Успелите споделят

Павел Лефтеров е професионален рейсинг състезател, който започва кариерата си като пилот по картинг в клас „Mini BG” едва на 9 години. През 2011 г. той е шампион на Източна Европа, клас „KF3”, вицешампион на Европейските Серии на GT4 и Nova Race 2015, клас ЕS+ и за участници под 25 г. През 2016 г. той става първият български пилот, участвал и спечелил шампионата Deutsche Tourenwagen Cup 2016, Production 2 Class.

Доколкото разбираме, започваш кариерата си като пилот на картинг едва на 9 години. Какво означаваше за теб спорт на толкова ранна възраст?

Точно така, за първи път се качих на картинг, когато бях на 9 години. Преди това се занимавах с много други спортове, но в един прекрасен слънчев ден баща ми ме заведе на картинг писта Варна и веднага щом седнах зад волана разбрах, че това е моето призвание. Помня, че в началото въобще не се представях добре на пистата и това ме мотивира много. По това време бях ученик и знаех, че няма как да се справя с всички спортове и едновременно с това да бъда успешен в училище.

Затова зарязах всичко друго и се фокусирах изцяло върху ученето и карането. При всяка една удобна възможност отивах на пистата да тренирам. Започнах да се състезавам професионално и една година по-късно спечелих първата си шампионска титла. Тя ми донесе не само удовлетворение от това, че съм се справил с предизвикателството, но и още по-високи цели, които да следвам и до днес.

Колко време, какво включва и как протича твоята физическа и психическа подготовка за състезание?

Зависи много от характера на самото състезание. Ако е кратко спринтово състезание, което трае около 25 - 30 минути, подготовката ми е една. Ако обаче се готвя за 24-часово състезание, подготовката ми е съвсем различна. За момента съм се концентрирал върху състезанията за издръжливост, а именно 6-, 12- или 24-часовите надпревари, защото целта ми е един ден да стигна до 24 часа на Льо Ман. Самата ми подготовка включва 3 отделни части:

• Подготовка на симулатор – чрез нея успявам да науча новите трасета, на които не съм карал никога или просто да си припомня старите, преди да отида на тестове или на състезание. Пистите са лазерно сканирани, което означава, че всяка една неравност по пистата, всеки един завой, изкачване или спускане съответстват напълно с истинската версия на трасето. Това е може би най-забавната част от подготовката ми, защото все пак се доближава до реалното каране на автомобил.
• Физическа подготовка – тя включва обща физическа подготовка, тренировки за сила, за издръжливост и за координация. Много от упражненията, които правя, са разработени от специалисти в мотоспорта с идеята на развивам мускулите, които се натоварват, докато шофирам.
• Психическа подготовка – за нея се грижи психологът ми Стефка Пеева, която е един от малкото специалисти в България, които се занимават с НЛП. С нея тренираме специални техники за подобряването на концентрацията, използвайки метода на периферното виждане, различни техники за контрол на дишането и т.н. Също така имаме и упражнения за трениране визуалната памет и бързото взимане на решения.

Какво би искал да се подобри в отношението на България към автомобилните състезатели?

Това е един доста труден въпрос. Едно време автомобилният спорт в България е бил на изключително високо ниво. Пилоти като Илия Чубриков, Георги Петров, Светослав Дочков и много други са прославяли държавата ни на международни състезания, печелейки редица титли. Благодарение на хора като тях българинът е следял моторните спортове с интерес. В днешно време хората сякаш нямат интерес и уважение към автомобилния спорт. Все по-малко остават пилотите, които се състезават, а пропорционално с това и хората, които се интересуват от спорта.

Надявам се, че чрез успехите, които постигаме и ние от младото поколение, да успеем да върнем искрата на спорта и да разпалим отново високооктановото гориво, което тече във вените на нашата нация.

Кои са хората в твоя екип, които ти помагат да стигнеш първите места?

Много хора си мислят, че автомобилният спорт е индивидуален спорт. Това е напълно погрешно. Абсолютно всеки един човек от моя екип има своя принос за моето представяне на пистата. Отборът е група хора, които работят върху една обща цел, в нашия случай това е победата. Ако дори само един човек обърка нещо от своята работа, аз няма да бъда способен да се представя оптимално, както и ако аз допусна грешка, това може ни струва победата. Както вие сами казахте, ние сме екип и работим като такъв.

Какъв е твоят личен заместител на тръпката от рейсинга?

За жалост, нямам такава... За момента не съм срещал друго нещо, което да поражда такава емоция в душата ми. Да, има и други екстремни спортове, които да покачват адреналина ми и да предизвикват тръпка в мен, но тук не си говорим за адреналин, а просто за чисто изживяване.

Никога не съм се чувствал по-жив от моментите, когато съм зад волан, устремен към поредното предизвикателство, управлявайки своята машина на ръба на възможностите.

Кой е най-големият риск, който си поемал?

Няма да забравя 2005 година, бяхме на състезание на любимата ми писта – Spa Francorchamps, за поредния кръг от GT4 сериите. Вече бяхме спечелили първото състезание за уикенда, а за второто трябваше да стартираме от първа позиция – всичко изглеждаше перфектно. 10 минути преди старта заваля дъжд, който намокри части от пистата. Това напълно обърка стратегиите на всички отбори, а на стартовата решетка започна бърза смяна на гуми. Лично мен не ме притесниха мокрите условия, защото знаех, че съм много добър на дъжд. Моят инженер дойде при мен и започнахме да обсъждаме какви гуми да сложим за състезанието – мокри или сухи, тъй като дъжда не беше толкова силен и имаше доста вятър, който предполагаше пистата да изсъхне бързо. В крайна сметка решихме да останем на сухи гуми за разлика от останалите ни конкуренти.

Стартирах и помня как всички коли ме изпревариха, защото трудно задържах колата на пистата. Оказа се, че сме направили грешно решение и пистата беше доста по-мокра от очакваното. Тогава моят инженер ми се обади по радиото и ми каза: "Влизай в бокса, ще се пребиеш, няма смисъл да рискуваш повече, ще има и други състезания".

Знаех, че ще загубим много време в бокса, и че това ще е краят на състезанието, затова реших да рискувам - останах на мократа писта със сухите гуми. В средата на състезанието конкурентите ми бяха толкова напред, че никой в отбора не вярваше, че имаме още шанс за победата, освен мен. 20 минути преди финала пистата започна да изсъхва, а аз рязко започнах да вдигам скоростта си.

Трябваше да съм много внимателен, защото само идеалната линия беше суха, а всяко излизане от нея с подобна скорост щеше да означава тежка катастрофа. Изпреварвах кола след кола, а навлизайки в последната обиколка вече бях плътно зад лидера, наваксал огромната разлика от 40 секунди. Темпото ми беше толкова по-бързо и знаех, че няма как да не го изпреваря преди финала – най-незабравимата победа, която съм имал в кариерата си. Всичко беше срещу нас, но не се отказах, защото исках да покажа на всички колко здраво сме работили с екипа и да зарадвам момчетата с малко шампанско и две първи места през уикенда.

Как би мотивирал младежите, които искат да тръгнат по твоите стъпки: защо приключението в автомобилния спорт си струва?

За мен има 2 типа хора – успешни и неуспешни. Най-важното нещо, за да бъде един човек успешен, е да има мечта и цели, които да преследва. Притежава ли това, той е на 50% успешен, останалите 50% са работа, труд и много, много усиля.

Няма значение с какво се занимавате, важното е да намерите това, което обичате и ви прави щастливи. За някого може да бъде професия, за друг спорт, а за трети просто цел, която иска да постигне.