История

Днес, 7 юни, откриват официално паметника нa един от синовете на Кубрат и брат на Аспарух - хан Алцек. Това се осъществява благодарение на родолюбиви млади българи, които събират средства, за завършването на статуята. Скулптурата на хан Алцек ще се извисява в италиански град Челе ди Булгерия.

В Италия има град, носещ името Челе ди Булгерия. На италиански се изписва Celle di Bulgheria. Името не е случайно. Планината наоколо се казва Булгария от векове, вероятно от 1400 години насам. За пръв път е документирано в стари карти от 13 век, че името на планината е България. Мястото е на около 400 километра на юг от Рим и на около 80 км южно от Салерно. Много топоси носят прабългарски имена, а според изследователя Д-р Д’Амико става дума за над 700 имена на селища. Български следи личат и в редица архитектурни паметници. Специално внимание заслужава катедралата от Ларино, построена през 1318 година в провинция Campobasso, област Molise. В орнаментите се различава древнобългарският знак IYI.

Идеята за построяването на паметник на хан Алцек в Италия е на жители на град Челе ди Булгерия. Консултант на проекта става историкът Александър Въчков. Изработва го скулпторът Дишко Дишков. Инициатор и организатор на проекта е Фондация „Български Център Просветление - Дамян Попхристов“ със съдействието на Българското посолство в Рим в лицето на посланик Марин Райков, който лично е посетил Челе ди Булгерия преди 2 години и е направил предложение пред италианците за поставянето на паметник. Изпълнител на проекта е фирма „Treasure“ oт Варна с управител Николай Нинов, скулптор е Дишко Дишков. За събирането на средства инициаторите разчитат на родолюбиви българи, които да подпомогнат създаването и транспортирането на статуята.

Вследствие на тези усилия прабългарската история днес се възражда, като откриват официално паметника на основателя на града - хан Алцек. Откриването е придружено с тържествена церемония, на която присъстват много официални лица от областта, българският посланик в Рим и делегация от град Велики Преслав, побратимен с Челе ди Булгерия. Статуята му е висока почти 3 метра и се намира в самия център на града. Каменният постамент тежи около 3-4 тона, а работата по него е продължила половин година - от месец декември 2015 г. до май 2016 г. За историята на прабългарския владетел ще разказва информационна табела.

Това е първият паметник на български владетел в Европейския съюз.

Градската управа на Челе ди Булгерия пък възнамерява да нарече площад на името на хан Алцек. Ботевградчанинът д-р Милчо Чипев е в инициативния комитет за издигането на паметника и събирането на средства. Неговата любов към историята е пословична. Д-р Чипев има една от най-богатите библиотеки с историческа литература в България. Миналата година бе издадена неговата историческа новела „Синът на Угаин”. Тя обхаваща малко известен период от българската история – от 760 до 763 година. Време, в което устоите и суверенитетът на младата българска държава са застрашени, а на престола в млада България е хан Телец.

И не на последно място по повод откриването на паметника - комикс за хан Алцек и български владетели, който в момента се подготвя, също ще участва в популяризирането на историята ни. За паметника на хан Алцек се прави и документален филм, който ще включва зараждането на идеята, изработването на скулптурата, поставянето й и самото откриване. Организаторите на инициативата предвиждат и две картини, като едната ще бъде подарена в Италия, а другата - в България. Целият проект е на стойност около 75 хил. лева.

Топосът не е избран случайно - според историческите сведения, когато синовете на Кубрат се разделили и всеки тръгнал в различна посока, един от братята – Алцек, се установил с народа си в земите на днешна Италия. Следите от тези българи са значими и днес личат в много топоними.

„През времето на Константин, когато Кубрат, повелителят на казаната България и на котрагите, умрял и оставил петима синове, като им завещал никога да се не разделят със съвместното си живуване, чрез което те навсякъде ще господаруват и няма да бъдат поробени от друг народ, не след много време от смъртта му тия негови петима синове дошли до несъгласие, разделили се един от други, като се отцепил всеки от тях с подчинения нему народ.“

Теофан 

Българските поселения в Италия са исторически факт. Днес от тях са останалите множество топоними, хидроними, както и оригинални носии, а също и уникален средноазиатски архитектурен стил, който е непознат никъде другаде в Западна Европа. Но най-вече - следа оставяме и в генетичното облагородяване на италианците с българска кръв. Според италианския познавач на Алцековите българи, Чиченцо ди Д' Амико, между 1 500 000 и  3 000 000 италианци имат българска кръв. Но дори и тази цифра да е завишена, то следите, оставили Алцековите българи на италианска земя, си заслужават вниманието.

Всъщност в историята са оставени две съобщения за Алцек. Някои историци спорят, че те не се отнасят до едно и също лице, защото в едно от съобщенията името на Алцек е написано като „Alzeco“, а в другото „Alciok“. Дали става дума за различни българи, можем да преценим сами:

„В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото царство. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия, а самаго Алцеко, като изменил името на достойнството му, заповядал вместо вожд (воевода, dux) да се нарича gastaldius-управител.“

от  „Gesta Dagoberti regis francorum“

И други изследвания на д-р Д'Амико са впечатляващи. Той отдава специално внимание на столицата на Алцек: Канталупо ди Бояно, подчертавайки древнобългарския произход на думата. Самият той излага хипотеза, че Канталупо е вариант на „Кан-телепед“ или „резиденция на Кана“. Сред личните имена на Алцековите българи се откроява името Забан (вариант на Заберган), документирано през 571г. в град Тичино.

Д'Амико изрежда редица селища и фамилии, произхождащи както от българския етноним, така и от други древнобългарски думи: Болгер (в околия Тренто), Булчаго, Булчагетто, Булгаро грасо, Булгаро и Булгарело (окол. Комо), Болгаре (ок. Бергамо), Болджано (ок. Милано), Булгериа (ок. Чезена), и река Булгано, планина Монти Булгерия и община Челле ди Булгерия - в южна Италия. С корен „булг" и „болг" имат днес и много италиански фамилни имена като: Булгари, Булгарелли, Булгарини, Булгерини, Булгарони, Булгаро, Болгери, Болгарини, Болгарони, Бугарини и т.н., чиито носителите са все далечни наследници на прабългарите. С корен „кан“ има също доста имена на населени места като: Кансула, Санталиче, Канзано, Кантано и много други.

ВИЖТЕ ОЩЕ: ДЕСЕТТЕ НАЙ-ВЕЛИКИ МОМЕНТА В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