От сърце

В рубриката От сърце ви предлагаме някои от прекрасните стихове на нашата авторка Мирослава Желева. От Сърце за сърце е нейният букет от избрани творби, които да ви помогнат да се усмихнете в този ден. 

Музо, спри да възпяваш
гнева на Ахила.
Късно за него е вече.
И Музо, не виждаш,
но нокти и зъби в него си впила,
и надежди, и сълзи, а той е далече, далече...
Крещиш, Музо, с тихата си песен
и дали те чува се чудиш...
Но, Музо, настъпи и пролет,
и лято, и есен...
през зимата пак ли него ще будиш?

Изпратих на фронта Сърцето,
купих му билет еднопосочен.
Поплаках си, както бе прието...
навлязох в кръговрата порочен.
С усмивка на гарата касиерка ме посреща:
"Промоция - две за едно",
"Моето си няма другарче", отвръщам
"Е, явно вашето ще пътува само".
И тъй, тъжно иронично
стигнах до прозрение:
самотното сърце, дори и симпатично,
пътува без намаление.

На Далчев

Прозорец остави
да внася светлина
в душите ни черни,
копнеещи.
Ала що е копнеж?
Пожълтелите листи
на книгите,
захвърлени на
прашен перваз;
Или махалото спряло
на часовника спящ,
примирил се със
свойта съдба?
Нарекли те бяха
„поет на поетите“.
Чрез твойта самота
предметите
дари с живот.
А ти, скъпернико
на словото,
след себе си
наследството на
думите остави,
и, в своята смърт
оживя!

На студената гара
стоя вкочанен.
От влака вдига се пара
и погледи черни са вперени в мен.

Косите прибрани, 
дъхът – затаен, 
сакът е пълен с буркани, 
а видът ми – смутен.

Сам съм.

Майка ми – болна и стара, 
край нея танцува Смъртта, 
крепи я само химерната вяра, 
че ще се върна скоро у дома.

Животът ми – като бунище, 
къде ли не съм пътувал, 
„но най-истински цени огнище, 
човекът, дълги дни студувал…“