Интервюта

Мечтите – надежда за бъдещето или цел, която ни води в живота. Малцина са тези, които правят всичко възможно да сбъднат желанията си. Днес имах удоволствието да интервюирам човек, който отстоява своята кауза.

Петър Бориславов Стоилков (Линдо) е роден на 09 септември 1974 г. Той завършва Свободния университет, гр. Варна – специалност Моден дизайн. Има средно-специално образование с правата на учител по рисуване. Впоследствие защитава всички степени в областта на танците. Последната е златен медал, който се издава от Националната федерация по социални и спортни танци. Продължава да рисува и да организира изложби, а танците са неизменна част от живота му и вече повече от 20 години е на сцена, като сам изработва много от костюмите, с които танцува.

От 3 години съчетава работата си на треньор и хореограф със социалния проект „Синовете на луната“. Това е филм мюзикъл, който цели да даде възможност на хората с увреждания да се включат в заснемането на екранизацията като част от екипа на Линдо.

В сюжета са преплетени силата на любовта, магически предмети, вълшебни кораби и пирати, които ще срещнат съдбата си. Засегнати са въпроси, които вълнуват човечеството от хиляди години – мистично място, което пази тайната на света и теории за произхода на човечеството.

Това е един разговор за упоритостта и вярата в успеха.

Разкажи ни повече - откъде дойде идеята за проекта?

Участвах в конкурс, организиран от един индийски режисьор, за написване на сценарий за филм. Сценарият ми спечели и ми беше предоставена техника за заснемане на кратка видео презентация за сюжета на филма, нещо като трейлър.  Получи се толкова сполучливо, че желанието ми да довърша започнатото стана една от най-важните цели в живота ми.

Защо избра тази епоха и пиратите за свои главни герои?

Защото това е времето, в което още е имало чест, думата на човека е означавала нещо, имало е приключения и битки, хората са си пишели писма, а красавиците са се печелили със смелост, не по facebook! В моя филм пиратите не са просто „лошите“. Те имат история, която обяснява защо се е наложило да станат разбойници.

Колко време ти отне да развиеш историята?

Работата по филма не спира и до днес. Същинското писане на сценария ми отне около година, доразвивах и характерите на героите дотолкова, че за мен вече са станали почти като реални хора. Виждам себе си в един от измислените си герои - генерал, на когото отнемат любимата и той обръща света, за да си я върне.

Моят герой вярва, че няма невъзможни неща - аз също.

Преди изработвал ли си костюми? Какви материали използваш?

Дрехите, които изработвам са много екстравагантни и със сигурност предизвикват интерес. В кариерата ми на дизайнер имам първи места за мода, като най–ценната награда е за дебют, защото е първата ми изява на модния подиум. Впоследствие съм правил костюми за танцови шоу програми както в България, така и в чужбина. За дрехите на героите ми използвам най-различни материали от дърво, метал, платове, чак до неща, намерени буквално на улицата.

От какво черпиш вдъхновение?

Вдъхновение черпя от книгите, които чета.

Епохата, която съм избрал за филма, е много интересна. Около 1800 година има много промени в живота на хората. Например, корабите с платна постепенно са заменени от параходи, а оръжията от еднозарядни, започват да стават многозарядни. Светът се променя.

Разкажи ни малко повече за каузата? Филмът само събира средства или в него ще участват хора в неравностойно положение?

Аз виждам нещата различно. Хората с увреждане са много талантливи, те губейки някое сетиво са развили на негово място друго, станали са по-борбени.

Трябва да имат шанс за изява, просто другите не знаят колко много могат те. Аз лично съм тренирал деца и хора с увреждания и мога да кажа, че са страхотни и ще се справят. Моята цел е да разкажа една приказка, да направя един филм, който ще има душа, и много хора ще открият себе си. Целият приход от филма ще бъде дарен на хората в неравностойно положение, но това не е благотворителност, нито подаяние, те ще са си го заслужили.

Имаш ли лична история свързана с хората в неравностойно положение или просто искаш да помогнеш?

Дали имам личен мотив? Всеки от нас може да загуби нещо, всеки ден хора остават инвалиди, а отношението към тях не е на ниво. Аз нямам лична история, но това не означава, че съм застрахован. Ако бях в неравностойно положение, щях да желая на мен да ми се даде шанс за достоен живот, да бъда уважаван, а не подценяван, да мога да работя и да имам възможности пред себе си. Реалността за много хора обаче не е такава. Имам съсед на инвалиден стол, нямате представа какво щастие е за него да го изведеш поне за 15 минути навън. Във филма ще участват хора в неравностойно положение под надзора на специалисти, а приходът ще е за всички тях.

Докъде си стигнал в момента с подготовката - костюми, актьори, спонсори?

В момента съм завършил цялостната подготовка по филма. Той е готов за заснемане, тоест творческата част е завършена до най-малки подробности – историите, героите, характерите, костюмите, но остава най-необходимата част - намирането на спонсори. Искам това да са хора, които имат чисти имена, защото каузата ни не бива да бъде опорочавана. Това е филм, в който ще покажем, че граници няма и хора с увреждания могат да си партнират пълноценно с наши любими актьори.

Искам да докажем, че на практика в живота няма невъзможни неща. Хората с правилен начин на мислене превръщат проблемите във възможности.

Защо реши да сбъдваш мечтата си в България, да снимаш тук и да участват български актьори?

Не деля хората, нито страните. Бих създал филма навсякъде по света, но за голям късмет съм роден в най-интересната страна с уникални местности и не виждам защо да не направя реклама с моя филм на родината си, която толкова много обичам. А що се отнася до актьорите, добре дошли са - както български, така и чуждестранни, филмът ще бъде на английски език, за да достигне до повече хора по света.

Къде искаш да се снима филмът. В кои български градове?

Част от градовете, в които ще снимаме са: Велико Търново, Созопол, Несебър, Видин, Пловдив, както и много известни пещери и скални местности. Всички места из България, където теренът отговаря на епохата и сюжета са подходящи. Разчитам на естествен декор, с малко компютърна анимация. Не желая филмът да изглежда рисуван. Това много ме дразни в съвременното кино.

И последно, какво се надяваш да спечелиш от цялото начинание?

Печеля това, че докато снимам филма ще бъда в света, който разбирам, а не в този, в който съм роден.