Успелите споделят

Спомняте ли си как преди години по улиците, хора използваха мечките за туристическа атракция, на които им свиреха на гъдулки и те сякаш танцуваха? Зад тази интересна на пръв поглед картина обаче стои една много тъжна история.

Повечето мечки са взимани още от бебета от зоопаркове или от хора, практикуващи мечкадарство. За да изпълняват командите, мечките са били подлагани на различни видове тормоз и мъчения. Не са били непознати и недохранванията и боят над тях за подчинение.

За щастие този тормоз над животните приключва след намесата на международната организация за защита на животните „ЧЕТИРИ ЛАПИ“. През 2000 г. е отрито подходящо убежище - парк за реадаптация на танцуващи мечки край гр. Белица, който предлага гъсти гори и тишина, осигуряващ естествена среда за нормалните условия на живот на мечките.

Повече за парка и за спасението на мечките, може да научите от интервюто, което даде г-жа Величка Тричкова от фондация „ЧЕТИРИ ЛАПИ“.

Бихте ли разказали повече за парка и как се роди идеята за него?

В края на 90-те години на миналия век туристи забелязват съществуването на танцуващи мечки по черноморските курорти и в големите български градове, което ги кара да се свържат с ЧЕТИРИ ЛАПИ. Малък екип на международната организация за защита на животните е изпратен на проучване, резултатите, от което очертават една мрачна картина – над 20 мечки са използвани като туристическа атракция. Законовата рамка по това време не оставя много възможности за намеса, а ромските семейства, занимаващи се с този бизнес, изглеждат решени да продължат традицията си.

Последвалите усилия обаче дават резултат и отварят възможността да бъдат взети мерки срещу ужасната практика на мечкадарството. И когато става ясно, че трайното решение на проблема трябва да бъде намерено на българска земя, за мечките е открито подходящо убежище край гр. Белица. Районът е голям, планински и предлага усамотение. Тъй като изграждането и поддръжката на убежище, отговарящо на най-високите международни стандарти, е скъпо, ЧЕТИРИ ЛАПИ се нуждае от стабилен, дългосрочен сътрудник. Фондация „Бриджит Бардо” се съгласява да съфинансира проекта и от този момент нататък винаги е партньор, на когото може да се разчита.

На мястото първо са изградени 3 сектора с площ от 11 000 кв. м., както и информационен център, служещ и като обслужваща сграда. Междувременно проведените разговори със семействата, отглеждащи мечките, дават като резултат възможности за преместване, които изглеждат подходящи за всички страни. През 2000 г. са спасени първите три мечки: Калина, Мариана и Стефан. Скоро те са последвани и от други свои събратя. Става ясно, че първоначалната площ на парка трябва бързо да се разшири и през 2004 г. към убежището са добавени още 110 декара, както и голям информационен център с медицинска зала.

Това, което през 2000 г. изглежда като далечна цел, е постигнато през 2007 г., когато последните три танцуващи мечки в България – Мима, Светла и Мишо, са приютени в Парка за танцуващи мечки.

След две години в убежището са спасени и последните три танцуващи мечки от Сърбия. От началото на проекта до днес е постигнат невероятен успех – сега в България притежаването на танцуваща мечка е незаконно. Паркът за танцуващи мечки надхвърля десетократно първоначалния си размер и дава подслон на всички живи бивши танцуващи мечки в нашата страна, както и на две сръбски. През 2010 година спасихме едно мече от хотел, затворено в малка стая като атракция – Монти. А през 2014 и 2015 спасихме две мечки, съответно от зоопарка в Пловдив и Русе. Условията и на двете места бяха - малки тесни и влажни бетонови клетки. Отдаденият и обучен персонал, както и изграденият най-съвременен медицински център, са превърнали убежището на ЧЕТИРИ ЛАПИ в пример за тържество на хуманното отношение към животните.

Откъде идва името на парка „Танцуващи мечки“?

Традицията на мечкадарството е остатък от Средновековието. Още от малки танцуващите мечки се приучават да „танцуват” върху горещи метални плочи. Мечетата са отделяни от майките си прекалено рано и обезобразявани без упойка, като през носовете им (най-чувствителната част от техните тела) се прокарват халки. Храната им се състои от боклуци и захар. Мечките не могат да чуват добре, камоли да имат музикални преживявания. Те танцуват само заради ужаса, породен от техни минали преживявания в процеса на „обучение”.

Разкажете ни за самите обитатели на парка. Как пристигат в него, по какъв начин се грижите за тях, как им помагате да свикнат с обстановката, която е чужда за много от тях, тъй като не са живеели свободно в гората?

Завръщането на мечките към естествените им инстинкти и поведение се стимулира във всяко едно отношение. Така например, процедурата по хранене наподобява тази от ежедневието на животните в природата: професионално обученият екип от гледачи разхвърля храната навсякъде из секторите, така че мечките да трябва да отделят известно време, за да я намерят.  

Почти всички танцуващи мечки, в ПАРК ЗА ТАНЦУВАЩИ МЕЧКИ Белица вече спят зимен сън: много от тях си копаят сами и бърлогите. Това е едно голямо постижение по отношение на възстановяването на тези изстрадали животни. Все още има и мечки, които спят в изкуствени бърлоги, поради това че никога не са имали възможност да си направят собствена бърлога, тъй като през цялото време мечките са били държани вързани за синджир завързан за дърво, преди пристигането им в Парка. Преди зимния сън бърлогата се застила със слама и мечките вече сами си ги дооправят с лапите.

Паркът е наистина много голям, от кого се финансира? 

Паркът се финансира от дарения, като основните дарения са от Фондация ЧЕТИРИ ЛАПИ и Фондация БРИДЖИТ БАРДО. От тази година има и входна такса, като събраните средства от входната такса ще бъдат вложени в образование, например повече информационни табла, интерактивни материали.

Има ли други подобни паркове и в чужбина? 

Мечките, живели в плен, не могат да бъдат върнати обратно в дивата природа, тъй като са станали зависими от човека или са свикнали с човешко присъствие и не биха оцелели сами. Много от тези едри животни също страдат от сериозни поведенчески проблеми в резултат на лошо отглеждане. В Европа има много страдащи мечки, затова в чужбина има и други убежища за мечки в Австрия, Германия и Косово.

Снимки: Парк за танцуващи мечки

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.