Екология

Добрите новини за черните лешояди в България през тази година продължават с пълна сила! В последния уикенд на месец октомври екип на Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ) откри ново гнездо на черен лешояд в защитената зона "Понор". Така гнездата на картали, открити през 2021 г. в Източна Стара планина, станаха общо четири.

Птиците, построили новооткритото гнездо в ЗЗ "Понор" през лятото и есента на тази година, са от освободените по проект "Нов живот за лешоядите". Едната от тях е освободена във Врачанския Балкан, а другата - в местността "Сините камъни". Двата черни лешояда все още не са гнездили на установеното място, но природозащитниците са убедени, че птиците се готвят да загнездят там през новия сезон на 2022 г.

Намереното гнездо е построено на бял бор и е първото такова в България, което точно отговаря на най-актуалните описания за предпочитанията на вида. Останалите открити гнезда на черни лешояди в Източна Стара планина през 2021 г. са три - две на дъб и едно на земята.

С това общият брой на гнезда на картали, намерени в тази част на страната през изминалата година, става четири. Новооткритото гнездо пък е първото за защитена зона "Понор" изобщо, макар наблюдения на вида да се посочват в Червената книга на България до 1960 г.

По-рано през 2021 г., за пръв път от цели 28 години в България се излюпи черен лешояд. В началото на октомври пък младата птица успешно напусна гнездото си и полетя над родните гори и планини.

Дървото с новооткритото гнездо на черни лешояди

Черните лешояди, наричани още картали, са едни от най-големите хищни птици в света. Те обитават залесените части на хълмисти и планински терени, като гнездят по дърветата или отвесните склонове. В България през 19. и началото на 20. век черните лешояди са се срещали навсякъде. От 60-те години насам обаче видът се смята за изчезнал.

Днес карталът се размножава само в две страни на Балканския полуостров - България и Гърция, както и в едва пет от целия Европейския съюз (Испания, Португалия, Франция). На световно ниво видът е много по-рядък в сравнение с белоглавия и египетския лешояд. Карталът е защитен от българския Закон за биологичното разнообразие и европейската мрежа "Натура 2000".

Източник: ФДФФ; Корица: Стефан Аврамов