Общество

Петокласничката Йоана Тернянова от българското неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Барселона издаде книжка с благотворителна цел, съобщават от БТА. Идеята хрумва на младата писателка по време на наложените противоепидемични ограничения в Испания. Подкрепа в изготвянето на книжката оказват и Светослав Томов - онлайн преподавател в курсовете по творческо писане, и училищният ръководител на българското училище в Барселона - Стоянка Колева. 

Източник: Българско неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Барселона

Йоана успява да убеди съученици си да изготвят заедно книжка с разкази и да я продават, за да подпомогнат с пари училищните инициативи по време на празника на св.Георги (Sant Jordi) в Калуния, както и по традиция сами да съберат необходимите средства за пътешествие в края на учебната година. Така от печат излиза детската книжка "Contes, histories y una mica mes", състояща се от 30 страници, а 6 от разказите в нея са създадени от самата Йоана. Половината творби на "Малките Писатели" (Els Petits Escriptors) са на каталунски, а другата - на испански.

“Contes, històries y una mica més“ е по детски наивна, но е напълно автентична и е написана с прости думички. За нея те докосват със своите чисти и искрени чувства и разплакват, разсмиват и отвеждат със светлинна скорост в света на децата” - споделя майката на Йоана – Ренета Тернянова.

Източник: Българско неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Барселона

Творческото писане е само част от многото извънкласни занимания на Йоана - тя свири на пиано, пее и рисува. През годините получава няколко награди, като три пъти печели на училищно ниво за нейната възрастова група конкурса за най-добро есе на каталунски език. От инициативите на българската общност в Барселона бива отличена с първа награда за рисунка на тема "Будителите са сред нас". Още на седем години Йоана е избрана да свири в рекламен клип с участието на Гуинет Полтроу за каталунска фирма за аксесоари.

Източник: Българско неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Барселона

Тук може да прочетете един от разказите на Йоана, публикуван на сайта на българското неделно училище "Св.св. Кирил и Методий":

Love story или защо принтерите изведнъж спират да принтят

Имало едно време едно малко дете на име Джоро. То било на 9 години и… Офф! Какво говоря?! В днешната история не е толкова важен Джоро, а госпожица Прити. Тя беше домашен принтер, на който само бяха отпечатвали някакви домашни работи, документи, рецепти и скучни текстове. Един ден на Джоро му потрябва за училище цветна снимка на мотор. Изтича при принтера, изпринти я и излезе от стаята, забравяйки листа. Госпожица Прити се загледа възхитена в снимката. Тя изобщо не очакваше, че е способна да пресъздаде такъв шедьовър. Докато се наслаждаваше на снимката, Джоро влезе в стаята, грабна листа със снимката и ги отнесе в неговата стая.

През нощта госпожица Прити се събуди от Роби, който чистеше цялата къща. Роби беше ново поколение прахосмукачка. Той чистеше с високо вдигната четка, защото беше горд, че прабаба му беше снимана в клип на Фреди Меркюри. Госпожица Прити внезапно го попита:

– Ох, Роби, скъпи мой приятелю, може ли да те помоля за една много малка услуга?

– Разбира се, щом е малка! – отговори Роби.

– Супер! – каза госпожица Прити и скочи на секундата върху Роби. За малко да му секне дънната платка….

– Ако може да ме заведеш в стаята на Джоро!

И така Роби заведе госпожица Прити при снимката, но… снимката беше променена! Моторът беше изчезнал от нея!

Точно в този миг госпожица Прити чу един глас, който идваше отзад, откъм гърба й. Обърна се рязко и не можа да повярва на очите си! Моторът от снимката!

– Как се казваш? – попита той, бръмчейки с леко прегракнал глас.

– Казвам се Прити… госпожица Прити.

– А аз се казвам господин Рапидисимус. Искаш ли да те повозя?

– Разбира се! – отговори госпожица Прити и се опита с максимална елегантност да скочи върху него, колкото и да й беше трудно.

Роби си отдъхна с облекчение, гледайки със състрадание сплесканите гуми на Рапидисимус, докато двамата с Прити се отдалечаваха в своята нощна разходка. По пътя госпожица Прити започна да принти всичко, което виждаше и я впечетляваше. Може да се каже, че почти не си затвори устата през цялото време. На сутринта се върнаха и моторът изморен си полегна в снимката. Все пак госпожица Прити не беше от най-леките, но пък си тежеше на мястото.

Преди Джоро да отиде на училище, се сети, че не си беше изпринтил едно от домашните. Бързо хукна към компютъра и натисна бутона за принтене. Нищо не се получи. Опита пак и пак. Провери чекмеджето на принтера за листа и с изненада видя, че то беше празно. Зареди го ядосан, тъй като предния ден го беше оставил доста пълно… Пак натисна бутона за принтене. Никакъв резултат! Прити мълчеше безмълвно, само в засрамения й, леко трепкащ поглед се четеше „Сменете тонера“…

Пълен кошмар!

Джоро просто побесня, но нямаше друга опция: трябваше да отиде на училище без домашно.

Източник на корица: iStock