Доброто от света

Напоследък доста се говори за "чипиране", а конспиративните теории превземат света с размах. И докато страхът от новите технологии и от непознатото е донякъде разбираем, днес ще ви разкажем една история за истински научен напредък и как "чипирането" може да се окаже ключ към подобряването качеството на живот на хора в трудна ситуация.

През лятото на 2010-а, след инцидент в океана гръбначният мозък на 19-годишния тогава Иън Бъркхард бива сериозно увреден, в резултат на което краката и ръцете на момчето остават изцяло парализирани. Днес благодарение на чип, имплантиран в мозъка му, Иън вече може да движи ръката си и да усеща допир с нея.

Лятото на 2010-а се оказва трагично за 19-годишния Иън, който тогава отива на почивка с група приятели след края на първата си година в университета в Охайо. Колежанинът притежавал добри умения за плуване, но въпреки това изненадващо задала се вълна успява да го помете и да го запрати до пясъчен нанос под водата. Приятелите на Иън успяват да го измъкнат от океана и да го заведат до най-близката болница, където той претърпява спешна операция.

След края на операцията прогнозите на докторите не са обнадеждаващи и те съобщават на момчето, че гръбначният му мозък е претърпял сериозна травма, в резултат на която той загубва способността си да ходи, а движението на ръцете му е ограничено до рамото и бицепса. Чувството му за допир също е почти изцяло изгубено.

Години след случилото се, Иън решава да се включи в експерименталната програма на неправителствена изследователска организация NeuroLife at Battelle, намираща се в Охайо. Учени от програмата предложили на Иън да имплантират малък компютърен чип в мозъка му, обещаващ да възстанови част от движенията на ръцете му, както и чувството му за допир.

"Не беше лесно да взема това решение, но парализата определено не беше нещо, с което бях готов да се примиря", казва Иън пред wired.com

През 2014-а чрез хирургическа операция чипът с големината на оризово зърно е имплантиран в двигателния кортекс на Иън. Чрез него електрическите сигнали за задвижване на част от тялото могат да бъдат проследени.

Чипът, наречен още мозъчно-компютърен интерфейс, е дело на невроучен - Патрик Ганзър от института Battelle Memorial в САЩ, и на неговите колеги. Той записва импулсите в мозъка и изпраща информация до компютър, който я декодира и след това изпраща сигнал до електроди, които електрически задвижват мускулите му.

Първоначално Ганзър и колегите му не се фокусират върху това да възвърнат усещането за допир на Иън, а единствено да възстановят движенията на ръката му. Младият мъж казва, че отначало напредъкът е бил бавен и го е накарал да се научи как да мисли за преместването на ръката си така, че да може да генерира електрически сигнали, които да бъдат разпознати от компютъра.

"Дори най-обикновеното свиване и отпускане на ръката беше предизвикателство за мен, защото преди инцидента никога не ми се е налагало да мисля за това какво правя, за да накарам ръката си да се движи" - казва Иън пред wired.com

За последните шест години Иън постига голям напредък, а Ганзър споделя, че сега младият мъж дори е способен да играе видеоиграта Guitar Hero, да използва кредитна карта, както и да направи 20 различни хващания с ръката си.

Пред wired.com Иън споделя, че способността отново да може да мести предмети била фантастична, но въпреки това ограничена поради липсата на усет, тъй като всеки път, когато искал да хване предмет, трябвало изцяло да фокусира вниманието си върху това, а също така бил затруднен и да прецени силата на захвата си.

Въпреки трудността да накарат ръката му отново да усеща всеки допир, невроучените успяват да възстановят чувствителността ѝ. Изследователите открили, че макар ръката на Иън да не може да усеща нищо при докосване на предмет, мозъчният имплант успява да регистрира слаб сензорен сигнал.

Те успяват да пресъздадат усет чрез поставянето на лента около бицепса, която вибрира всеки път, щом ръката на младия мъж получи сензорна информация. В резултат на това Иън е способен да идентифицира предмети само чрез тяхното докосване. 

Мозъчно-компютърният интерфейс е способен също да улови различните нива на допир и да регулира силата на движение на ръцете на Иън в зависимост от обекта – например, хващането да бъде леко при улавяне на хартиена чаша.

Изследователите смятат, че това е първият по рода си интерфейс, който може едновременно да възстанови както движението, така и усета за докосване.

,,Когато мозъчният имплант беше поставен, целта му беше единствено да контролира движенията, но добавеното докосване е възможно, защото има известно припокриване между сетивните и двигателните зони в мозъка на Иън", казва Ганзър пред newscientsist.com.

И това ако не е поредното страхотно доказателство, че технологиите могат да се ползват за добро и да направят живота на хора в тежко положение по-пълноценен! 

Източници: wired.com, newscientist.com, goodnewsnetwork.com