Общество

Русенец, осиновен в Съединените щати, се завърна обратно в дома, в който е израснал, и дари пиано на децата с увреждания, които в момента посещават дневния център.

Венци Нелсън идва в дом „Надежда“ на 3 години. През 1995 г. се разрешават международните осиновявания и от Русе той се премества в САЩ, Северна Дакота. Нелсън не помни българския език, но носи със себе си добрите спомени от детството и дома.

Венци Нелсън: 

Когато влязох в дома, веднага започнах да си спомням различни неща. Спомних си входа, коридора. 

Към днешна дата той изнася представления и свири на пиано на круизни кораби. Така се запознава и с приятелката си, Ема от Англия, която е певица, и решава да сподели с нея емоциите от завръщането си в дома, в който е израснал. Интересът на Венци към музиката датира още от пребиваването му в "Надежда", благодарение на седмичните курсове по солфеж.

Венци Нелсън:

Много е сюрреалистично. Невероятно е да се върна и да видя същото пиано, което беше тук, когато бях на 6 години. Тъжно ми беше обаче да чуя как звучи и затова реших да даря ново пиано на този център.

Директорът на бившия дом за деца и настоящ управител на дневния център Мария Йорданова споделя, че независимо от разстоянието, следи развитието и изявите на всички свои възпитаници.

Мария Йорданова:

Все пак коренът си остава. Може да са заминали на другия край на света, но те имат спомени и това е най-доброто, че техните нови родители са успели да съхранят в тях българското. Нищо, че българския език не го знаят.