Приключения

След повече от 2 години работа една мечта се превръща в реалност - Гражданско сдружение "За теснолинейката" отваря първия в България Дом-музей на теснолинейката. Датата е 3-ти септември (неделя), часът - 14:30, а мястото - гара Цепина.

Родопската теснолинейка Септември - Добринище е единствената функционираща жп линия в България с междурелсие 760 мм. Прекрасният ѝ маршрут ни отвежда в една вълшебна реалност, където времето тече толкова бавно, че ни връща назад в миналото, природните гледки се редят магически пред погледа ни, а малките тунелчета с прозорци като от приказките спират дъха ни. 

Сградата, в която ще се помещава музеят е ремонтирана и възстановена изцяло с доброволния труд на над 20 души. Музеят има за цел да популяризира стогодишната история на теснопътната жп линия и по този начин да привлича последователи към каузата за опазване на последната подобна жп линия у нас.

"Наша задача е да покажем историята, като така страничните наблюдатели да станат участници в процеса, който можем да създаваме само стъпвайки на факти. За да оценим теснолинейката като богатство, трябва първо да знаем как и защо е построена, каква роля е изиграла за живота на местните хора, какво се е случвало през годините... това се надяваме да постигнем.", споделят от ГС "За теснолинейката"

Един от хората зад невероятната инициатива, която грабна сърцето ми, е Кристиан Ваклинов - председател на сдружението. Питам го кои са останалите хора зад проекта:

Хората зад Дом-музея на теснолинейката са, позволявам си да кажа - патриоти на дела, над 20 души от региона и страната, млади и по-възрастни, мъже и жени, свързани с железниците и съвсем не...

Всичко започва на 15 август 2015 г., когато Кристиан спира на гара Цепина с колата си, за да снима влакчето. Сградата е порутена, покривът е пропаднал частично. Нищо нечувано, нали? Но какво изпитва той в онзи момент:

Стана ми криво, ужасно усещане... още преди това бях разбрал за себе си, че в нас самите е силата да променяме света наоколо. И без много да се замислям реших, че трябва да намеря подкрепа и гара Цепина да се възстанови. Най-вече за да не се разпадне, за да не изгубим и това късче история. Една над 90-годишна сграда е точно това за мен - история, тя е паметник сама по себе си, с преминалите стотици или дори хиляди съдби оттам. А идеята за музея дойде след това - в търсене на смислено предназначение за бъдещата постегната сграда.

Всяко начало е трудно. Това обаче не спира Кристиан и хората от сдружението и те преминават към действие. Може би не всичко е такова, каквото са си представяли, но те не се отказват. Защото имат мисия - да спасят историята на теснолинейката!

2 години ни трябваха да стегнем сградата. Виждаше ми се малко по-просто, но не съжалявам нито за миг! С доброволен труд и много желание ние направихме от една закрита, изоставена и порутена гара музей на най-високата жп линия на Балканите, историята на която заслужава да стигне до хората.

Благодарим на Национална компания "Железопътна инфраструктура", които ни позволиха да вложим ентусиазма си и да съживим старата гара. Днес нашето Гражданско сдружение "За теснолинейката" и държавата - в лицето на НКЖИ, имаме сключено споразумение за сътрудничество ние да стопанисваме гарата-музей с тяхно съдействие при нужда.

Сигурно се питаш какво се случва с останалите гари и спирки по пътя на малкото влакче. Поне аз се чудех. 10 от 12 гари, които в момента са в експлоатация (имат персонал) са ремонтирани скоро и са в добро състояние. Останалите 2 предстои да се реновират в близко бъдеще. Спирките (в това число закрити гари като Цепина), които от началото на века нямат обслужващ персонал, 13 на брой, не са в добро състояние, не се поддържат, някои вече са разрушени.

"За теснолинейката" успяват да спасят знаковата гара Цепина, намираща се на най-живописното място по линията и да я превърнат в музей. Следващата им цел е да ремонтират бившия кантон (сграда до гарата с 4 стаи), който да превърнат в своеобразна хижа. Той е в добро състояние, по него има малко работа:

кърпене на тавана на места, претърсване на покрива, ремонт на дървените врати, кърпене на пода и мазилката отвън, боядисване и после намиране на легла, дюшеци и завивки, маси и шкафове за оборудване на помещенията.

Тук всеки от нас може да бъде полезен - с помощ на място, с труд и желание, и най-вече с популяризиране на идеята за опазване на теснолинейката като национално богатство.

Тази неделя аз ще бъда на гара Цепина, за да разбера повече за историята на чудното малко влакче и да се насладя на пътуването с него. Ти също може да бъдеш там, да се запознаеш с Кристиан и ГС "За теснолинейката". Как да стигнеш може да разбереш от страницата на събитието, но ще ти подскажа - най-добре с влак!

Снимки: Нед Дервенков