"От каквото и да са направени душите ни, неговата и моята са еднакви"
Единствен роман на Емили Бронте е шедьовърът „Брулени хълмове“. Родена е през 1818г. в Торнтън, Англия. Писателката умира твърде рано и не успява да види успехите на своята книга, но от всеки написан ред личи въображението, талантът, свободолюбието и любовта ѝ към живота. Романът е невероятно приключение, което си заслужава изживяването.
Всички сме чували изразите:
„В любовта всичко е позволено. Всичко, от което имаме нужда, е любов. Любовта е много хубаво нещо.“
Но какво ще кажете за този?
„Любовта е обидна, оскърбителна, манипулативна, агресивна, разбиваща психиката.“
Не ви ли звучи като ужасяваща идея за любов?
Книгата „Брулени хълмове“ и идеята ѝ за това какво всъщност е истинска любов вълнува читателите непрестанно и до днес е един от невероятните примери за силата на любовта.
Историята се развива около страстната и разрушаваща любов на главните герои – разглезената и вироглава Катрин Ърншоу и нейния висок, красив и зъл дявол – Хийтклиф. Забравете романтичните вечери, розите и свещичките, тяхната любов съществува на съвсем различно ниво, такова, което включва духове, трупове, връзка на душите и отмъщение.
„Брулени хълмове“ на Емили Бронте е шедьовър и ще споря с всеки, който се осмели да отрече това. Книгата е невероятна смесица от любов, омраза, тъга, гордост, мъст, насилие и сила на човешкия дух. Това не е поредната блудкава любовна история, в която главните герои се влюбват и заживяват щастливо до края на дните си. Това е разказ за тъмната страна на това да обичаш някого до болка, агресията, която живее в телата ни и излиза наяве всеки път, когато не получим това, което желаем, насилието на силния над слабия, склонността на човешкия характер да избере лесния път пред осеяния с трудности.
„Брулени хълмове“ ни потапя в една далечна епоха, в която любовта е мрачна, пагубна, вълнуваща. Няма нищо романтично или поетично, има страст, паника, психическа нестабилност, болка от неосъществената любов, караници, викове, смърт и духове.
Това не е книга за вечната и неразделна любов на Катрин и Хийтклиф. От една страна, те са роднини, от друга - Катрин се омъжва за друг заради пари и положение. Хийтклиф изчезва вдън земя, съблазнява друга жена само за да я тормози и да превърне живота ѝ в ад. Той изравя трупа на любимата си, малтретира деца, умира сам и самотен, но не преди да направи всеки около себе си нещастен и злочест.
Основното действие се развива в домакинствата на семействата - Ърншоу и Линтън, чиито постройки са разположени на хълмове, доста далеч от други градове и села. Семействата са изолирани напълно от общността и създават свои си общности на територията на домовете си. В главните роли са Хийтклиф, Катрин, Изабела и Линтън.
Хийтклиф е отмъстителен, арогантен, отхвърлен от общността, интелигентен, находчив, изцяло погълнат от Катрин и себе си. В нито една част от книгата не можем да не забележим неговата вярност към любимата. Любовта му преживява отхвърлянето, сватбата ѝ с друг и психическото ѝ разстройство.
Катрин е любовта на живота му. Когато двама мъже се влюбват в нея, тя изтезава и двамата. Тя страда, защото, избирайки скучния и безличен Линтън за свой съпруг, лишава живота си от приключения и любов. Когато Катрин отхвърля Хийтклиф, той се превръща в обсебено същество, което иска да нарани всички около себе си.
Едгард Линтън – съпругът на Катрин и врагът на Хийтклиф. Неговата любов го заслепява да види колко различни са характерите им и невъзможното им съжителство. Едгард е мил, любезен, но безличен и скучен.
Изабела – сестрата на Едгард. Нейното привличане към Хийтклиф е силно и пагубно. Тя е жената, която му ражда син, но той така и не обиква през целия си живот.
„Брулени хълмове“ е роман, който ни показва злото лице на любовта. Изважда на показ неподправените човешки емоции, които имат силата да контролират поведението ни. С множеството детайлни описания на местността читателят се телепортира в света на книгата. Романът ни показва, че нещата не са винаги черни или бели. Героите не се разделят на добри или лоши. Любовта е едновременно истина и тотална лъжа. Класовите бариери са и непроменими, и отстъпчиви.