Изкуство

Българската литература е богата на творби в най-разнообразни жанрове. Като започнем от Ботев и Вазов, преминем през Гео Милев, Вапцаров, Валери Петров чак до наши дни, когато мнозина четат Милен Русков или Георги Господинов. За всичките тези години, поколения и разнообразни течения обаче, някои много качествени поети и писатели сякаш бяха забравени от родната общественост, при това доста незаслужено. Следващият списък няма да цел да прави класация, или да сравнява дали нечие творчество е по-добро от друго, а просто да припомни поетите и писателите, които си заслужават да бъдат прочетени, и без да се изучават в училище или в университета.

Теодор Траянов

Заедно с Пейо Яворов, той е смятан за родоначалник на българския символизъм. Стихотворението му "Нов ден" се счита за първото в това направление в България, като според литературния критик Иван Радославов Траянов то поставя началото на нова епоха в родното слово. Повлиян от немската философска школа, в своето творчество Траянов съчетава идеите на романтизма и уникалността на българския дух. От друга страна, Теодор Траянов има и доста допирни точки с индивидуализма на Пенчо Славейков, което си проличава в книгата му "Пантеон". За свое творческо кредо символистът избира победата на духа над материалния свят.

Александър Вутимски

Самобитен поет, който си отива прекалено рано от този свят - само на 24 години. Той е един от първите български автори, пишещи на хомосексуална тематика, като освен това се откроява и със силна социална поезия. Неговата "Европа-хищница" е смятана за едно от най-недооценените произведения в родната ни литература. Критикът Божидар Кунчев пък определя Вутимски като "една нова вселена". Стиховете на родения в Своге поет се отличават със съзнанието за обреченост, отхвърляне на догмите и рамките и търсене на спасение. Освен поезия, са съхранени и 15 кратки есета на Вутимски, писани в последните години от живота му.

Змей Горянин

Може би един от най-разнообразните български поети и писатели - Змей Горянин, пише детски приказки, хумористични и сатирични стихотворения, пътеписи, исторически повести и романи. Автор на над 50 книги, сред които сборниците с разкази "Хъшове", "Бачо Киро, Батак, Перущица", "Капитан Мамарчов", трилогията "Дунавът тече" и др. След Деветосептемрийския преврат обаче творчеството му е заклеймено като "фашистко", а Светозар Димитров, както е истинското име на автора, потъва в забвение. Все пак през 70-те години част от книгите му са преиздадени, но подписани с истинското му име.

Яна Язова

През 30-те години дори западноевропейските литератори са впечатлени от нейното въображение и усет за света. Наричана е "детето чудо" и "най-редкият феномен в поезията". Язова се отличава от типичната женска поезия със социалния си уклон и интереса към историята, който проличава в нейните прозаически произведения. Най-значимата си творба обаче създава в години на изолация от обществения живот - трилогията "Балкани" ("Левски", "Бенковски" и "Шипка"). След смъртта на Язова през 1974 г. дълги години се разпространява слухът, че Николай Хайтов е искал да издаде романа "Левски" под свое име.

Иван Грозев

Навярно името му е напълно непознато за много читатели, но Иван Грозев е един от малкото български литератори, номиниран за Нобелова награда. Кандидатурата му е издигната от акад. Михаил Арнаудов през 1928 г. за библейската драма в 3 действия "Йов". Грозев твори на религиозна тематика, изследва мистицизма и окултизма, като е автор на  "Златната чаша" (обяснителни бележки върху богомилството), "Змей" и "Съдний ден". Любопитен факт е, че Грозев е бил учител по литература на Йордан Йовков.