Общество

Личните борби на хората на първа линия и дългогодишните здравни недъзи, обострени от пандемията - това е фокусът на публикувания на 15 декември документален аудиоалбум "Пандемията от първа линия". Негови автори са списание "Диверсия" и фондация "Фридрих Еберт", които провокират дискусия за опита и впечатленията на хора в сферата на здравеопазването, образованието, социалните грижи, транспорта, науката и културата.

Пандемията ще свърши, но ние трябва да продължим да можем да се гледаме в очите.

Думита са на професор Радостина Александрова, една от участничките в поредицата, доктор по вирусология и професор по морфология (БАН, СУ „Св. Климент Охридски”). Освен нейния разказ "Пандемията от първа линия" представя още гледните точки на лекари и медицински сестри, учители и университетски преподаватели, държавни и самоорганизирани социални работници, театрали и бармани. Общото между всички тях са рисковете от работата им, без която не можем дори във време на глобална пандемия.

Целта на "Диверсия" и "Фридрих Еберт" - България е да алармират за тежките условия на труд в спешните отделения, детските градини, обществения транспорт, заведенията и не само. Често пъти ни е трудно да се поставим в обувките на другите и да съпреживеем поне част от тегобите на работното им ежедневие. Липсата на диалог ерозира обществената солидарност и различните социални групи трудно демонстриратт подкрепа и разбиране помежду си. Особено тежка е ситуацията в обществени сектори като здравеопазването и образованието, в които нерядко липсва адекватна грижа и развитие на кадрите, поставени в системна невъзможност да осигурят качествени услуги,

Утре или след време отново ще се качим в градския транспорт, ще пратим децата си на училище и отново все някога ще посетим поликлиниката или болницата. Ще поискаме да отидем на театър или бар. Какво и кого ще заварим на тези места? Кой и как ще ни посрещне? Ще можем ли да се погледнем в очите?

Дано намерим отговорите на тези въпроси.