Технологии и IT

Едва ли на планетата са останали много хора, които не осъзнават, че светът ни е изправен пред безпрецедентно здравно и икономическо предизвикателство, което за нула време промени ежедневието ни из основи и има потенциала да нанесе дори по-трайни последици върху него.

Историята показва, че въпреки бедите, които носят, моментите на екзистенциални кризи са онези, които тласкат човечеството към търсене на бързи и ефективни решения за справяне с тях. Те са тези, които раждат иновациите, променящи живота ни. И тази надали ще бъде различна.

От няколко години на големи конференции като Световния икономически форум, Web Summit и провеждания в България Webit, експерти по света, корпоративни лидери, иноватори, политици и инвеститори говорят усилено за настъпващия процес на Четвърта индустриална революция - момент от технологичното развитие на човечеството, който обединява в едно физическата, дигиталната и биологичната сфери и отваря безпрецедентни възможности за развитие.

Докато първата индустриална революция механизира част от производствените процеси и транспорта чрез силата на парния двигател, втората докара електричеството в домовете на всички ни, а третата свърза света в глобална мрежа и изстреля информационните технологии като двигател на икономическия растеж, четвъртата революция, в която живеем днес, е способна да промени както производството и потреблението, така и начина, по който общуваме едни с други и разбираме съвременното общество.

Според покойния астрофизик Стивън Хокинг интелигентността е способност да се адаптираме към промени. Именно тя е нещото, което превръща човешкия вид в доминант на планетата и прави така, че с годините на цивилизационното си развитие да ставаме все по-малко зависими от природните механизми на естествения подбор.

В момента ставаме свидетели как само за няколко седмици, новата социална реалност накара иначе тромави сектори да реформират скоростно методите си за работа и да реорганизират тотално своята дейност. Без COVID-19 тези процеси биха отнели години и със сигурност щяха да струват на корпорации и данъкоплатци твърде скъпо. Ето и няколко основни направления, в които епидемията може да се окаже катализатор за развитие.

Дигитална трансформация

Темата за въвеждането на електронно управление в България е актуална от началото на века. Само за периода между 2002 и 2016 година страната ни е похарчила близо 2 милиарда лева, като е трудно да кажем, че от това има впечатляващи резултати в полза на гражданите. Примерите за скъпи и неефективни дигитални решения са много, като само един от тях е сайтът на българското европредседателство, струвал на данъкоплатеца умопомрачителните 70 000 лева.

Пример, че електронните административни услуги са напълно постижима цел е Естония, която дигитализира над 400 такива още през 2014 година по времето на управлението на Андрюс Ансип, който по-късно оглави комисията за единните и дигитални пазари в ЕК.

В рамките на няколко седмици видяхме скоростна дигитална трансформация на българското образование - нещо, което с години се описваше като практически невъзможно. Макар все още с по-скоро негативен ефект, вече виждаме и първите наченки на дистанционни прегледи от страна на личните лекари - нещо, което при правилна организация може дългосрочно да облекчи пословичните опашки в българските болници. 

Според водещи иноватори в медицината като създателя на Virtual Medics & Medical Realities проф. Шафи Ахмед, технологиите за виртуална реалност могат да променят из основи начина, по който лекарите преглеждат пациенти с лека симптоматика и оплаквания, както и медицинското обучение. Преди години д-р Ахмед беше първият, излъчил на живо онлайн хирургична операция, гледана от 140 000 студенти по света.

Комуникация

Макар дистанционната комуникация да е част от ежедневието ни от много време, в условията на самоизолация тя се превръща в необходимост. Пример за това са и настоящите заседания на Европейския съвет, които се провеждат онлайн и по думите на премиера Борисов отнемат едва няколко часа, вместо досегашните два дни. Още през 70-те години на миналия век, изобретателят и автор на научнофантастична литература Артър Кларк предвижда, че в един момент работните пътувания ще бъдат напълно обезсмислени от технологиите, които ще ни дадат лесни инструменти да се срещаме в единната мрежа.

Вече наблюдаваме как предписваната от Световната здравна организация социална дистанция ни кара да се чувстваме самотни и ограничени в общуването си. В същото време тя ни помага да намерим различни решения за това как да променим начина, по който прекарваме време с близките си хора. Данните на Facebook за Италия показват, че от началото на извънредното положение в страната използването на видео чатове с повече от двама души се е увеличило с 1000%. Тепърва навлизащите технологии за виртуална реалност са способни да задоволят това ново търсене на дигитална близост и да ни помогнат да общуваме още по-ефективно от разстояние.

