Общество

"Няма невъзможни неща." Това послание ни отправят няколко студенти от Ланкастър, които на 14 и 21 ноември тази година по собствена инициатива организират избирателна секция в града. Целта им е да направят по-лесно гласуването за местните си съграждани и да подтикнат по-голяма част от тях да упражнят изборното си право. Реализацията на тази идея коства на младежите няколко безсънни нощи и редица административни предизвикателства поради липсата на обучение и подготовка за изборния процес.

В края на изборния ден обаче те са помогнали на повече от 100 български граждани да гласуват удобно и безпроблемно, като дори са убедили част от избирателите да отидат до урните въпреки първоначалното си нежелание. Днес ти споделяме историята на тази слънчева група студенти, която ни вдъхновява да бъдем активни граждани и да помагаме на другите винаги когато имаме възможността да го направим.

На 14 ноември тази година в България се проведоха избори 2 в 1 - парламентарни и президентски, а резултатът от първия тур на последните наложи и провеждането на балотаж седмица по-късно. За да бъде подсигурено правото на глас на българските граждани в чужбина, Министерството на външните работи разкри близо 760 избирателни секции в общо 68 държави, като най-многобройни бяха тези във Великобритания.

Именно във Великобритания понастоящем живеят и главните герои в днешната ни история. Яна, Тихомира, Ваклин и Рени са студенти в университета в Ланкастър, Англия. Заедно със своите колеги Ева и Георги те организират избирателна секция в града и позволяват на 114 български граждани да упражнят правото си на глас на място, вместо да им се налага да пътуват до Манчестър или Престън.

"Всичко започна една вечер, когато с Ева осъзнахме, че ни остават 12 часа до крайния срок за подаването на заявления към ЦИК за гласуване извън страната", разказва пред Uspelite.bg Тихомира Кирова, председателка на секцията в Ланкастър.

"Беше влязла в сила нова наредба, според която, за да се отвори секция в нашия град, трябва да имаме минимум 40 души, а тогава имаше само 25. Започнахме да пишем на всички студенти да се запишат, разпространихме идеята си в групите за българското общество и като цяло се опитахме да достигнем до възможно най-много хора. Така от 25 стигнахме до 52."

Тихомира

"Още обаче не беше сигурно, че в Ланкастър ще има избирателна секция. За да се ориентираме какво да правим, проучихме информацията за секциите извън България и се свързахме с посолството в Лондон, откъдето ни съобщиха, че в нашата секция няма нито един доброволец и ако не формираме група, няма да има избори. Разпитах малко в града, оказа се, че има около 300 живущи българи в района, така че с Ева решихме да се захванем с организирането на секцията."

Скоро техни приятели и състуденти се присъединяват към идеята и създават екип за подсигуряването на изборите в Ланкастър. Ева става заместник-председател, Ваклин се включва като държавен представител, Георги е секретар, а Яна - член на секцията. И макар средната им възраст да е едва 21 години, младежите смело се впускат в предизвикателството да предложат на своите съграждани лесно и бързо да упражнят изборното си право.

"Целта ни беше да помогнем", споделя Ваклин.

"Тук има 300 души и всеки от тях, който искаше да гласува, трябваше да отдели време и средства, за да се придвижи до най-близката секция, ако не бяхме ние да отворим тази в Ланкастър. Мислехме си, че просто ще направим нещо добро."

Благодарение на самоинициативните студенти 114 души в Ланкастър упражняват правото си на глас в изборите на 14 ноември. Достигането на тази цел обаче крие своите трудности. Поради липса на друга подходяща локация секцията в Манчестър се помещава в местния български магазин.

"Мястото е много малко", разказва Яна. "И докато хората в другите секции бяха в хотели и училища, ние бяхме в българския магазин измежду наденици и кебапчета."

Яна

Натоварването в изборния ден също изненадва инициативните студенти. След като са подготвили секцията с всички бюлетини, компютри, принтери и протоколи в съботата преди 14 ноември, в неделя те отварят още преди 7 часа. Макар да няма опашка от желаещи да упражнят правото си на глас избиратели, работата им продължава чак до ранните часове на следващия ден, тъй като се налага одобрение от ЦИК, за да приключат.

"Беше доста предизвикателно, защото станахме в 5 сутринта и си тръгнахме в 5 на следващата сутрин. Това беше много натоварващо, но в крайна сметка го правехме за добра казуа, така че всичко беше наред", разказват младежите.

Това повдига въпроса: Какво би могло да се направи, за да се улесни организацията на изборните секции зад граница, когато тя се инициира от хора без опит, които просто искат да помогнат на съгражданите си?

