От сърце

Този материал се оформи като идея в главата ми преди няколко дни. Заговорих се с едно момиче, което работи в неправителствения сектор и тя използва фразата „офисен филантроп“. След нашия разговор изразът остана в главата ми и прерасна в този текст.

Според Уикипедия като филантроп се определя човек, посвещаващ своето време, пари и/или репутация за благотворителни цели, преди всичко по алтруистични причини. Обикновено хората се делят на две групи според това дали притежават определено качество или не. Естествено, има множество междинни варианти, да си филантроп или неговия антоним – мизантроп, не са единствените опции. Но в същността си винаги клоним към едното или другото. Друго често срещано деление сред нашия вид е следното: има хора на думите и хора на действията. И тук идва мястото на офисния филантроп и човека на действието.

Първият иска да помага. Има желанието. Обича да говори за това. Да организира благотворителни инициативи. Да отделя средства за различни каузи. Да тръби за тях в социалните мрежи. Всичко това от комфорта на дома или офиса си. И това в крайна сметка не е краят на света - аз също съм такава. Може би и ти.

Хората на действието са различна порода. Те работят „на терен“. Те се хвърлят "в екшъна". Те не само дават пари на просяка, но и говорят с него. Те заминават за далечна страна, за да строят къщи за бездомните. Или да учат децата да четат. Те не стоят вкъщи. Те грабват раницата и винаги са на път. Те рискуват. Те са тези, които реализират проектите. Така описани те са истинските герои, нали? Да, но едните трудно ще съществуват без другите.

За да бъде „вербуван“ един активно действащ добротворец, понякога са необходими десетки или дори стотици офисни филантропи. Защото те са тези, които разнасят мълвата. Те се стараят каузата или инициативата да стигне до възможно най-широка аудитория. Готови са да пробият тъпанчетата на колегите и приятелите си, за да бъдат чути.

Да, на много от тях трудно излизат от зоната си на комфорт. Не се чувстват способни да разрешат даден проблем в реални условия. Не обичат да пътуват надалеч (или дори наблизо). Не могат да си представят да напуснат работата си, за да бъдат доброволци. Искат да помагат повече, но не знаят откъде да започнат. Само че те вече са започнали.

Има ги и онези редки случаи, онези еднорози, които са и двете. Или в още по-добрия случай хората на думите в един момент стават такива на действията. Проповедници и активисти. Те са тези, които ние всички искаме да станем като пораснем. Но нека не подценяваме останалите.

Едно направено добро не е по-малко от друго. Няма точен уред, с който се мери въздействието върху нечий живот. Да си добър за 5 минути (или само по Коледа) пак е повече от нищо. Защото малките крачки водят към големия резултат. И всяка добрина е в полза на човечеството. Малката и голямата. Даже и средната.

Ако да си офисен филантроп е начинът, по който ти помагаш, не мисли за това като за недостатъчно-добро. Всяка светлина е уникална. И отделя различно количество топлина. Точно както има различни видове електрически крушки, така и ние огряваме вселената по различен начин. Прави твоето добро. И въпреки (или заради) всичко казано дотук, не забравяй, че много по-мъдрият от мен Мечо Пух е обобщил:

"Колкото повече, толкова повече!"