Писма до Дядо Коледа

Развълнувани, ентусиазирани и ужасно нетърпеливи - това сме ние, секунди преди да споделим с теб първото писмо до Дядо Коледа и Успелите, което получихме. След него ще има още, но началото е поставено. Радваме се, че само един ден след като пуснахме в ход Зимното предизвикателство, имаше ентусиасти, които веднага скочиха смело в него. И макар писмата, които получаваме да са различни, от всички тях лъха толкова много уют и топлина. Благодарим на Кига за хубавите думи, а ето и нейното писмо (известно сред екипа като писмо №1). Запазили сме оригиналния правопис:

Здравей, Дядо Коледа!

Помниш ли ме? Не, не от моето детство – от миналата пролет. Едва ли получаваш много писма от възрастни, затова се надявам да се сетиш кой ти пише, но все пак ще ти помогна.

Беше ранно съботно утро през април. Аз и дъщеря ми се стягахме да пътуваме за провинцията – отивахме на гости на наши роднини и щяхме да пътуваме с влак. Бях приготвила всичко и тъкмо мислех да подканя детето да си сложи обувките, когато забелязах, че стои с вперен поглед през прозореца навън. Оказа се, че гледа теб! Ти преглеждаше съдържанието на контейнера за боклук на улицата пред нашия блок и вземаше всяка счупена играчка, която ти попаднеше. Избърсваше я с не до там вече белия си ръкав, оглеждаше къде е повредата и после с грижа я слагаше в количката си. Очевидно ти имаше други планове за тези изхвърлени играчки, затова старата ти количка беше пълна с кукли без ръце или крака, камиончета без колела, плюшковци без уши и още много други.

И аз като детето колкото повече гледах, толкова повече не вярвах, че те виждаме наистина!

Тогава тя първа наруши тишината: „Мамо, това наистина е той! Дядо Коледа!... „Но защо сега не е в Лапландия? И какво ще прави с тези счупени играчки?... Да му занесем моята счупена къщичка за кукли!...” И преди да кажа каквото и да било тя изхвърча навън с играчката си. Спомняш ли си сега? Детето ти подаде къщичката и попита какво ще правиш с нея и всички онези, които събираш от боклуците. Отговори й, че ще се опиташ да ги поправиш и после ще им намериш други приятели – все деца, които си нямат никакви играчки. Тогава детето пожела нейната къщичка  да дадеш на момиченце като нея. Ти й благодари и накрая бързо се разделихме.

От тогава минаха много дни – годината се изтърколи, но и детето и аз все така сме твърдо убедени, че тогава онзи човек с раздърпаното червено палто и мръсните бели ръкави беше ти, или твоят дух с мисия вселен в него! И никой не може да ни разубеди, че ти не съществуваш, че неуморно не мислиш и не работиш за това на света да има колкото може повече детско щастие – здраве, живот и щастие, всичко онова, което прави щастливи и нас, възрастните.

Скъпи, Дядо Коледа! Сигурно се питаш все пак защо ти пиша сега. Защото искам да знаеш, че след онази среща с теб – това най-истинско доказателство, че съществуваш, животът ни стана много по-добър, по-пълноценен, по-щастлив. Когато вярваш в доброто, ти самият почваш да правиш добрини! Не, не съм се опитвала да помня, та сега да описвам всички добрини, които аз и семейството ми сме правили – важен е резултата от тях –всуичкото онова щастие около нас изобщо!... Затова сега, с това писмо най-искрено ти благодарим, че изобщо те има! Друг подарък не ни трябва! Дано повече хора като нас имат шанса да те срещнат където и когато и да било през годината, с каквото и друго лице или дрехи да бъдеш, за да разсеят и най-малките си съмнения в доброто, което олицетворяваш! Нека пребъде Коледа – най-големият празник на доброто! Нека всеки бъде щастлив, поне толкова, колкото щастливи сме ние!

С най-добри пожелания,
Кига 

гр. София

Е, какво чакаш? Пиши ни и сподели с Дядо Коледа празничните си (по)желания!

Следва продължение...