Oт футболната агитка до бюрото - историята на една успешна реализация
Димитър Николов работи като счетоводител в немска компания с дългогодишен опит в производството и дистрибуция на стоманени тръби и решения за бизнеса с хидравлика, с представителства в над 28 страни. Той е пример за млад човек, който е намерил своята професионална реалиазция в областта, която е учил, и прави точно това, което винаги е искал. Димитър ни разказва историята на своята успешна реализация.
Разкажи ни повече за това как протече твоето образование? Завърших Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски" със специалност счетоводство и контрол. Счетоводството ми се отдаваше и ми харесваше, затова реших да продължа с образованието си в Стопанска академия "Димитър Апостолов Ценов" в Свищов отново в направление "Сетоводство и контрол". При магистърската степен изборът не беше сложен - довърших цикъла на изучаване на счетоводство, като записах "Счетоводство и одит в нефинансови предприятия" в същото висше училище. Бях доволен от нивото на преподаване и преподавателите.
Бил си буен тинейджър. Кога си даде сметка, че трябва да обърнеш внимание на своето развитие занапред? Да, бях доста буен тинейджър. По едно време дори имах проблеми с полицията в родния си град. Всъщност аз сам си създавах много проблеми, но именно това ми отвори очите, че пътят, по който бях тръгнал не е правилен. Баща ми също ми помогна много в това да реша как да продължа своето бъдеще. В 12-ти клас реших, че трябва да спра с тези неща и да помисля за своята бъдеща реализация.
Разкажи ни как те взеха на работа? Като всички млади хора, излизащи от университета, трябваше да започна да работя по специалността си. Намерих си работа в счетоводна къща. Парите бяха буквално смешни и работих само за да натрупам опит и стаж по специалността. Настоящата работа намерих чрез обява в интернет. Изискванията бяха много сериозни и отначало помислих, че едва ли ще ми се обадят. Въпреки всичко бях поканен на интервю, което протече на два основни етапа на английски език - първото интервю беше с шефа на компанията и главния счетоводител. На следващия етап избрани кандидати се явихме пред представител на HR отдела на компанията, който не беше българин. Представих се най-добре и още на същия ден ми се обадиха, че са взели решение да ме назначат.
Какво е мнението ти за младите хора, които не правят нищо - не учат, не се трудят, а само се оплакват? Мнението ми по този въпрос е, че тези млади хора не трябва да оставят на съдбата бъдещето си, а час по-скоро да се замислят за образование, или дори някакъв занаят. За да се случи нещо добро, трябва да положиш известни усилия това да стане. Не мисля, че със стоене вкъщи пред компютъра, нещата ще се подобрят. Има го и това, че ситуацията в държавата не е много добра, но не смятам това за основателно оправдание.
Много хора мислят, че се успява само с връзки и са отчаяни от това. Ти си жив пример за обратното. За съжаление шуробаджанащината и принципа "това е нашо момче/момиче", все още съществуват и то главно в български фирми. Но съм забелязал, че компаниите търсят умни и работещи хора, а тенденцията да се наемат некадърни хора, само заради това, че имат връзки все повече се избягва, поради факта, че те просто не са рентабилни за тази фирма. Аз съм стигнал до това ниво с много, много труд, извънредни часове работа и никога не съм се оплаквал, защото тези усилия рано или късно започват да ти се отблагодаряват по един или друг начин. На всички завършващи, завършили или тепърва започващи да учат, искам само да кажа да вярват в себе си, да учат, да се трудят здраво, защото това е пътя. Най-лесно е да избягаш в чужбина, където те третират като роб за минимална заплата. Моят съвет е да се опитва да се гради тук, в България. Навсякъде е трудно и без усилия няма успех. На родна земя обаче е най-добре.
