Култура

На 19 септември беше открито 34-тото издание на фестивала за български игрални филми „Златна роза“. На него са представени 12 пълнометражни филма, които влизат в конкурсната програма. „Златна роза“ - 2016 бележи и 25 години от създаването на Националния филмов център.

НФЦ отбеляза 25 години от създаването си през 1991 г. с прожекцията на „Граница“, състояла се при откриването на „Златна роза“ - 2016. Благодарение на Филмовия център са създадени 138 игрални филма, 236 документални и над 100 анимационни.

„Граница“ е сниман в началото на 90-те, с участието на Петър Попйорданов, Мариян Вълев, Наум Шопов. Филмът разказва за премеждията на група войници, чиято задача в армията е да охраняват част от българската граница. В поделението на войниците се случват куп лудости, които униформените сами извършват, заради жестоките условия, при които са поставени.

Във втория ден на тазгодишната „Златна роза“ зрителите видяха българо-руската копродукция „Лабиринти на любовта“, представена преди това и на „Любовта е лудост“ - 2016 и „Летовници“ - българска комедия, пожънала голям успех сред родната публика.

„Лабиринти на любовта“ обединява в себе си пет новели за любовта с различна дължина, чиито финали са отличаващи се един от друг - щастлив, леко тъжен, завладяващо романтичен. 90-минутният филм е съвременен разказ за аспектите на любовта, съществуващи в модерния свят. Актьорите в продукцията на живеещия в Русия режисьор от български произход Владимир Щерянов са българи и руснаци. Сред българските имена, участващи в режисираното от Щерянов заглавие, личат Яна Маринова, Робин Кафалиев, Тони Минасян.

В третия ден на „Златна роза“- 2016 акцентът бе поставен върху късометражните филми, като в залата във Варна се извъртяха два блока с къси филми.

Някои от продукциите са по литературни произвдения, като „Тя, която маха от влака“, базиран на разказа на съвременния български писател Георги Господинов: „Кристин, която маха от влака“. Други пък са по действителен случай, като „Ани има рожден ден“.

„Батмобил“ пък разказва за мъж, който се мисли за супергероя от комикси и филми Батман. Мъжът, представящ си, че е човекът прилеп, опитва да открадне кола, на която е издраскан знакът на Батман. Историята завършва с арест на нещастника, мислещ се за супергерой и неговия син, които участват в сбиване, заради опита за кражба на автомобила със знака на Брус Уейн. Случката с побоя и арестуването сближават иначе каращите се роднини.

В четвъртия ден на фестивала за тази година бяха показани няколко много интересни късометражни продукции и три пълнометражни филма. Сред късите филми в програмата се отличаваха „Пеперуди“ с Койна Русева, който е без диалози, „Бръмбазък“, разкзващ за обущар - християнин, който неочаквано получава много поръчки за поправка, след като помага на момче мюсюлманин, „Добри“, разкзващ за бежанец от Африка, когото местните в едно българско село не искат около себе си.

Пълнометражните филми, показани през този ден бяха „18“, „Христо“ и „Слава“.

„18“ разказва за четирима абитуриенти, които си тръгват по-рано от бала за завършването и пътуват из София с кола, говорейки си. По време на пътуването младежите усещат, че светът ги затиска със своята сериозност. Те порастват и от тийнейджъри стават възрастни, без видимо да се изменят физически за няколкото часа, които прекарват в колата. Двете момчета и двете момичета израстват в мисленето си, докато спорят за любовта, секса и парите.

„Христо“ разказва историята на момче от улицата, което се стреми да се издигне в обществото и всеки път щом успее, се сгромолясва. Филмът е мрачен разказ за някои аспекти от българската действителност.

Любопитно е, че актьорът изиграл главната роля, работи месец в чистотата и прекарва две седмици в затворнически лагер, за да усети атмосферата на живота като низвергнат.

„Слава“ пък по действителния случай с Кольо Кантонера, намерил на железопътната линия милиони. „Слава“ е марката, от която е часовникът на чиновничка от Министерство на транспорта, дало на Кольо Кантонера евтин часовник за награда. Главният герой води борба във филма за едната „Слава“.

Късометражните заглавия от петия ден на златна роза бяха още по-добре подбрани и от предходните блокове. Едно от тях -  „За какво служи хлябът“, с участието на Мартина Вачкова, пренася зрителите във времето на социалистическа България. Героинята на Вачкова е продвачка в магазин за хляб и захарни изделия. При нея всеки ден идва мъж на средна възраст, който си купува стар хляб. Продавачката се увлича по мъжа и мислейки, че е беден, решава да го изненада - маже сухия му хляб с мас, за да го засити. Но се оказва, че е сбъркала, защото господинът е чертожник и трие чертежите си с хляб. Финалът на късометражният филм е неочакван. „За какво служи хлябът“ е по мотиви от разказ на О'Хенри.

Друг късометражен филм по творба на известен писател е „Как се запознах с Неджи лудия Бор“, изграден по мотиви от „Шампионът“ на Хемингуей.

След късометражните филми бе показана философската комедия „Маймуна“, леко плашеща, натъжаваща и причудлива.

Гвоздеят на цялата пета вечер на „Златна роза“- 2016 беше „Пеещите обувки“, брилянтен филм за живота на певицата Леа Иванова.

Шестият, последен конкурсен ден, представи наградения в Локарно „Безбог“ и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“.

В неделя предстои закриването на 34-тия Фестивал на българския игрален филм.