Интервюта

Сериозни предизвикателства, споделени моменти, пътешествие на колела, трудности по пътя и удовлетвореност от всеки изминат километър. Всички тези неща описват историята на Антон, Пламена и Ева Нашеви. Преди да предприемат приключението, за което предстои да прочетете, те живеят в Сливен. Нещо обаче им липсва.  

Чувствахме се добре с офис работата си, бяхме изградили среда, която ни харесваше, но мислите ни винаги ни дърпаха далеч от дома.  

След публикуване на дебютната си книга “Стъпки към непознатото”, семейство Нешеви решават да напуснат сигурната си работа и да се впуснат в приключението на своя живот. Зарязват всичко познато, за да последват мечтата си. През декември 2021 година взимат еднопосочни билети, две колела, детска рикша и заминават за Мексико. От тогава са все напът, като вече са изминали над 12 хиляди километра изцяло с колелата. След Мексико продължават към Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама, Колумбия, Еквадор, Перу, Чили, Боливия и в момента се намират в 13-тата държава от приключението им - Парагвай. За емоциите, хубавите и лошите моменти от цялото пътуване, както и какво следва оттук нататък за Антон, Пламена и малката им дъщеричка Ева, четете в следващите редове.  

Защо избрахте да обикаляте Америка точно с колела? 

Преди Ева да се присъедини към нас пътувахме с по една раница на гръб, но си мечтаехме, че ако един ден имаме деца, искаме да пътуваме с колела и детска рикша. Когато Ева беше на една годинка се сдобихме с първата рикша и започнахме кратки пътувания. През 2021 година прекосихме Родопите и Странджа планина. Пътуванията се харесаха и на трима ни. Решихме, че щом можем да изминем 500 километра, можем и 5000 километра, а защо не и повече.

Колелата ни дават свобода да опознаваме света бавно без да пропускаме участъци с друг вид превозно средство. Докато караме колело, освен че минаваме през много красиви зони, се запознаваме и с хора, които не бихме могли да срещнем, ако пътуваме по друг начин.

Пътуването с колело е предизвикателство, както за тялото, така и за духа, то е пътуване и към самия себе си. Когато човек се предизвика успява да се срещне с онази част от себе си, която в комфортната си зона не би могъл да опознае.То ражда и независимост, знаем че ако искаме да достигнем до целта си за деня, разчитаме изцяло на нашите усилия.

Природосъобразно е и полезно за здравето. Човекът е човек докато се движи към посоката, към която се е устремил. 

От коя точка на света разбрахте, че сте се впуснали наистина в сериозно приключение? 

Още тръгвайки от вкъщи за Мексико с еднопосочни билети знаехме, че ни предстои голямо приключение. Напуснахме корпоративната си работа, комфорта и средата, която бяхме изградили, за да последваме мечтите си. Още повече, че го направихме с Ева, която тогава беше на 3 години. Приключението започва с първата крачка. Тя е и най-страшната, защото преди човек да я предприеме има неизвестности, страхове и много въпроси, чиито отговори са неясни. Да напуснеш всичко познато и да се изправиш пред всичките си страхове и въпроси е началото на голямо приключение, било то на 100 километра от дома или както в нашия случай отвъд океана. Тръгвайки от вкъщи не предполагахме, че ще изминем 12 000 километра с колелата и че ще плануваме да изминем още преди да се приберем. 

Какво споделя с Вас 5-годишната ви дъщеря по време на пътуване? 

Ева открива света по детски и като всяко любознателно дете научава много нови неща ежедневно. Харесва ѝ да е сред природата, обича да гледа птици, събира пера и други съкровища. Много се вълнува, когато срещнем някое диво животно в естествената му среда или сме на красиво местенце. Тези незабравими срещи се отразяват върху рисунките ѝ и дълго говори за тях. Обича да посещава музеи и да научава за отдавна съществували цивилизации. Детското ѝ съзнание превръща всичко в игра и успява да предаде от безгрижието си и на нас. 

Кои са най-важните неща от вашия багаж? 

Живеем минималистично и всичко в дисагите ни е важно, тъй като побираме целия си живот върху колелата. Но ако трябва от малкото си вещи да изберем тези без които пътуването ни не би било същото, то това ще са къмпинг оборудването и котлончето ни за готвене. Това са нещата, които ни позволяват да сме по-независими, докато пътуваме. За Ева най-ценни са няколко играчки и материалите ѝ за рисуване. 

