Петър Петров: Защо завърших училище за фолклорни изкуства и станах програмист?
Петър Петров е на 24 години, родом от град Чирпан. Завършил е Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в град Котел, но в момента се занимава с нещо коренно различно - Петър е Android Technical Lead във варненската софтуерна компания 158 ltd. За себе си споделя, че е запален музикант, любител на изкуството и на свободното мислене.
От музикант до програмист. Как стана този преход?
Всичко беше доста спонтанно. Още от 10-ти клас вече знаех, че трябва да се развия в друга сфера, понеже всички сме наясно, че музикалният бранш и по-точно народната музика в момента е недооценена у нас. Родителите ми ме бяха насочили към правото и аз дълго време се подготвях именно за правист. Впоследствие просто видях, че имам шанс да кандидатствам за специалността “Софтуерни и Интернет Технологии” в ТУ-Варна и направо се хвърлих в дълбокото, имайки предвид, че в музикалното училище като цяло не се наблягаше особено на математиката.Първата ми година беше кошмарна, от свирене по цял ден преминах на учене по цял ден, не успях да взема доста голяма част от първите си изпити като студент. В такива мигове обмислях и напускане, понеже имах оферта да свиря на ферибот в Германия. В крайна сметка с много напън и помощ от един приятел, който отдели цялото си свободно време, за да ми помогне да наваксам, си взех изпитите.
До този момент учех тази специалност, защото я смятах за “яка”, но след втория семестър започнах наистина да се влюбвам в това, което правя. Още в началото на втората си година започнах работа в компанията, в която работя и до момента, но тогава като Web програмист. Именно там започна моето изстрелване нагоре - бях се отдал изцяло на работата си, за сметка на която пострадах в личен план, заради което реших да се отдам изцяло на работата си за 2 години. Постепенно един от работодателите ми усети , че искам да се занимавам с Android и ми предложи да започна такъв проект. Грабнах тази възможност с две ръце, успях да се справя и следователно бях преназначен в Android програмист. 2 години и стигнахме до позицията, на която се намирам (усмихва се).
Извън работното ти време си участвал като лектор на множество инициативи насочени към млади хора. Коя от тях се е запечатала в съзнанието ти?
За конкретна инициатива не мога да кажа - всяка е значима за мен по свой начин, но има едно нещо, което се е запечатало в съзнанието ми: Веднъж след лекция на моя колежка останах да си поговоря с едно момче, ученик, крайно решен да замине за чужбина. Две седмици след нашия разговор разбрах от колеги, че той е оставил идеята за учене зад граница и е решил да опита да успее в България. Това определено е един от моментите, които ще помня цял живот и за които се радвам, че съм допринесъл.В момента си част от екипа, който подготвя поредното издание на Startup Weekend за Варна. Какво е нивото на предприемаческата екоситема в града и смяташ ли, че скоро може да бъде достойна конкуренция на София?
Не мога да конкурирам предприемаческата екосистема на София с тази във Варна. Но както виждате - борим се с всички сили да постигнем развитие и да подобрим условията за предприемаческото мислене. Разбирам, че София е столицата и най-големият град в България, но не бива всички да бягаме в тази посока, защото там всичко вече е развито. Както е казал великият Джоко Росич : “Там невинаги е било хубаво, те са си го направили, защо и ние да не го направим такова тук”. Често се срещам с нови и различни хора, които засилват вярата ми, че усилията ни няма да бъдат напразни.
Много хора избягват професиите в IT сферата, защото ги смятат за прекалено сложни и недостъпни. Какво би им казал?
Така е, сложни са, но в крайна сметка целият ни живот е една нелека борба, а не се отказваме от него, само защото е трудно. Пробвайте - струва си.Съгалсен ли си с твърдението, че един програмист в България може да живее по-добре от един програмист в чужбина?
Ще започна с това, че не обичам хората, които се оплакват. Изключително страшно е да видиш млад човек, който се е предал. Възможности има винаги, стига да не спираш да се бориш. За програмистите у нас е сравнително леко да си намерят работа, което не дава основание на другите да седнат и да изтъкват този факт. Всеки може да постигне всичко у нас, стига да има достатъчно силна воля. Относно сравнението с чужбина - заплатата ти може да е сравнима с един специалист в Германия, но разходите тук са много по-ниски. В крайна сметка не е важно колко получаваш, а колко ти остава.Ако трябва да опишеш твоята България с една песен коя ще е тя?
Трудна задача, понеже текста на доста от значимите песни е написан така, че всеки , който слуша песента, може да интерпретира смисъла ѝ по свой начин и за него тя ще значи нещо специално. Аз лично ще избера този куплет от песен на канадския изпълнител Майкъл Бубле.Michael Bublé - Everything And in this crazy life, and through these crazy times It's you, it's you, you make me sing. You're every line, you're every word, you're everything.
maria
2016-04-02 19:26:10 ReplyИнтересна статия,защото показва че когато човек иска успява.
Но може ли Петър Петров ,да даде съвет за тези ,които нямат техническо образование и опит IT сферата,но искат да се развиват в нея.Когато пробвам различни възможности за junior позиции и такива не търсещи опит в крайна сметка ми искат готови проекти имам предвид ,които не са любителски ,а като част от опита ми в някоя компания?!!
Петър
2016-04-05 11:10:10Директно като junior няма как да влезеш, освен ако нямаш много стабилна подготовка. Препоръчвам ти да започнеш по стажантска програма в някоя компания.
Fabri
2016-04-08 15:34:32 ReplyАдмирирам не с 2, ами с 20 ръце волята за развитие на IT сектора във Варна. От Бургас съм , но желанието ми е да се развивам във Варна, не искам и да чувам за София. Крайно време е варненци, ако наистина наричат себе си ''морска столица'' да покажат и на дела какво значи да си столица . Браво на г-н Петров, надявам се след някоя друга година да станем и колеги :)
мария
2016-04-19 14:50:48 ReplyБлагодаря за отговора и аз съм отправила поглед към стажантските програми :))