Спорт

22 март 2016 г., летището Завентем в Брюксел, Белгия. 17-годишната Беатрис де Лавалет се прибира у дома в Съединените щати, за да види семейството си през пролетната ваканция. Но вместо да се наслади на пътуването, Беатрис се озовава в центъра на терористична атака, която отнема живота на 32 души и ранява цели 300.

През следващите години младата жена преминава през редица предизвикателства, за да се възстанови от травмите - физически и емоционални. След случилото се в Брюксел Беатрис, която язди още от тригодишна, губи краката си. Това обаче не я спира да продължи развитието си в света на спорта и да намери място в топ 6 на най-добрите ездачи в Параолимпийските игри.

"Беше съвсем обикновен ден за пътуване. Пристигнах на летището, чекирах се, регистрирах си багажа. А след това - огромен хаос, дим и огън, тъмнина. Спомням си чувството да не усещаш земята под краката си."

Така започва разказът на Беатрис де Лавалет за ужаса, преживян на летището в Брюксел по време на терористичната атака преди пет години. Едва на 17-годишна възраст Беатрис става най-критично раненият човек, оцелял след бомбардировките. В атаката, отговорността за която впоследствие поема ИДИЛ, губят живота си 32 души, а ранените са 300.

Самата Беатрис претърпява сериозни изгаряния от втора и трета степен, както и травма на гръбначния стълб. След бомбардировката и двата ѝ крака са ампутирани.

Пет години по-късно обаче младата жена продължава да се бори. Вече 22-годишна, Беатрис дебютира на Параолимпийските игри в Токио през август 2021. В първия кръг от индивидуалното състезание по езда във втора категория Беатрис се класира на пето място, за да завърши шеста във финалното класиране в свободния стил.

Макар да не се качва на почетната стълбичка с параолимпийските медалисти, младата Беатрис се превръща в символ на борбеността и смелостта с вдъхновяващата си история. Още от тригодишна възраст тя започва да се занимава с езда и през целия си живот се уповава на подкрепата на любимите си коне. Животните ѝ помагат особено много в месеците след терористичната атака в Брюксел, когато Беатрис се намира в дълбока депресия. Тогава майка ѝ Елизабет ѝ подготвя изненада, като успява да доведе обичната ѝ кобила Диди на посещение в болницата.

"Точно от това се нуждаех, за да се върна към живота", казва Беатрис. "Конете ми помогнаха да преживея инцидента. Те ми даваха надеждата, която толкова ми липсваше."

Смисълът, който младата състезателка открива в ездата, ѝ помага съвсем скоро да се върне обратно на седлото. Броени месеци, след като краката ѝ са ампутирани, Беатрис отново започва с тренировките. През април 2017 г. тя се включва в първото си състезание по езда за параатлети, а през юни същата година успява да завърши гимназия навреме с връстниците си. 

В момента Беатрис де Лавалет е студентка в университета в Сан Диего и активно се развива в ездата с помощта на треньорката си Шейна Симон. Да представлява страната си на Параолимпиадата в Токио за младата жена е изключителна чест. Именно мечтата за параолимпийския медал е това, което поддържа мотивацията на Беатрис жива в годините след терористичната атака.

"Ако успея да се кача на подиума, вероятно ще се разплача", споделя тя преди състезанието в Токио. "Но това ще означава всичко за мен. Да представлявам страната си на Параолимпийските игри и да се представя достатъчно добре, за да спечеля медал - това би бил изключително специален момент."

В дебюта си на Параолимпийските игри Беатрис де Лавалет остава шеста във финалното класиране в своята дисциплина. Но това не спира амбицията ѝ да се бори за мечтания медал. И да доказва - ден след ден и година след година - че дори да си преминал през нещо толкова потресаващо, можеш да събереш волята и силата да продължиш напред.

А какво би казала Беатрис на терориста самоубиец, поставил началото на тази история?

"Не можеш да спреш светлината ми."

Снимки: Bea Parathlete