство?

Дано с дейността си успяваме поне да осветлим проблемите при това толкова българско животно и, ако не друго, да дадем тема за размисъл. Иска ми се да вярвам, че източнобалканската свиня ще я има и след нас, така както я е имало и преди нас.

Какво трябва да знае всеки, който иска да се занимава с фермерство и желае да реализира своята продукция в България?

Вероятно ще му е много по-трудно от колкото си е представял, но светлина в тунела има.

Въпреки всички трудности и несгоди, фермерството дава особена свобода и удовлетворение. Свобода и удовлетворението от това че си част от естествената връзка между човека и природата.