През кой участък преминахте най-трудно? 

Трудно е да се определи, защото пътуването с колело е изключително натоварващо физически и психически. Но ще разкажем за три, които изпъкват по сложност. 

Първият най-труден участък бе преминаването на джунглата Дариен с малка моторна лодка по Карибско море. Между Панама и Колумбия няма път, така че трябваше да избираме дали да преминем в Южна Америка с лодка или самолет. Избрахме първия вариант и си представяхме пътуването едва ли не романтично и разпускащо сред островите на архипелага Сан Блас и сред сините води на Карибите. Но се оказа, че лодката с която пътуваме бе прекалено малка за бурното море, което според капитана ни бе "най-агресивно" именно в месеца, в който пътувахме ние. Така прекарахме два дни в открито море, криейки се от солената морска вода под найлон, като се наложи дори да пренощуваме в джунглата Дариен, определяна за една от най-опасните в света. Радвахме се истински, когато благополучно стъпихме на твърда земя. 

Пред вторият много труден участък се изправихме в Перу. Преминахме страната по цялото ѝ крайбрежие, което е изцяло пустинно. Над 2 000 километра в Перу карахме в пустиня, на места нямаше никакви населени места по пътя и се налагаше да изминаваме по 80-100 километра с много багаж, докато стигнем селце, в което да пренощуваме. Духаха ни силни насрещни ветрове, които ни хвърляха пясъци в очите. Предвижването на места бе много трудно, но най-вече на ментално ниво. С километри нямаше никакъв живот наоколо, а само гола безкрайна пустиня.

Много велосипедисти взимат автобуси през суровата пустиня, но ние я преодоляхме изцяло с колелата и сега, когато вече е зад гърба ни се радваме, защото научихме много неща за себе си. Пустинята определено ни кали. Именно в трудните моменти и периоди човек се среща със себе си. 

Третият изключително труден участък бе влизането ни в Боливия. След като си взехме довиждане с пустинята в Перу, влязохме в Чили и за да избегнем още каране в пустиня, решихме да прекосим Андите и да влезем в Боливия. Така от морското равнище в Арика, Чили трябваше да се качим на 4 800 метра надморска височина, преди да се доберем до целта си. Цяла седмица се изкачвахме всеки ден, за да достигнем тази височина, борихме се с минусови температури през нощта, височината също даде своя отпечатък върху телата ни, въртенето на педалите на височини от над 4000 метра е изключително трудно, въздухът не достига.

Бяхме подготвени за срещата си с Андите и добре бяхме планирали всеки ден и успешно успяхме да преодолеем този участък. За щастие Андите всеки ден възнаграждаваха усилията ни с красиви гледки и срещи с дивия живот. 

От коя спирка не искахте да си тръгвате? 

Най-трудно ни е да се разделяме с хора, които за няколко дни се превръщат в наши приятели. Местата, които посещаваме си остават там и знаем, че винаги можем да се върнем и да им се насладим отново, но споделените моменти си отиват, превръщайки се в красиви спомени. 

Кога успяхте да напишете и своята книга? 

Книгата ни "Стъпки към непознатото" излезе от печат преди да предприемем настоящото приключение. В нея разказваме за пътешествията си от Африка и Южна Америка преди Ева да се присъедини към нас. Живяхме шест месеца с африканско племе без удобствата, с които сме свикнали в ежедневието като ток, течаща вода и интернет. Разказваме и за първата си среща с Южна Америка, когато изминахме над 10 000 километра по суша с по една раница на гръб. Освен нашите лични изживявания срещаме читателите си и с племената, които срещнахме по пътя си, техните култури, чудати традиции, вярвания и много любопитни факти. Разкриваме цената на това да превърнеш най-съкровените си мечти в реалност. 

Коя е следващата цел? 

В момента се намираме в Парагвай и сме се отдали на настоящето приключение. Когато то приключи ще се радваме да си отпочинем добре сред семействата ни след почти две години на път и тогава ще му мислим. 

Семейство Нашеви споделят част от преживяното в социалните медии под името Travelproof. Освен всичко, което публикуват за своите пътувания, чрез кратка регистрация в сайта, може да станете чат от общността на TRAVELPROOF и да получавате вдъхновяващи приключенски истории, доставени на своя имейл. Също така може да подкрепите Антон и Пламена като закупите авторската им книга "Стъпки към непознатото" - от Африка до Южна Америка ТУК.