Лично мнение

Опитахте ли да изминете дистанцията от метростанция “Сердика” до НДК през последната седмица от кампанията за местните избори? Аз го направих и преди да достигна крайната си цел, неусетно бях събрал поне два килограма изборни обещания под формата на хартиени листовки с принтирани глави от целия политически спектър в София.

Разбира се, не бях поискал нито една от тях. Те просто ми бяха пробутани от някой я унил, я ентусиазиран активист на кандидатите за кметове и общински съветници. Замислих се, че една от основните допирни точки между повечето от тях е нуждата от въвеждане на електронни услуги.

Независимо от обещанията си за дигитализация, много от кампаниите се водиха с пълна пара на аналоговия фронт. Главни софийски улици бяха буквално заринати с листовки, а фасади на сгради бяха облепени с плакати, които допълниха стилистично некролозите и дадоха още по-благ вид на есенна София.

Надали може да бъде изчислено колко точно хартия е похабена по време на кампанията, но със сигурност мащабите на този естетически атентат срещу столицата контрастират рязко с обещания като засаждане на дръвче за всеки глас и претоплените проекти за зелена София.

Мантрата за дигитализацията на града се точи поне толкова дълго, колкото тази за създаването на електронно правителство. Преди пореден вот от медиите се сипят обещания за светло бъдеще без опашки и минимален контакт между граждани и администрация.

Всъщност световна медия като Forbes вече нарече София дигитална столица след Webit.Festival през 2016 г. Причина за това обаче са не електронните административни услуги, въведени от общината, а развитието на предприемаческата екосистема и ИТ сектора в града, което го постави като топ аутсорсинг дестинация в световните класации.

Мнозина биха казали, че физическите пропагандни материали са неизменна част от кампанията, защото достигат по-възрастна публика, която не е онлайн. Аз обаче съм готов да се обзаложа, че броят на бабите, които са завивали шпеков салам в предизборен вестник, е по-голям от броя на тези, които са променили политическите си нагласи от такъв.

Раздадените на улицата материали могат да сработят единствено за хора без утвърдени политически убеждения, които традиционно не гласуват - тоест младата аудитория. Същата, която може да бъде таргетирана много по-лесно и ефективно онлайн, вместо с листовки, които попадат в кошче или директно на улицата няколко крачки по-късно.

По всичко личи, че на тези избори за София поколението Z е смятано за важно от всички и е атакувано с всевъзможни маркетингови похвати. Но докато политиката у нас отдавна се е превърнала в пазар, от много години в него не се продават идеи, а лишени от съдържание слогани. Като тези за дигитализацията и зеления град.

Проучвания в различни държави показват, че поколението на хората между 16 и 30 години е готово да застава зад марки, било то търговски, или политически, ако припознае в тях носители на определена кауза. Последните месеци показват ясно, че една от важните теми в дневния ред на младите в световен мащаб е опазването на околната среда, чистият въздух и търсенето на начини да живеем с по-малко отпадъци. Решението на Европейския съвет за забраняване на продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба от 2021 година е само част от мерките в тази посока.

Политиците у нас традиционно избраха да плуват срещу течението с аналогова кампания и вероятно причините за това са много. Основната, разбира се, е намаляването на партийната субсидия на 1 лев на глас. Гласуваната на референдум мярка значително редуцира бюджетите за кампания и направи телевизионния ефир почти недостъпен за представителите на по-малки политически формации. Макар кампанията онлайн да бе доста активна, информацията за разходите за политически реклами вече е достъпна заради новите правила на Facebook. Бърза проверка на страниците на водещите политици в София лесно може да ни наведе на мисълта, че техният бюджет за хартиена пропаганда често надхвърля този за такава в интернет.

Всъщност през 2019 година примерите по света за екологично чиста политическа кампания изобщо не са малко. Един от тях са тазгодишните парламентарни избори в Индия, където местната избирателна комисия проведе срещи с всички политически сили и ги призова да потърсят алтернативи на традиционните агитационни материали. Така дори виниловите транспаранти с инструкции за гласуване в тъмната стаичка на изборните секции бяха заменени с такива, направени от плат. А много партии се ангажираха в рамките на 2 дни след изборите да свалят всички свои плакати от фасадите на сгради и да ги рециклират.

У нас за пореден път рециклирани останаха единствено предизборните обещания за София със съвременен вид, чист въздух и нови зелени площи.