Лично мнение

Отдавна следя публикациите в най-популярните фейсбук групи за четете и коментиране на книги. Може би най-известната от тях е „Какво четеш“, но има и доста други със сходни имена и често едни и същи потребители.

Как и с каква цел са замислени и създадени тези групи (проучване на читателски мнения, скрита реклама и др.) не ме интересува. Интересува ме животът, който тези групи, и по-точно техните потребители, заживяват след време.

Ако в началото в тези групи биваха коментирани конкретни заглавия заради насладата и нуждата от споделяне на мнение чрез дискусия със съчитатели, днес те служат по-скоро за открояване и утвърждаване на млади плебеи – като четящи и интелигентни хора – в окото на страничния наблюдател. Защото някой някъде е чул или прочел, че е модерно да се чете, че трябва да се пусне поне един пост в група от вида на „Какво четеш“, с поне една снимка на/с книга и няколко коментара под нея, за да бъде приет от социума като интелигентен човек.

Постепенно постовете с реални мнения и дискусии по съдържанието на някоя класика от канона бяха изместени от друг вид коментари: „Мнение за тази книга. Сега я почвам“ и задължителна снимка на проверено с времето книжно заглавие, като например „Сто години самота“, което би трябвало да причисли четящия го към интелигентните българи.

Такъв вид пост събира одобрението на публиката, харесвания от приятели и познати, които вероятно си казват: „Този млад човек има добър вкус“, и други подобни. А често авторът на поста си остава само със снимката и мнението в групата.

Винаги съм се чудел как може някой да вземе една книга в ръце и веднага да се снима с нея и да напише отдолу, че иска мнения за произведението? Особено ако книгата е класика, за която мнения ще има много и най-различни. Ти, млади читателю, какво ще четеш? Книгата или коментарите? А кое ще ти повлияе? А как решаваш кое произведение да четеш и кое – не? По „мненията“ ли?

Друго, което ме дразни. Изкупуват се 10 заглавия в ден на промоция, снима се драгият нов собственик с тях във всякакви пози и пише пост с нещо от рода на: „Нямам търпение да ги почна“, „С коя да започна?“, „Другите пръскат пари за кафета и жени, аз за книги“ и подобни. Но колко от тези потребители прочитат и едно заглавие? Или и вие смятате като мен, че тези хора си купуват образа на четящи пред техния социум с всичките му плюсове…

Има и трети вид постове. Разтворена книга, а до нея прясно лакирани нокти, купа с попара, дантелена покривчица, натюрморти, нов телефон и какво ли още не. Обикновено дълго мислена композиция, която следва да покаже какво? Че сме какви? Любители на книгата и словото или любители на кича и суетността?

Разбира се, има и хора, които наистина се зачитат в някоя от класиките. И тя започва да им въздейства. Това трябва да прави едно утвърдено заглавие, да въздейства. Да отваря светове пред мирогледа. Показва, че съществува и друг език, друг вид наслада.

Тогава обаче младият плебей читател, в случай, че е зачел някое заглавие, отново изпъква на преден план. Как? Като започва да се възторгва и да се диви с трите думи, които знае и ползва: „уникално“, „просто невероятно“, „жестока книга“. Защото този читател с „купен“ публичен образ на четящ не притежава нужния апарат да асимилира книгата, да я осъзнае, да я коментира под формата на критика или дори да завърже диалог. В най-добрия случай този плебей читател ще използва като свои коментарите под неговия пост, защото не е дочел или изобщо започнал заглавието, с което се е снимал, но и той трябва да се изкаже, да блесне с някой цитат по текста, за да докаже, че го е прехвърлил.

С такъв читател често не можеш да развиеш диалог, критика, разговор, независимо във фейсбук група или на живо, защото той наистина не може да осъзнае или не може да обясни какво му е подействало, с какво му е подействало, по какъв начин и всичко друго, за което съществуват групи за споделяне на мнения.

А хейтърите? За малко да ги забравим. Тези скучаещи понякога интелигентни хора, понякога – крайни гамени, които си нямат друга работа, освен да сипят жлъч и да се подиграват (къде с право, къде – не) с обикновения читател. Те унищожават и малкото смислени дискусии, хвърляйки в пространството своите коментари без теза и аргументи, колкото да отровят атмосферата.

Разбира се, не всички хора са като описаните примери, наблюдавани от мен. Умните и интелигентните няма да се обидят на тези думи, защото знаят, че не се отнасят до тях. Читателят плебей пък няма да ги разбере.

За нас остава да очертаем новия образ, заел своето място в социалните мрежи и групи от този вид: плебей читател.

Неговите характеристики? Той не чете за удоволствие, а чете за показност и публичен образ. Той не критикува и не дискутира прочетеното, той търси мнения от другите за книгата още преди да я е зачел/прочел. Той не формира свое мнение, ако случайно прочете книгата, той използва чуждите мисли и коментари.

Той не използва заглавията за знание и удоволствие, а ги използва, за да демонстрира нов маникюр, телефон или друг вид самореклама. Дори и да прочете книгата, той не може да я коментира, защото няма нужния апарат – знания и инструменти – за изразяване.

Пазете се от плебеи читатели и от хейтъри без работа. Те ще отнемат от вашето безценно време за четене на книги…