Нямате оправдание за изпуснатите възможности
Вдъхнових се да напиша тази статия след като прочетох материала, който публикувахме от името на целия екип Успелите - Болни и вредни манипулатори. Не, че до този момент не съм го знаела, но някак този път думичката ДОБРОВОЛНО ми остави силен отпечатък. Много хора знаят, но и много са тези, които не знаят, че ние хората, които пишем ежедневно новини, отразяваме събития, взимаме интервюта, правим това напълно ДОБРОВОЛНО, т.е. никой от нас не взима парично възнаграждение за времето и любовта, която е вложил в публикуван материал.
Започнах да пиша за Успелите преди по-малко от година. Не мога да опиша радостта на лицето си, когато една сутрин се събудих, четейки изречението:
- Ти наистина ли искаш да пишеш за Успелите?
- И още как! Иска ли питане?!
Защо правя нещо, което не ми носи финансова печалба?
Успелите е позитивна медия, а раждането ѝ тръгва от един старозагорски бар със спор по темата има ли бъдеще за младите в България или няма. След това едни хора, започват един проект, напускат работа, остават БЕЗ месечни доходи, за да развиват тази идея, която в началото не е носила голям успех. На сайта са присъствали няколко материала, които всеки от нас може да преброи на пръстите на ръцете си. А, и да не забравя, тези хора от един, стават двамата, достигат до четирима. Няколко години по-късно тези хора ставаме 40, с над 300 интервюирани и над 1000 отразени изяви на талантливи деца, олимпийски шампиони, примери за успешно развитие на собствен бизнес и хора избрали да останат и осъществяват мечтите си в България.
На първо място аз съм силно вдъхновена от историята, която стои зад името на медията.
Едно от нещата, в които се чувствам силна е умението ми да пиша, но искам да го развия по-добре и то да носи стойност за някого. Получавам тази възможност с всеки един публикуван материал от мен и всички, които пишат, защото ежедневно преглеждам материали на мечетата (така ни нарича Хинков) в сайта. Ние не сме професионалисти, ние се учим един от друг и си помагаме да усъвършенстваме себе си всеки ден с помощта на Флъфи (също известна и като Десислава Иванова) - нашият главен редактор.
Започнах, следвайки желанието си за себеразвитие, любов към писането и вяра в каузата. Получавам многобройни запознанства с успешни хора, черпейки от техния опит и знания, а някои от тях превърнах и в близки приятели. Получавам достъп до свят, който всеки ден ме вдъхновява, отваря нови врати и ми помага да осъществявам останалите си мечти. И не на последно място получих едно голямо, успяло СЕМЕЙСТВО, което ми подарява нови изживявания, безкрайни усмивки, трепети и вълнения, които нито една валута не може да ми купи.
Ето за това, възможностите пред нас младите хора в света, в който живеем днес са безкрайни, стига да започнеш да преследваш онова, което обичаш. Обърни се и се запитай какво е твоето вътрешно желание за развитие. Как виждаш живота си занапред. Кое е това нещо, за което би ставал в 3 сутринта, без да мрънкаш и ще го правиш по най-добрия начин. Ако не знаеш, започни да търсиш, бъди любопитен, питай, взимай, заобиколи се с по-успешни хора от теб, не се страхувай да се провалиш.
Не се страхувай да почукаш на вратата за помощ, да работиш без заплащане, ако накрая стойността, която ще получиш е палитра от знания и опит, които ще ти помогнат да се развиеш. Запиши се като доброволец в някоя неправителствена организация. Има толкова много възможности свързани с предприемачество, образование, изкуство, стартъп програми. Хората в тези среди са отворени да споделят знанията и опита си с теб. Не го казвам просто така - говоря от опит. Никой няма да ти откаже помощ, ако види желание и хъс за развитие.
Намери инстинкта, който да те води и ще видиш как пред теб ще се отварят врати към познанието по пътя към мечтите.
Аз започнах без никакви знания в областта на маркетинга, без познания за бизнес и дори без да знам какво е стартъп. След малко повече от година имам изминати километри, които са само началните по пътя на моите мечти. И няма нищо по-хубаво от това. Аз няма да спра да развивам себе си и да преследвам това, което сутрин ме кара да съм благодарна за живота, който избрах. Никога, ама никога, няма да се откажа, защото всеки ден това, което правя ми доказва, че то е правилното за мен. Ако някой ме пита дали е трудно - ТРУДНО Е, но когато го правиш със сърце и вяра, всичко се нарежда.