Всичко това е изключително важно, тъй като поне в краткосрочна перспектива идеята за свободно движение на хора изглежда подкопана и надали ще се възстанови толкова бързо, колкото ни се иска.

Автоматизация

Моментът за правене на прогнози е изключително труден. Но ако нещо може да се нарече сигурно, то е че световната икономика няма как да продължи да функционира във вида, в който я познаваме през последните 2-3 десетилетия. Поне що се отнася до кризисни стоки.

От години трансформацията на Китай в “световна фабрика” беше двигател на глобалния икономически растеж в комбинация с развитието на производствените мощности на други държави от Югоизточна Азия. От бизнес гледна точка дългогодишното изнасяне на производства в държави с евтина работна ръка имаше страхотен ефект и направи редица продукти много по-достъпни за масовия потребител. В ситуация на криза обаче ясно личи, че липсата на диверсификация в производствените процеси може да се окаже дори смъртоносна.

Светът вече разполага с възможност да автоматизира огромна част от производствените си процеси и причината до момента това все още да не се случва е влиянието, което автоматизацията би оказала върху пазара на труда. Пандемията обаче ни кара да се замислим дали не е добра идея поне част от производството на жизнено необходими стоки да се случва без това да ангажира човешки ресурс. Ако бяха съумяли да автоматизират част от производствата си на по-ранен етап, развитите икономики надали щяха да изпитват последиците на настоящия дефицит на предпазни средства за лекари и население и респираторни апарати. 

През последните седмици виждаме как големи производители рязко опитват да се пренастроят и да започнат да създават така необходимите продукти. Това обаче все още включва риск за работниците, които участват в производствения процес и могат да бъдат заразени. В близкото бъдеще затварянето на производствения цикъл на жизнено необходими стоки би следвало да се възприеме като част от гарантирането на суверенитета на дадена държава, или икономически съюз като Европейския. И докато тези производства трудно могат да дадат икономическа изгода в условията на високоплатен труд в западния свят, автоматизацията им изисква просто по-голяма първоначална инвестиция, но гарантира независимост от външни фактори.

Изкуствен интелект

Живеем в епоха, в която най-ценният ресурс е информацията. Видим показател за това е пазарната капитализация на корпорации като Facebook и Google, които имат огромни масиви с данни за потребителското ни поведение и успешно продават таргетирано рекламно пространство на бизнеси от цял свят.

Информацията, която светът е генерирал през последните 2 години представлява 90% от всичката съхранена информация от началото на човешкия вид. Всеки ден светът произвежда 2.5 квинтилиона байта данни, а най-голямото предизвикателство на съвремието ни е да успеем да обработим тази информация и да извличаме изводи от нея в реално време. Тук на помощ идва експоненциалния растеж на изчислителната мощност и развитието на технологиите за изкуствен интелект.

В последния месец всички слушаме за успеха на китайските власти в справянето с пандемията от COVID-19. И е важно да осъзнаем, че причината за него се крие не само в социално-политическата реалност в Китай, а и в способността на страната да обработва огромни масиви от информация и да контролира обществените процеси на микро ниво.

През 2019 година на територията на страната функционират над 200 милиона улични камери, а система за лицево разпознаване в комбинация със следене на GPS данни, парични транзакции и комуникация от мобилни устройства дават на китайските власти уникалната възможност да знаят всичко за всеки по всяко време. Именно по този начин Китай, в комбинация с широкомащабно тестване, Китай успя да установи бързо заразените с коронавирус и техните контактни лица и да предприеме навременни действия за тяхното изолиране.

Макар да изглеждат извадени от “1984” на Джордж Оруел, такива технологични решения могат да се окажат решаващи за справянето с бъдещи кризи. Както всяка технология, това има плюсове и минуси. Докато в бъдещето властите ще бъдат по-способни от всякога да следят нашите действия, технологични иновации в сферата на биометричните и здравните данни вече могат в реално време да изпращат информация за здравословното ни състояние до нашите лекари, които веднага да ни помогнат да вземем мерки.

И все пак, специалисти като Едуард Сноудън предупреждават демократичните общества, че приеманите в момент на криза извънредни мерки за следене и наблюдение на гражданите могат да останат далеч след справянето с коронавируса и трябва да бъдем още по-внимателни в комуникацията си.