Успелите споделят

Петър Теодосиев е на 27 години от Добрич. Той е един от създателите на проекта „Българска наука“, чиито основи положиха преди повече от 11 години заедно с брат си Росен Теодосиев. В момента ръководи и движи изцяло Сдружение „Форум Наука“, което е собственик на онлайн списанието „Българска наука“ и сайта nauka.bg, а от скоро и онлайн магазина KupiNauka.com. Любопитното за него е, че страшно много обича да пътува, обиколил е половин Европа и целите Балкани на автостоп. Още интересни и любопитни неща споделя сега с нас:

Били сте само на 17 години, когато двамата с брат ти създавате списание ,,Българка наука‘‘? Как и защо решихте да го създадете?

Учихме в много лошо училище, което нищо не ни даваше като развитие. Решихме, че трябва да променим нещо, защото буквално деградирахме – затова се записахме в градската библиотека в Добрич. Започнахме да научаваме наистина много неща и това пък ни накара да искаме да споделяме тази информация. Мислихме, че има много други деца като нас тогава и искахме да им помогнем, като съберем в един портал и списание всичко, което ние научаваме.

Сами се научихме да програмираме и написахме първия си сайт. Така взехме bg-science.info и на 12.12.2005 г. сп. „Българска наука“ излезе за първи път.

Петър Теодосиев (отляво), Росен Теодосиев (отдясно):

През какви трудности преминахте, за да може вече 11 години да се издава списанието и то безплатно? Как ги преодоляхте?

Общо взето, трудностите не са спирали. Ние създадохме списанието като доброволчески проект и до момента то така си се развива. Най-голямата трудност е финансирането и самото издаване на списанието.

През годините сме участвали в различни проекти, имали сме много дарителски кампании и отделни хора са ни помагали финансово да можем да продължим да го правим. След като се разви преди години, още самият сайт и форум започнаха да изискват големи ресурси от хостинга и за това ни трябваше сървър, който струваше десет пъти повече, отколкото плащахме само за хостинг.

Друго предизвикателство беше да останем безплатно списание. Много промени сме правили, но никога не сме пускали и един брой платен. Искам така да остане и все повече хора да имат достъп до списанието и всичко, което правим.

По случай 10 години списание ,,Българска наука“:

Безплатно е и достига до над 100 000 човека всеки месец - как успявате? Само материали на български учени ли публикува и как ги откривате?

Не е лесно да издаваш безплатно списание и то всеки месец. Всеки брой излиза с над 100-150 стр. като получаваме достатъчно материали месечно да излиза и с по 250 стр., но вече ще е твърде тежко за четене, а по-добре хората да очакват новия брой и така да четат това, което им е интересно. Работата е наистина много, подбор на статиите, редакция, корекция, дизайн на списанието, създаване на рекламни материали, които да го промотират сред читателите и т.н.

Всеки един от процесите отнема много време, а и изисква много знания. Реално целият този процес се извършва безвъзмездно, тъй като в момента списанието не изкарва пари.

Статии изпращат различни учени и специалисти от България. Имаме и преводни материали, които преценяваме, че са важни и е добре да бъдат прочетени от повече хора. 

Какви читатели търсят сп. ,,Българска Наука‘‘?

За някой може да е интересно да разбере, че повечето читатели са жени – над 55%. Повечето ни читатели са на възраст между 25 и 45 години. Това показва, че активните хора в България се интересуват от наука и не се плашат от това понятие.

Как се издържа списанието?

Тази година създадохме онлайн магазина KupiNauka.com, за да можем да издържаме целия проект БГ Наука. В магазина се продават основно бижута и тениски, свързани с науката. Магазинът до момента е единственото място, от което БГ Наука изкарва някакви пари, които общо взето са толкова, колкото да съществува.

В процес сме на търсене на рекламодатели, тъй като имаме огромен брой читатели и можем да предложим конкурентна платформа за реклама. Нашите читатели са интелигентни, активни и са много. Обикновено броевете на Българска наука имат до 150 000 преглеждания на PDF-а.

Разбрах, че сте създали няколко документални филма. Разкажи ни повече за тях. Планирате ли още?

През 2012 г. се навършиха 100 години от Балканската война, a през 2013 г. - 100 години от Междусъюзническата война и ние бяхме единствените, които направиха документални филми по тези въпроси. Нямахме пари, но имахме супер голямо желание. Така събрахме малък екип с голямо желание и много малък бюджет от дарения и направихме първия филм. Имахме голям успех на премиерата, която беше на 5-ти октомври 2012 г. - датата, на която се навършиха точно 100 години от началото на Балканската война. Същото се повтори и с втория филм. Може да видите филмите безплатно, както и снимки и информация на 1912.nauka.bg и chitatel.net. 

Отскоро започнахте да издавате и сп. ,,Българска наука и медицина‘‘. Разкажи ни повече за него.

Списанието е продължение на нашата работа като информационен научен портал. С това медицинско списание ние искаме да обхванем важна част от нашето ежедневие и сме убедени, че почти никаква част от информацията, която предоставяме не може да бъде намерена никъде другаде на български език.

Важно е да кажа, че списанието е платено и има за цел да бъде част от платените продукти, които правим, за да издържаме безплатното списание „Българска наука”, но качеството му е много високо и професионално.

Едно от преимуществата на списанието е това, че то е електронно и всеки, който иска, може да го получи веднага след заплащане на символична сума, като всичко отнема около 1 минута. Това позволява достъп на хора от цял свят до него, а вече забелязваме, че и българи от чужбина се възползват от информацията, която предлагаме.

В България има ли място за наука?

Определено в България има място за наука, има място и за хора, които я правят, но имаме още много да развиваме в тази област. Ние участваме в много научни разработки на световно ниво и нашите учени не отстъпват по знания на тези от западните страни, но реалността е, че в научните среди се случва голямо изтичане на мозъци. Прекалено ниските заплати на учените демотивират младите хора да останат тук и да се занимават с наука. Докато заплатата на асистент в БАН е под 400-500 лв, няма как да бъдем конкурентни на световно ниво.

Държава без наука няма бъдеще.

Най-голямото българско научно откритие за 21 век според теб е...?

Това по-скоро не е откритие, но за мен най-големият успех на науката в България е това, че създава свой ускорител – тип циклотрон, който да произвежда изотопи за нуждите на медицината в България. Това ще даде работа на ядрени физици и ще спасява животи. Досега държавата плащаше на Унгария за подобни изотопи, а докато дойдат в България вече се разпадаха. Сега това ще се случва в нашата страна, а дори ще имаме възможност и да продаваме на други съседни държави. 

Наука.бг разширява екипа си. От какви хора имате нужда?

Имаме нужда от дизайнер за списанието и други проекти около него, голяма нужда имаме от човек, който разбира от реклама и маркетинг и от видео монтажисти.

Искаме да развиваме някои малки проекти, които да дадат още по-концентрирана информация за науката - достъпно и приятно.

За повече информация вижте ТУК.

За да оставим един отворен край и да направим препратка към бъдещото ни интервю с Росен, ще те попитам: Коя е забавната част на науката?

Почти всичко е забавно в науката. Хората, които се занимават сериозно с наука, търсят точно това – забавлението и новото в своята работа, защото да си учен означава да си търсач, да имаш чувство за хумор.

Четете, интересувайте се от света около вас, проверявайте фактите и обичайте науката!

Очаквайте скоро и интервюто ни с Росен Теодосиев за забавната страна на науката и необходимостта да сме Читател-и. :)

Петър Теодосиев (отляво), Росен Теодосиев (отдясно):

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта за различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.