Приключения

Отивам в Париж, в Лондон, в Рим - и винаги казвам, че няма друго място като Ню Йорк. Това е най-вълнуващият град в света. Така седят нещата. Това е.

- Робърт Де Ниро

01:00 ч на летище JFK изглежда така: хиляди хора влачат куфари в различни посоки; полицейски кучета ги душат; уредбата съобщава за неправилно паркиране; а аз стоя пред граничаря и обяснявам, че съм дошла на екскурзия в Ню Йорк.

Излизам от вратата - трафик, таксита и миризма на изгорели гуми. Качвам се в маршрутката към града, събрали сме се шарена компания и всеки бъбри с другарчето, докато наднича в картата, настройва GPS-а и планира утрешния ден. Не разбирам и дума от околните разговори, затова се съсредоточавам в програмата по радиото. Тъмнокожият шофьор също се е фокусирал върху предаването за самотни души. Чувам как самотни нюйоркчани се обаждат на водещата, за да споделят мъката по изгубен любим или несподелена любов. Мисля си: “Това наистина се случва, хората наистина правят това?”.

Слизам пред хотела, тълпи от хора по улицата, глъчка, музика и остра миризма на боклук. В съзнанието ми изплуват сцени от “Обичам те, Ню Йорк”.

Живот като на кино

Първата ми дестинация е Емпайър Стейт Билдинг, естествено. Символът на Ню Йорк, най-високата и най-сниманата сграда. Вижда се от всяка точка на града и е толкова огромна, че застанала под нея не виждах върха. А аз бях тръгнала натам, трябваше да се кача на върха й - 102-ри етаж. Портиерът, който сякаш беше избягал от снимачната площадка на “Гранд Хотел Будапеща”, ми обясни, че трябва да почакам малко, защото туристи се допускат чак след 9:30, а сега е едва 7.

Пресичам улицата и влизам в Wendy`s, пред очите ми е сцена от “Боен клуб” - мръсна закусвалня, изтърбушени сепарета, в единия край работници закусват, а в другия - подозрителен господин с шлифер гледа през прозореца. От бургера ми тече мазнина, но аз съм толкова гладна и не спирам да разглеждам. Навън вече е “Час Пик” - пощальонски камиончета спират на всяка пряка, за да оставят пратки; хора си правят джогинг напът за работа; туристи обикалят и снимат на всяка крачка; амбуланти търговци шепнат на минувачите, че продават елитна козметика на черно; колите бибиткат в трафика; шахтите пушат; хеликоптери “бръмчат” над града.

Всеки е тръгнал нанякъде, всеки има място в този град, колкото и странно да изглежда. Минава жена с бебешка количка, а в нея малко кученце; друга бърза с колелото, облечена в кимоно; индианец с плитка до кръста и огромни слушалки подминава с танцова стъпка.

Най-после, Емпайър Стейт отвори врати. Втора съм на опашката, която за минути вече покриваше целия тротоар и минаваше зад сградата. Асансьорът е на 80 години и се управлява ръчно от весел тъмнокож дядо. Той държеше да ни покаже колко бързо може да се движи капсулата нагоре-надолу, колко бързо спира и как никога няма да заседнем между етажите. След мини инфаркт в асансьора сърцето ми просто спря, когато излязох на терасата. 102-ри етаж беше покривът на света. Пред погледа ми има само бетон и стъкло и това ми даде нов смисъла на думата мегаполис. Този огромен град и неговите близо 9 милиона обитатели бяха разпънати като на длан. Нямах търпение да обиколя тези улици и да се срещна с тези хора.

На света има само един голям град, и това е Ню Йорк.

- Астрид Линдгрен

Отново е нощ и аз се намирам на "Таймс Скуеър". Рекламите светят толкова ярко, че липсата на естествена светлина не се усеща. И отново хора, целият свят е на площада. Тук има хора от всяко кътче на света, тук всеки от тях е намерил място, сбъднал е мечта или се бори за нея.

Толкова много цветове, миризми, звуци, всичките ми сетива са напрегнати. Пренаситих се и се уморих от динамиката и енергията на това място, но не мога да спра, като наркотик е. Разбирам защо Керуак е казал, че Ню Йорк никога не спи. Просто няма време за спане, има толкова много неща, които да опитам, да видя, да науча. Снимам всичко, за да не го забравя и продължавам нататък жадна за още.

Нощни заведения, магазини и един гол каубой, който свири кънтри на китара, а до него се чува българска реч. Петима студенти раздават рекламни листовки и си говорят за проблемите с квартирата. Намесвам се в разговора и разбирам, че са на бригада, никога не са напускали България досега. Малко ги е страх, но са много развълнувани. Двама искат вече да се прибират вкъщи, но другите искат да обиколят Щатите и да дойдат пак догодина. Препоръчват ми да отидем на мюзикъл, все пак сме на Бродуей.

Човек не може да рисува Ню Йорк такъв, какъвто е, а по-скоро както се усеща. 

-  Джорджия О'Киф

Ако някога се озовете в Ню Йорк, моят съвет е да изядете един мазен бургер, да се качите на покрива на света и да гледате мюзикъл на Бродуей. Това е едно добро начало за едно голямо приключение.