В подготовката си за изборния ден студентите от Ланкастър получават единствено методически указания от ЦИК и българското посолство, които по думите им са неясни и объркващи. Те не преминават през обучение, в което да се запознаят отблизо със случващото се в изборния ден и да получат практически съвети за организацията на процеса.

"Мисля, че една по-добра информационна кампания или портал ще помогне много, както и обучения. Понеже такива инициативи се предприемат предимно от работещи хора и студенти. Те обикновено нямат опит, а го правят просто за да помогнат на другите българи", споделя Тихомира.

"В България, където съм била общински работник за известно време, съм виждала обученията, които предоставят по такива поводи. Има напътствия, има комуникация какво и как точно трябва да се случи. Докато ние просто бяхме една малка групичка, доста объркана и доста уплашена, обаче с много желание."

Ваклин

Въпреки огромното желание да помогнат непосредствено след 14 ноември студентите са разколебани за готовността си да проведат и втори тур на следващата седмица. След като отпочиват обаче, силите им се връщат и те започват подготовката за президентския балотаж.

На 21 ноември изборите в Ланкастър протичат много по-спокойно и безпроблемно. Младежите вече имат опит, знаят какво да очакват и как да се справят с предизвикателствата. За съжаление, избирателната активност също е по-ниска - на този ден в секцията в Ланкастър гласуват 90 души.

"Това малко ни разочарова, но в същото време се опитвахме да гледаме от позитивната страна. Много хора бяха дошли от други градчета специално за да гласуват, а някои от тях упражниха изборното си право за пръв път от години", разказва Тихомира.

"Аз лично най-много се зарадвах на балотажа, когато дойде едно семейство, което не се беше появило на първия тур. Жената нямаше желание да гласува, тя беше дошла да пазарува. Попитах я: "Ще гласувате ли?" и тя каза: "Не, няма смисъл". Поинтересувах се защо мисли така, поговорихме си и я помолих, след като така или иначе е дошла, да отдели 5 минути, за да го направи.

В крайна сметка тя се съгласи и дори беше много щастлива, след като гласува. Не беше упражнявала това свое право от 20 години насам."

Разбира се, в изборните дни магазина посещават и посетители, които отказват да гласуват, но студентите все пак са щастливи, че са успели да убедят някои от тях да го направят, макар да нямат желанието.

"Като цяло чувството беше много приятно. Идват хората, усмихват ни се, виждат млади студенти, всички ни благодарят. Накараха ни да се почувстваме много добре", споделя Ваклин.

Прекрасно е да получиш от някого: "Благодаря, че сте занимавали с това, че сте отворили секция тук, за нас", допълва Яна.

Преживяваното в хода на организацията на избирателната секция в Ланкастър още по-силно убеждава студентите в потенциала на младите българи и в техния нарастващ интерес към политическите процеси и случващото се в обществото, от което са част. Инициативните младежи вярват, че техните връстници - както в България, така и зад граница - все повече започват да възприемат политиката като нещо, което ги засяга пряко, а собственото си активно гражданско участие - като смислено и необходимо.

"Бяхме много щастливи, когато осъзнахме, че всички студенти, които бяха тук, дойдоха да гласуват. В България също се усеща тази тенденция на активност сред младите хора - всички имат надежда, участват, грижат се, помагат - който и както може", споделя Тихомира. 

"Забелязах, че има и много други студенти по изборните секции – в Амстердам и в малките градове в България имаше открити секции със студентско участие. Така че вярвам, че има надежда."

"Младите в момента са доста по-активни в изборите и политиката, отколкото предишните поколения, понеже взимат бъдещето в свои ръце и искат да го променят, искат да упражняват своето право на глас", добавя Рени, която се включва в избирателната секция на балотажа. 

"Видях много повече желание от страна на младите да гласуват, отколкото от по-възрастните. Много се радвам, че има такава тенденция и че хората на нашата възраст са активни."

Посланието, което студентите искат да отправят към останалите млади хора в България и по света, е всъщност призив за все по-активно участие. Според тях гражданското участие е наша собствена отговорност, както и първостепенно условие за развитието на демокрацията - независимо дали се намираме в България, Англия, Канада, или където и да е по света.

"Важното за нас е, че във всякакви условия може да се създаде избирателна секция и където и да се намира тя, можем да предложим на хората да гласуват", споделя Рени.

"Тук, в Ланкастър, се събраха няколко млади хора и предложиха това на останалите, със собствените си усилия им предоставиха изборното право. Тъй че няма невъзможни неща."