История

Римският каптаж се намира в непосредствена близост до пещерата, като според местните хора именно в подобни зали в региона са били крити съкровищата.

Помещението било разкрито от археолога Калин Чакъров, който влязъл в пещерата с водолазен костюм, за да огледа дъното на древен римски каптаж. Римляните са използвали съоръжението край Мусинската пещера за доставяне на вода на 30 километра разстояние до Никополис ад Иструм (античен римски град, разположен на 18 км северно от днешното Велико Търново, по пътя за Русе и 3 км югоизточно от село Никюп). В самата акция е участвал и кметът на селото, който бил доброволец в операцията. 

Проучванията показват, че залата вероятно е била изградена преди да се положат тежките по няколко тона каменни стени край извора. Съществуват предположения, че помещението е свързано и с галерии в самата пещера. Експедицията, приключила преди няколко дни, е имала и реставрационна цел, като са били възстановени и множество от масивните каменни темели на каптажа. 

През 1979 година учени изследвали с лазер римския водопровод и достигнали до извода, че такава точност на денивелацията и продължителност на наклона на водопровода не може да се постигне даже със съвременна техника

В района на село Мусина се носят множество легенди за мястото, като според някои от тях, пещерата е осеяна с многобройно пропасти, които водят до подземни реки с изключително студени води. Според друга, по врене на оран, трактор изровил с плуга си гърне с римски монети в местността Садина (в близост до пещерата). Около "Червената стена" пък, на времето имало множество вили на римски земевладелци, а самият цар Иван Асен II наредил да вдигнат манастир, в който да живее майка му.