Успелите

Павел Аргиров: Върховете не се покоряват, а те допускат до себе си

Това е Павел от град Първомай. На 12 години той е един от отличниците в 6-ти "А" клас. Когато го попитаме за любимите му предмети в училище, не пропуска да спомене за увлечението си по историята и математиката. Часовете по Български език и литература също много му харесват и това не е случайно, защото четенето е едно от любимите му неща.

Срещаме се днес заради друга негова страст. През лятото на миналата година заедно със семейството си той успява да изкачи връх Пунта Пеня, който е висок 3343 метра, най-високият в масива Мармолада в Доломитите в Италия.

Поздравления за успешното изкачване! Как ти се видя този маршрут?

До този момент най-високият връх, който съм изкачвал беше вр. Мусала, но той ми се стори лесен, въпреки че беше зима и имаше сняг, тогава бях на 9 години. Предишната година бях на Ботев. През 2016-а изкачих едни от най-трудните от родните върхове - Синаница, Вихрен и Пиринското конче. След това семейството ми реши, че съм готов за нещо по-опасно - преминаване през вековен ледник и изкачване на връх Пунта Пеня - 3343 метра.

За мен това беше преживяване, което ще запомня за цял живот. Бяхме група от 12 души, единственото дете бях аз, имахме и водачи. Няколко дни ходихме по различни маршрути в Италианските Алпи, за да се подготвим за големия ден. Научихме се да работим с осигуровка и да се катерим по виаферати, също как да ползваме котки и пикели.

Маршрутът беше много труден и страшен, леда по ледника беше твърд като стъкло и придвижването ставаше много бавно и внимателно, това ни забави много. Така на половината път до върха вече беше ясно, че или трябва да се върнем обратно, за да хванем лифта, или да продължим напред към върха и да слизаме целия път обратно пеша - т.е. около 12 часа ходене по лед, замръзнал сипей и екстремна виаферата.

Разбира се, продължихме към върха. Движихме се в 2 групи, вързани с въжета и с пикели, готови да се врежат в снега, ако някой падне. Преминахме през огромни цепнатини с дълбочина над 50 метра. Със сетни сили стигнахме до върха, той ни допусна да го покорим и това ни даде сили да тръгнем щастливи надолу, стигнахме по тъмно до автобуса и бяхме много горди от изминалия ден.

Откога се занимаваш с изкачване на върхове и планински маршрути?

Когато бях на 3 години за пръв път ходих на дълъг поход - 8 часа. Бях със семейството и дядо. Ходихме на Буковския лъв. През цялото време издържах да ходя сам, въпреки че ми предлагаха да ме носят. Оттогава редовно ходим на походи в планината, това е семейно хоби.

Как се роди желанието ти да опознаваш природата?

Ходейки по планините видях истинската красота на природата. Всяка тревичка и всяко птиче носят истинска наслада, когато ги откриеш.

Занимаваш се и с карате - кое е по-сладко да победиш някой в двубой или да победиш планинските склонове?

В каратето не е важна победата, а постоянството. Планинските склонове не можеш да ги победиш, върховете не се покоряват, а те допускат до себе си.

Какво възпитава спортът у теб?

Спортът те учи на дисциплина и издръжливост. Постоянните тренировки ти помагат да не се отказваш лесно, а да гониш целите си докрай.

Математиката е друга твоя страст - на какво те учи тази точна наука?

За да си добър математик трябва да учиш постоянно, да нямаш пропуски в ученето. В математиката всичко е логично и когато си добре подготвен задачите не са трудни.

Имаш ли някакво хоби, различно от изброените досега - разкажи ни повече?

Едно от хобитата ми е четенето на книги, предпочитам фентъзи и исторически. Участвам и в клуб "Млад кинолог", имам черен лабрадор на име Рафи, който много обичам. Имам и рибки, така че животните са ми като хоби. Увличам се и от информационни технологии, ходя на състезания и лагери на "IT Знайко".

За какво мечтаеш?

Мечтая да се кача на Еверест и още много други върхове. Също така искам да да стана добър и отговорен човек и да постигна всяка цел, която си поставям.

Ако трябва да се опишеш с 3 думи, кои ще са те?

Любознателен, креативен и постоянен.

Какво искаш да кажеш на твоите връстници?

Да мечтаят повече, понякога да оставят модерните технологии и да отидат сред природата.


Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Емил Томов

Обичам да пътувам, обичам да е с хората, които правят петминутната разходка в парка като околосветско пътешествие - представете си какво е да си цял уикенд с тях! Ако това да се наслаждаваш на живота е талант - смятам, че съм много даровит!

Оставете коментар

0 коментара